Решение № 13717 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 130/2016 г.

Решение № 13717 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 130/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби, подадени от Х. М. Б., чрез пълномощника му адв. П. и Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С., чрез пълномощника юрк. Ч., срещу Решение № 1693/12.11.2015 г., постановено по адм. дело № 649/2015 г. по описа на Административен съд - Б. Х. Б. обжалва решението в отхвърлителната му част като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважат предявените искове изцяло ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на претенцията. Претендира присъждане на разноски. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГД "ИН") обжалва решението в осъдителната му част, с доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на Б. и основателност на касационната жалба на ГД "ИН" гр. С. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната от всеки част, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационната жалба на Б. е неоснователна, а тази на ГД "ИН" е частично основателна. Производството пред Административен съд - Б. се е развило по исковата молба на Х. Б. против ГД "ИН" С., с която на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са предявени обективно съединени искове за обезщетяване на причинени неимуществени вреди, произтичащи от твърдяни незаконосъобразни действия и бездействия на затворническата администрация в З. Б. в периода 21.10.2011 г. до 18.11.2011 г., в размер на 1 500 лв. и за периода от 30.03.2012 г. - 19.10.2012 г. в размер на 10 500 лв. В исковата молба е заявена претенция още за мораторна лихва в рамер на 515.75 лв. върху обезщетението от 1 500 лв., считано от 19.11.2011 г. (датата на увреждането или датата на изтърпяване на наказанието) и в размер на 2 613.57 лв. върху обезщетението от 10 500 лв., считано от 20.10.2012 г. обща в размер на 3 129.32 лв., както и за присъждане на законна лихва върху претендираните обезщетения от датата на завеждането на исковата молба 02.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумите. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявените от Б. искове за причинени неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразните бездействия на длъжностни лица на ГД "ИН" да подобрят нечовешките и унизителни условия на живот, в които ищецът е бил принуден да изтърпява наказанието лишаване от свобода, а именно - бездействия да осигурят на ищеца достатъчна жизнена площ, достатъчно отопление в спалното помещение, в което е бил настанен, възможност за достатъчно приток на естествена светлина, чист въздух и проветривост в същото, подходящ матрак, възглавница, спално бельо, постоянен достъп до течаща вода и санитарен възел за времето от 20.30 ч. до 06.00 ч., тоалетни принадлежности и условия за поддържане на лична хигиена, на хигиена в спалното помещение, ефективно почистване и дезинфекция в баните и тоалетните, ведно със законните лихви върху горепосочените суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, като е отхвърлил исковете за разликата до пълните им предявени размери, съответно за размера над 100 лв. до пълния предявен размер от 1 500 лв. за периода 25.10.2011 г. - 18.11.2011 г., ведно със законната лихва върху тази разлика, и за размера над 650 лв. до пълния размер от 10 500 лв., както и е отхвърлил предявените искове за заплащане на сумата 515.75 лв., представляваща мораторна лихва върху претендираното обезщетение от 1 500 лв. за периода 19.11.2011 г. - 01.04.2015 г. и за заплащане на сумата 2 613.57 лв., представляваща мораторна лихва върху претендираното обезщетение в размер на 10 500 лв. за периода от 20.10.2012 г. до 01.04.2015 г. Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава искът, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Правилен е изводът на административния съд, че в случая ищецът, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за неимуществени вреди, произтичащи от неосигуряване на битови условия в периода предмет на исковата молба и неоснователност на останалите обективно съединени искове. Неоснователни са доводите в касационната жалба на ГД "ИН" за недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Правилно решаващият състав е приел, че искът се явява доказан по основание в частта му относно причинени вреди от незаконно съобразно бездействие в резултат на липсата на санитарен възел в килията и предвид създадения ред за посещения на общ санитарен възел, наложили в отделни случаи ползуване на пластмасови съдове за физиологични нужди, както и недоброто състояние на санитарните помещения и на хигиената в помещенията на затвора. В тази връзка основателно АС се е позовал на чл. 3 и чл. 32, § 1 ЕКПЧОС предвид и чл. 5, ал. 4 от Конституцията и поредицата решения на ЕСПЧ - решение от 10.06.2006 г. по делото Йорданов срещу България /т. 94/, решение от 28.06.2007 г. по дело Малечков срещу България /т. 134/, решение от 27.11.2008 г. по делото Костов срещу България /т. 52/, както и на чл. 43, ал. 2 и 4 вр. с чл. 3, ал. 1 и 2, т. 2 и 3 ЗИНЗС и на доклада на ЕКПИ за периода 04.05 - 12.05.2012 г., в съответствие с чл. 155 ГПК. В