Решение № 14557 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5152/2018 г.

Решение № 14557 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5152/2018 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по чл. 160, ал. 6 ДОПК във вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "ЕЛИЗА СНВ" ООД, ЕИК: 200507564, представлявано от управителя си Д. П., против решение № 979/16.02.2018 г. на Административен съд – София-град, постановено по адм. д. № 874 по описа за 2017 г. на този съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-22002216000984-091-001/07.10.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 2204/16.12.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на първоинстанционното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че липсва удостоверение по чл. 24, ал. 1 от ЗЕДЕП, удостоверяващо квалифицирани електронни подписи на органите по приходите, издали ревизионния акт, поради което следва да се приеме, че ревизионния акт не е подписан от издателите си с квалифициран електронен подпис и е нищожен. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба – директор на дирекция "ОДОП" – София, чрез юрк. Венева, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли да бъде оставено в сила решението на административния съд. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 627 лв. Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, валидността и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови процесното решение съдът е счел за установено следното: Предмет на обжалване е Ревизионен акт № Р-22002216000984-091-001/07.10.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 2204/16.12.2016 г. на директора на дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, с който акт на жалбоподателя са установени допълнителни задължения по ЗДДС в общ размер на 87 122, 80 лв. в т. ч. 69 893, 00 лв. – главница и лихви за забава в размер на 17 229, 80 лв., вследствие на отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от "АРТ МЕТАЛ ЦЕНТЪР" ЕООД, "ГЕНОРД" ЕООД, "БМ БИЛД" ЕООД, "УРАЛ ЛЕС" ЕООД и "БИЛД СЪПОРТ" ЕООД. За да отхвърли жалбата срещу ревизионния акт първоинстанционният съд е установил, че процесният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е стигнал до извод, че по отношение на електронния подпис на К. М. – орган, възложил ревизията и В. Л. – ръководител на ревизията, посочени във всички ЗВР и РА, по делото са представени извлечения (справки) от публичния регистър на електронните подписи на доставчика на удостоверителни услуги, според които лицата са имали валиден квалифициран електронен подпис за ревизирания период. Установено е, че наличието на КЕП на органите, издали ЗВР, РД и РА, се установява по категоричен начин от приетото по делото удостоверение вх. № 31842/09.11.2017 г. От същото се установява, че към датите на издаване на оспорения РА, заедно с приложените към него РД и ЗВР, квалифицираните подписи са валидни и са издадени на органите по приходи, подписали електронните документи. Въз основа на съвкупен анализ на събрания по делото доказателствен материал е обоснован извод, че фактурираните доставки на стоки и услуги с получател ревизираното лице не са реални. Административният съд е стигнал до извод, че в хода на производството не са представени доказателства за стопанисването на собствени или наети автосервизни бази, снабдени с необходимото оборудване, от страна на доставчиците на ремонтните услуги. Според съда представените ремонтни/работни карти съдържат описание на услугите, но това обстоятелство само по себе си е крайно недостатъчно, за да се обвържат посочените дейности с процесните фактури, тъй като в тях липсва отбелязване по отношение на кой автомобил са извършени ремонтите и към коя фактура се отнасят. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са допуснати сочените от касатора нарушения. Обосновано и законосъобразно съдът е приел за неоснователно възражението за нищожност на РА. Заповедите за възлагане на ревизия, РД и РА са подписани от посочените в тях издатели с квалифициран електронен подпис по чл. 13, ал. З ЗЕДЕП, приравнен на саморъчен- чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП, в срока на действие на удостоверението по чл. 24 ЗЕДЕП за всеки един от тях. Съгласно чл. 25, § 1 от Регламент (ЕС) № 910/2014 от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО, правната сила и допустимостта на електронния подпис като доказателство при съдебни производства не могат да бъдат оспорени единствено на основанието, че той е в електронна форма или че не отговоря на изискванията за квалифицирани електронни подписи. Оспорените електронни документи, представени по делото на хартиен и на електронен носител съобразно чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от Допълнителните разпоредби на ДОПК, са валидно подписани с квалифициран електронен подпис. Изводите на съда, че по отношение на отказано право на данъчен кредит по процесните фактури с предмет ремонтни услуги и стоки не са налице реални доставки, са правилни. В хода на производството не са представени доказателства за стопанисването на собствени или наети автосервизни бази, снабдени с необходимото оборудване, от страна на доставчиците на ремонтните услуги. Като доказващи реалността на доставките документи са представени работни карти и приемо-предавателни протоколи, като в тях не е отбелязано по отношение на кой автомобил са извършени ремонтните дейности. В част от тях са налице данни за рег. номер на автомобилите, за които се отнасят, но същите са изписани ръкописно при оформен напечатан документ, като същото разколебава доказателствената сила на тези документи. В процесните фактури също се констатира липсата на индивидуализация на предмета им, тъй като не е посочено ремонтните услуги за кой автомобил се отнасят. Видно от съдържанието като предмет на доставката е записано: "ремонтни услуги съгласно договор" или "ремонтни услуги съгласно ремонтна карта". Съдържанието на фактурите не отговаря на изискването на чл. 114 от ЗДДС – в описанието на услугата не се съдържа релевантната информация, необходима за индивидуализирането на престацията. Тази неяснота относно предмета на доставките не е преодоляна чрез представени съпътстващи документи, тъй като такава липсва и в представените договори, приемо-предавателни протоколи и работни карти. Непълнотата на фактурите възпрепятства установяване възможността за доказване реалността на доставката, респективно установяване настъпването на данъчни събития. В Решение от 08.05.2013 г. на СЕС по дело С-271/12, се приема, че правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. Относно фактурите, които документират доставки на стоки, издадени от "БМ БИЛД" ЕООД. Към тях са представени стокови разписки, които не съдържат подпис на получател, поради което не могат да установят прехвърляне на правото на разпореждане със стоките. Съгласно трайната практика на СЕО и СЕС, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага със счетоводни документи за доставка, която да е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. в процесния случай - да е извършена услугата от издателя на фактурата. При оспорване на фактурата, касаещо отразената в нея стопанска операция, задължение на ползващия се от правата по този документ е да докаже, че отразената във фактурата стопанска операция действително е осъществена, което в случая не е сторено. В този смисъл е и практиката на СЕС, според която само по себе си посочването на ДДС във фактура не може да обоснове право на приспадане на данъчен кредит за получателя. Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно постановено, не са налице сочените от касатора нарушения и затова следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед резултатът по делото, в полза на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП следва да се присъди поисканото юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 2 627 лв., което е съобразено с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховния административен съд, състав на Осмо отделение