Решение № 6206 от 23.6.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ- Кюстендил против решение 10 от 17.01.2022г. по адм. дело 253/2021г. на Административен съд- Кюстендил, с което е отменено решение 2153-09-14/07.07.2021 г., издадено от директора на ТП на НОИ Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата от Е. Михайлов, [ЕГН], срещу разпореждане [номер]/02.03.2021 г., издадено от длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ Кюстендил, преписката е изпратена на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ Кюстендил за ново произнасяне по подаденото от от Е. Михайлов, [ЕГН], заявление с вх. 2113-09-29/14.01.2021 г., съобразно дадените в мотивите на решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, в едномесечен срок от получаването на заверен препис от решението, и са присъдени разноски. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл.209, ал.3 от АПК. Поддържа, че не са налице предпоставки, въз основа на които да се приеме, че през процесния спорен период- 15.12.1987г.-16.09.1994г. трудовия стаж на Михайлов положен на длъжността шофьор в СП БКС -гр.Дупница е от втора категория и същият не попада в приложното поле на нормите на т.53а от ПКТП/отм./ и т.63б от ПКТП/отм./. По подробно изложените съображения в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу административния акт. Не се претендират разноски. Ответникът- Е. Михайлов, чрез пълномощника си адвокат Й. Божкова изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Поддържат,че не са налице касационните основания визирани в жалбата. Счита, че Михайлов има право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.69б, ал.2 от КСО. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Предмет на оспорване в производството пред Административен съд Кюстендил е решение 2153-09-14/07.07.2021 г. на директора на ТП на НОИ Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата от Е. Михайлов, [ЕГН], срещу разпореждане [номер]/02.03.2021 г., издадено от длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ Кюстендил, с което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст/ОСВ/ на основание чл.69б, ал.2 от КСО. За да уважи жалбата, Административният съд е приел, че на основание т.53а от ПКТП/отм./ и т.63б от ПКТП/отм./ осигурителният стаж на Михайлов за целия спорен период 15.12.1987г.-16.09.1994г., положен на длъжността шофьор в СП БКС -гр.Дупница следва да се зачете от втора категория. Така направеният извод е в противоречие със събраните по делото доказателства и материалния закон. Решението е неправилно. Установено е от фактическа страна, че със заявление вх. 2113-09-29/14.01.2021 г. до директора на ТП на НОИ Кюстендил Е. Михайлов е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО. По заявлението е постановено разпореждане [номер]/ 02.03.2021 г. г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ Кюстендил, с което е отказано отпускане на исканата пенсия. Изложени са мотиви, че макар и към датата на подаване на заявлението жалбоподателят да е на възраст [възраст], т. е. да има необходимата съгласно чл. 69б, ал. 2 от КСО възраст от 58 години и 8 месеца, изисквана през 2021 г., същият няма необходимия осигурителен стаж от 15 години, положен при условията на втора категория труд, съгласно същата разпоредба. В разпореждането е зачетен осигурителен стаж на Михайлов, както следва: от първа категория труд 2 години, 4 месеца и 17 дни, от втора категория труд 11 години, 2 месеца и 20 дни, и от трета категория труд 17 години, 6 месеца и 23 дни. Разпореждането е обжалвано и потвърдено с решение 2153-09-14/07.07.2021г. на директора на ТП на НОИ Кюстендил. В мотивите е посочено, че при проверката, извършена в "Обединен осигурителен архив" с. Невестино, във връзка с категоризирането на труда, положен от Михайлов на длъжността "шофьор" в СП "БКС" гр. Дупница, за периода от 15.12.1987 г. до 16.09.1994 г., е установено, че той е работил в звено "Автотранспорт строителни машини, ремонтни, ДФЖ", но в разплащателните ведомости липсва записване на длъжност, вид и тонаж на автомобила. Прието е, че от представените от Михайлов документи, както и от разплащателните ведомости, не се установява той да е полагал труд на длъжността "шофьор" на товарни автомобили "Шкода" и "Роман" с товароносимост 12 и повече тона, за да се приложи чл. 53а от ПКТП (отм.). Прието е също, че осигурителният му стаж за периода от 01.10.1994 г. до 02.06.2000 г. на длъжността "шофьор" при МНО, Поделение 5970 Кремиковци , не е оформен съгласно изискванията на чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (обн., ДВ, бр. 102 от 1993 г.), поради което същия не следва да бъде зачетен. Не се спори по делото, а и видно от трудовата книжка на Михайлов, че през периода от 15.12.1987 г. до 16.09.1994 г. той е работил на длъжността "шофьор" в СП "БКС" гр. Дупница, с вид дейност "строителство и комунална дейност". По делото е назначена съдебно- счетоводна експертиза. Вещото лице е посочило, че съгласно ведомостите за заплати от постъпването му на работа до края на 1989 г. Михайлов е управлявал автомобил с [рег. номер на МПС] в звено "Автотранспорт строителни машини, ремонтни, ДЖВ" към СП "БКС" гр. Дупница, през 1990 г. е управлявал автомобил с [рег. номер на МПС], а