този смисъл са неоснователни доводите в касационната жалба на ГД "ИН" за това, че не се доказва по основание предвидения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, респ. конкретно причинените неимуществени вреди на ищеца, с оглед на цитираните от АС решения на ЕСПЧ - Страсбург относно необходимостта за степента на доказване на конкретно причинени неимуществени вреди при доказване на битови условия в затвора, подобни на процесните. Въз основа на събраните по делото доказателства в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за въздействието върху ищеца на условията в затвора в Б., където е изтърпявал наказанието си през процесния период, несъответни на каквито и да е, дори минимални критерии и стандарти на живот. Изведеното от закона отлагателно условие за въвеждане на минимална жилищна площ на един лишен от свобода не обосновава възможност за неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане нарушение на чл. 3, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС. Ако и да са налице сочените в касационната жалба предприети възможни и разумни действия, то по делото не се установява същите да са довели до осигуряване на условия на живот, покриващи минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото достойнство. Претенциите на ищеца са за пребиваване в затвора за периодите от 25.10 до 18.11.2011 г. и от 30.03. до 19.10.2012 г. и настоящият състав намира, че той е доказал основанията на предявената претенция. Противно на твърденията в касационната жалба на ГД "ИН", показанията на св. Г. са преценени съобразно чл. 172 ГПК и с оглед на степента им на конкретност, последователност и относимост към предмета на доказване по делото - за конкретни факти относими към причинените страдания на ищеца. Касационната инстанция, обаче, преценява като завишен размера на присъденото обезщетение за периода 30.03.2012 г. - 19.10.2012 г. При съобразяване с изискванията за справедливост визирани в чл. 52 ЗЗД и ПВС 4/68 г., както и на критериите, приети в съдебната практика на ВАС за подобни случаи /Р 9124 по АД 485/14, Р 3958 по АД 5655/12, Р 4964/14 по АД 13169/13/, както и периода на пребиваване в затвора - от 30.03 до 19.10.2012 г. (по-малко от 8 месеца), искът е следвало да бъде уважен в многократно по-нисък размер от определения от административния съд при съобразяване на този размер с размерите определени в цитираните решения ВАС и редуцирането с оглед на краткия период от време. В този смисъл касационната жалба на ГД "ИН" се явява частично основателна за необходимостта от редуциране на размера на присъденото обезщетение. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита за справедлив размер на обезщетението, сумата от 300 лева. В останалата й част тази касационна жалба се явява неоснователна като се имат предвид събраните доказателства в хода на производството и обоснованите мотиви относно цитираните по-горе разпоредби на Конституцията, ЕКЗПЧОС, ЗИНЗС и Решенията на ЕСПЧ. Не е налице твърдяната от касационния жалбоподател Б. неправилност на обжалваното решение, основана на неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Обезщетението за причинени неимуществени вреди, произтичащо от неосигуряване в процесния период на битови условия, дължими се от администрацията на ответника, не е определен в занижен размер и в този смисъл в несъответствие с изискванията на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Предвид всичко гореизложено, решението в обжалваната му част следва да се отмени относно размера на присъденото обезщетение за разликата над 300 лева до присъдения размер от 650 лв. и присъдената законна лихва върху тази разлика. Досежно отхвърлителната част от съдебното решение досежно претенциите по чл. 86 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва в размер на сумата 515.75 лв. върху претендираното обезщетение от 1 500 лв. за периода 19.11.2011 г. до 01.04.2015 г., както и за заплащане на мораторна лихва в размер на сумата 2 613.57 лв. върху претендираното обезщетение от 10 500 лв. за периода 20.10.2012 г. - 01.04.2015 г. не са изложени конкретни оплаквания и при извършената служебна проверка относно правилното прилагане на материалния закон, настоящият състав намира обжалвания съдебен акт за законосъобразен и в така оспорената му част. В останалата си обжалвана част, решението на административния съд като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед обстоятелството, че част от съдебното решение следва да бъде оставена в сила, съразмерно с нея следва да бъде потвърдено решението и в частта относно присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 22.50 лв., а в останалата част за размера на сумата 33.50 лв. решението следва да бъде отменено. С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, претенцията на касатора ГД "ИН" за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, се явява неоснователна. Основателно е искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, направено от касатора Б., като съразмерно уважената част от жалбата, следва да му бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 12.50 лв. По изложените съображения и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение