Решение № 12338 от 6.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13917/2019 г.

Решение № 12338 от 6.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13917/2019 г., IV о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по касационен протест от Л. Кехайова – прокурор при Окръжна прокуратура – Благоевград, против решение № 2147 от 17.10.2019 г., постановено по адм. дело № 667/2019 г. по описа на Административен съд – Благоевград, в частта, в която е отхвърлен протеста на прокурор от Районна прокуратура – Разлог в останалата му част – за обявяване на нищожност или отмяна на разпоредбите на чл. 11, ал. 4, чл. 25, ал. 2, изр. 1 и чл. 45, ал. 5 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в общински жилища, приета с Решение № 403 по Протокол № 21 от заседание на Общински съвет – Банско на 16.02.2005 година. В протеста са релевирани доводи, че съдебният акт в оспорената част е постановен в противоречие с материалния закон. При изложени съображения прави искане за отмяна на горецитираното решение в обжалваната част като неправилно и необосновано, в режим на евентуалност прави искане за прогласяване на нищожност. Ответната страна – Прокурор от Районна прокуратура – Разлог, не взема становище по касационен протест. Ответната страна - Общински съвет – Банско, не взема становище по касационен протест. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационния протест. Счита, че касационният протест следва да бъде уважен, а съдебният акт в протестираната част е неправилен и следва да се отмени в тази част. Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК настоящият тричленен състав констатира основание за недопустимост на обжалваното съдебно решение в съответната протестирана част. С обжалваната част от решението Административен съд – Благоевград е отхвърлен протеста на прокурор от Районна прокуратура – Разлог в останалата му част – за обявяване на нищожност или отмяна на разпоредбите на чл. 11, ал. 4, чл. 25, ал. 2, изр. 1 и чл. 45, ал. 5 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в общински жилища, приета с Решение № 403 по Протокол № 21 от заседание на Общински съвет – Банско на 16.02.2005 година. За да постанови този резултат съдът е приел, че изтъкнатите от прокурора в протеста несъответствия за отмяната им не съставляват противоречие с нормативен акт от по – висока степен в смисъла на чл. 15 от ЗНА (Закона за нормативните актове) и отсъстват основания да бъде уважен. В хода на съдебното производство по обжалване на първоинстанционния съдебен акт при извършена служебна проверка на официалната интернет страница на Община Банско се установи, че след постановяване на обжалваният съдебен акт, е последвала цялостна отмяна на протестираната Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в общински жилища, приета с Решение № 403 по Протокол № 21/16.02.2005 г. на Общински съвет – Банско и е приета нова такава, видно от решение № 119, взето с протокол № 10/28.05.2020 г. на Общински съвет – Банско. Действително към момента на подаване на протеста, въз основа на който е било образувано първоинстанционното производство и към момента на постановяване на обжалваното съдебно решение разпоредбите на чл. 11, ал. 4, чл. 25, ал. 2, изр. 1 и чл. 45, ал. 5 от Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в общински жилища са били част от позитивното право. Доколкото съгласно посоченото решение на Общински съвет – Банско обжалваният подзаконов нормативен акт е отменен, следва да се приеме, че към момента на приключване на устните състезания пред настоящия съдебен състав – 14.09.2020 г. Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди и за настаняване под наем в общински жилища, на която разпоредбите на чл. 11, ал. 4, чл. 25, ал. 2, изр. 1 и чл. 45, ал. 5 са били предмет на проверка за законосъобразност от първоинстанционния съд вече не е съществувала и не са част от действащото право. Обжалваният нормативен административен акт е отменен с последващ такъв, съответно налице е хипотезата на липса на предмет на оспорване. Разпоредбата на чл. 187, ал. 1 от АПК е приложима към оспорването на подзаконови нормативни актове без да е ограничено във времето (за разлика от индивидуалните административни актове – чл. 21 от АПК и общите – чл. 179 и сл. от АПК, за които законодателят е въвел времева рамка) и се отнася само към действащите нормативни актове, а не към отменени или изменени такива, които вече не са част от действащото право към момента на произнасяне по същество от съда. С нормата на чл. 192а, изр. 2 от АПК изрично е предвидено, че съответствието на подзаконовия нормативен акт с материалния закон се преценява към момента на постановяване на съдебното решение. На следващо място, следва да се посочи, че след като нормативният административен акт е отменен, същият е престанал да бъде част от позитивното право и затова за протестиращия не е налице правен интерес от отмяната на този акт, съответно - от продължаване на съдебното производство по оспорването му, тъй като целеният с оспорването правен ефект вече е постигнат. Следва да се посочи, че съгласно чл. 16, ал. 1 АПК, прокурорът следи за спазване на законността в административния процес, като едно от правомощията му, изброени в посочената алинея е предприемане на действия за отмяна на незаконосъобразни административни актове. Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 3 АПК той започва или встъпва във вече образувани по този кодекс производства и когато прецени, че това се налага от важен държавен или обществен интерес. На основание чл. 186, ал. 2 АПК прокурорът може да подаде протест срещу подзаконов нормативен акт, когато се касае за защита на обществен интерес, както е в случая. Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата/протеста, за която съдът е длъжен да следи служебно в течение на цялото съдебно производство. В конкретната хипотеза не би бил налице правен интерес от подаването на протеста, след като защитата, която се търси по същество се изразява в отмяната на цялата Наредба ведно с разпоредбите предмет на първоначално оспорване на Наредбата. В резултат на настъпилата нормативна промяна протестът е останал без предмет. Налице е и отпаднал правен интерес, с оглед предвиденото изискване на чл. 186, ал. 2 във връзка с чл. 16, ал. 3 АПК. Протестираната част от решението следва да бъде обезсилена като недопустима и производството по делот да се прекрати. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,