Решение № 6999 от 10.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9571/2020 г.

Решение № 6999 от 10.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9571/2020 г., III о., докладчик председателят Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. Ю., чрез адв. Д. Д., против решение № 136/13.07.2020 г., постановено по адм. дело № 168/2020 г. по описа на Административен съд – Кърджали, в частта, с която е отхвърлена исковата му молба за присъждане на обезщетение за причинени му имуществени вреди, вследствие на отменено наказателно постановление за сумата над 360 лева до пълния предявен размер на иска от 720 лева. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради и което се иска отмяната му. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Кърджали, не изразява становище и не се представлява в съдебно заседание. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е допустима, но по същество е неоснователна. Обоснован е изводът на съда, че са налице предпоставките по ЗОДОВ за уважаване на исковата претенция, но в посочения от съда размер. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред административния съд е образувано по искова молба, подадена от Г. Ю. против ОДМВР – Кърджали за присъждане на обезщетение в размер на 720 лв. за претърпени имуществени вреди, настъпили от незаконосъобразен административен акт, а именно: наказателно постановление № 19-6110-000044/31.07.2019 г., издадено от началник група при ОД на МВР – Кърджали, отменено с решение № 158/08.11.2019 г., постановено по НАХД № 256/2019 г. по описа на Районен съд – Момчилград, което е оставено в сила с решение № 36/16.03.2020 г., постановено по КАНД № 252/2019 г. по описа на Административен съд – Кърджали. Посочената вреда се изразява в заплатен адвокатски хонорар във връзка с защитата на Г. Ю. пред РС - Момчилград. С оспореното в настоящото производство решение е прието, че исковата претенция е основателна до размер от 360 лева, а претендираният размер от 720 лева е прекомерен, съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приложима в съответната редакция. В осъдителната част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Решението е правилно. Съдът е изложил обосновани изводи, съобразени с приложимия материален закон. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, съответно електронни фишове, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Настоящата инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), адвокатското възнаграждение за една инстанция се определя в зависимост от материалния интерес на спора. Размерът на адвокатските възнаграждения следва да е справедлив и пропорционален на предоставената услуга, дори когато е посочено, че е минимален. Съгласно чл. 36, ал. 2 ЗАдв. размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован, като това изискване следва да се прилага и когато се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, защото те следва да се обосновават с два обективни критерия – обем и сложност на извършената дейност, както и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд, във връзка с обжалване на различни текстове от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Освен това, в конкретния случай се касае за дело за отмяна на наказателно постановление, по което е наложена глоба в размер от 200 лв. Уговореното адвокатско възнаграждение в размер от 720 лв. е очевидно несъизмеримо с ниския размер на наказанието. Както имущественият интерес, така и сложността на делото са минимални. Ето защо в разглежданата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,