Решение № 6138 от 8.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Касационно производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Управителя на Национална здравно осигурителна каса /НЗОК/ чрез процесуален представител юрисконсулт против решение 6921 от 18.11.2022г. на Административен съд София град по адм. дело 1348/2022г. С него се отменя по жалба на Л. Еленков Решение РД-Е-112-13 от 21.01.2022г. на Управителя на НЗОК и върната преписката на органа за разрешаване на въпроса по същество съобразно мотивите по тълкуването и прилагането на закона. С решението на Управителя на НЗОК се отказва провеждане на планово лечение извън държавата-членка по пребиваване на лицето Л. Еленков за провеждане на планово лечение /[заличен текст]/извън държавата по осигуряване/пребиваване, планирана да се осъществи в Медицински център Ашау им Кимбау, Германия, съгласно оферта и насрочена дата за прием 23.01.2022г. Поддържа се в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, необосновано и съществено са нарушени съдопроизводствените правила при постановяването му- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Л. Еленков чрез процесуален представител адвокат Николов взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна по делото за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Л. Еленков против цитираното решение на Управителя на НЗОК, съдържащо отказ от провеждане на планово лечение извън държавата на пребиваване в друга държава -членка на ЕС. Възраженията са за незаконосъобразност на отказа при наличие на всички предпоставки предвидени в Регламент /ЕО/ 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004г. за координация на системите за социална сигурност и разпоредбите на Закона за здравното осигуряване, относими към тази дейност. Съдът е разгледал по същество жалбата, обсъдил е всички възражения на страните, обсъдил е събраните по делото доказателства и заключение на съдебно медицинска експертиза и приел, че при вземане на решението Управителя на НЗОК не е спазил административно производствените правила да установи всички факти, като събере относимите доказателства в тази връзка за постановяване на законосъобразен административен акт. При установеното от фактическа и правна страна е изведен правен извод за незаконосъобразност на решението и същото е отменено и делото върнато на органа като преписка за издаване на ново решение по подаденото заявление за трансгранично лечение. Решението е правилно. При образуване на производство по искане за трансгранично лечение административният орган изпълнява законовите изисквания за установяване на фактите от съществено значение за издаване на административен акт. В това производство органа е подчинен на разпоредбите на чл. 9 и чл. 35 и сл. от АПК, нарушението на които е съществено до степен незаконосъобразност на административния акт с последица отмяната му. В случая съдът е установил нарушение по чл. 35 АПК, изразяващо се в това, че органът не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая, като доказателствата се събират служебно и всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган. Като се има предвид компетентността на органа по отношение на здравеопазването тези изисквания за принципа за служебното начало имат своята засилена роля, цел и функция, поради което неспазването им е винаги нарушение на административно производствените правила- основание по чл. 146 АПК за отмяна на акта. Формалният подход за мотивиране на едно становище без обсъждане с мотиви за отхвърляне на друго становище правилно е приет от съда за недопустимо процесуално поведение и също е нарушение на общите административно производствени правила. Доводите в касационната жалба, обосноваващи други материално правни изводи при констатирано нарушение на административния процес по издаване на акта са неоснователни. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила при пълно споделяне на мотивите на първата инстанция на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо и последно АПК. При този изход на делото на ответника се дължан разноски за настоящата инстанция в общ размер на 2000 лева, като са неоснователни възраженията за прекомерност. Воден от горното Върховен административен съд, шесто отделение