през периода от 1991 г. до 1994 г. автомобил с [рег. номер на МПС], марка "Шкода", в същото звено, като няма записвания за вида и товароносимостта на автомобилите, какво е превозвано при работата в строителната и комуналната дейност. Констатирал е, че са му изплащани суми за безплатна храна. Посочил е, че в "Обединен осигурителен архив" с. Невестино са предадени само разплащателни ведомости и същите не съдържат информация за вида на извършваната дейност. По делото са събрани гласни доказателства с цел изясняване на условията на труд на длъжността "шофьор" в СП "БКС" гр. Дупница, през периода от 15.12.1987 г. до 16.09.1994 г. Свидетелят И. Стойков заявява, че Михайлов е постъпил на работа в СП "БКС" гр. Дупница, през месец декември 1987 г., като трябвало да започне работа като шофьор на бетоновоз, но автомобилът се развалил бързо, и може би около месец след като жалбоподателят започнал работа, не бил ремонтиран. От началото на 1988 г. до 1990 г. Михайлов управлявал бетоновоз марка "Роман". След 1990 г. управлявал автомобил марка "Шкода" сметосъбирачна машина, като същият бил с товароподемност над 12 тона. Сочи, че автомобилите марка "Роман" също са с товароподемност над 12 тона. Заявява, че през процесния период в СП "БКС" гр. Дупница, имало един кран марка "Роман" и един бетоновоз марка "Роман", с [рег. номер на МПС], а управляваният от М. сметосъбирачен автомобил марка "Шкода" бил с [рег. номер на МПС]. Свидетелят К. Стоичков заявява, че при постъпване на работа в СП "БКС" гр. Дупница, на шофьорите били зачислявани автомобили марка "Шкода" с товароподемност до 12 тона, които трябвало сами да ремонтират и да управляват до около месец. Михайлов постъпил на работа в края на 1987 г. и около един месец бил шофьор именно на такъв автомобил. От 1988 г. до 1990 г. управлявал бетоновоз марка "Роман", с товароподемност над 12 тона, а от 1990 г. сметосъбирачна машина марка "Шкода", с товароподемност над 12 тона. Свидетелят обобщава, че през всички години, през които жалбоподателят е работил в СП "БКС" гр. Дупница, с изключение на първия месец след постъпването му на работа, е управлявал автомобили с товароподемност над 12 тона. Съобразно изложените обстоятелства от фактическа страна първоинстанционният съд е направил необоснован извод, че на основание т.53а от ПКТП/отм./ и т.63б от ПКТП/отм./ осигурителният стаж на Михайлов за целия спорен период 15.12.1987г.-16.09.1994г., положен на длъжността шофьор в СП БКС -гр.Дупница следва да се зачете от втора категория. Съгласно чл. 40, ал. 1 НПОС осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Според третата алинея на същия текст, документите по ал. 1 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. При несъответствие между записванията в изплащателните ведомости от една страна, а от друга - в трудовата, служебна или осигурителна книжка на лицето за един и същи период, меродавно е записването в изплащателните ведомости, а не обратното. Този извод недвусмислено се налага от съдържанието на чл.40, ал.1 и ал.3 от НПОС. В настоящия случай в трудовата книжка и във ведомостите няма записване кандидатстващият за пенсия, за посочения период да е работил като шофьор на автомобили с товароподемност над 12 тона, както и на сметосъбирачни машини. Поради това приетото от първоинстанционния съд не обуславя извод, че Михайлов е упражнявал труд по т.53а от ПКТП /отм./ и т.63б от ПКТП/аотм./. В тежест на лицето, което иска да установи че е работило при условията на втора категория труд, е да представи екземпляри от документи от категорията на посочените и които имат доказателствена стойност по чл.40, ал.3 от НПОС. В случая Михайлов не е доказал нещо различно от записите на длъжностите, които се съдържат в официалните документи, а именно във ведомостите, трудовата книжка, удостоверения обр. УП-3, нито че трудовите му функции са били идентични с тези на шофьор на товарни автомобили с товароподемност над 12 и повече тона. Такива данни не се съдържат в посочените писмени доказателства. Освен това данните посочени в приложените официални документи изцяло се потвърждават и от заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза. Експертът е установил, че за спорния период марката на автомобил Роман не е записана в изплащателните ведомости, а за товарните автомобили марка Шкода не е записана товароподемност. В съдебното производство съдът е събрал гласни доказателства, но неправилно е кредитирал показанията на разпитаните свидетели относно товароподемността на управлявания автомобил, съответно работата на сметосъбирачна машина, при липса на други писмени данни за тези обстоятелства. Ето защо осигурителният стаж за спорния период правилно е зачетен от административния орган като такъв от трета категория по т.66 от ПКТП/отм./. Стигайки до различни фактически и правни изводи първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което жалбата срещу административния акт следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Недоказаната от Михайлов втора категория на труда през периода 15.12.1987 г.- 16.09.1994 г. води до отхвърляне на оспорването. С оглед изхода на спора съдът не присъжда разноски на ТП на НОИ- Кюстендил, тъй като такива не се претендират. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,