Решение № 5280 от 23.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15581/2009 г.

Решение № 5280 от 23.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15581/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на ТД на НАП - Варна, срещу решение № 1781/29.10.2009 г. по адм. дело № 1559/2009 г. на Административен съд - Варна, с което е отменена заповед № 9 - 951/23.04.2009 г. на директора на ТД на НАП - гр. Варна, с която на "Алекс - ТВ" ЕООД, гр. Провадия, на основание чл. 186 и чл. 187 ЗДДС е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ "запечатване на търговски обект" и "забрана достъпа до търговския обект", представляващ кабелна телевизия, находяща се в гр. Провадия, ул. Дунав № 39, за срок от един месец. Касаторът поддържа в касационната жалба и в писмено становище на процесуалния му представител, че обжалваното решение е неправилно - в нарушение на материалния закон, иска отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу заповедта. Ответникът по касационна жалба - "Алекс - ТВ" ЕООД, гр. Провадия, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел, че е налице предпоставката по чл. 186 ЗДДС за налагане на процесната ПАМ - неиздаване на надлежен документ за осъществена продажба /фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажбата/, а именно неиздаване на документ за заплатени 20 лв. от Ангел Стефанов на 15.08.2008 г. за изграждане на кабелна мрежа и включване в нея. Установено е, че за нарушението е образувано и административнонаказателно производство. В обжалваната заповед липсват мотиви защо ПАМ е наложена за максималния срок по ЗДДС, още повече че при последваща контролна покупка от орган по приходите от 05.09.2008 г. е издаден фискален бон. Липсата на мотиви относно срока е съществено процесуално нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като препятства съда да провери дали актът е постановен в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК, което налага отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Правилно съдът е приел и този му извод се споделя и от настоящата инстанция, че липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове защо е определил максимално дължимия срок, посочен в закона за налагане на тази мярка, и като не е направил това, решаващият съд не би могъл да прецени дали той е упражнил това свое правомощие в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията, посочени в чл. 146, за оспорване на индивидуалните административни актове. Предвид това правилно първоинстанционният съд е приел, че този порок води до незаконосъобразност на акта, и го е отменил. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че след като са констатирани няколко нарушения, то е обосновано налагането на максималния размер на принудителната административна мярка. В отменената заповед, видно от обстоятелствената част, се касае само до едно извършено нарушение . Както се каза и по-горе, мярката се налага с мотивирана заповед на органа по приходите и липсата на мотиви правилно е приета от съда като съществено процесуално нарушение, което винаги води до отмяна на акта като незаконосъобразен. Като е стигнал до този извод, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Предвид гореизложеното настоящият касационен съдебен състав счита, че решението на съда е правилно, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна и същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - първо "А" отделение,