Решение № 8849 от 14.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 300/2016 г.

Решение № 8849 от 14.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 300/2016 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Свищов, чрез процесуалния му представител юрк. Явор Якимов, срещу решение № 98 от 26 ноември 2015 г., постановено по адм. д. № 77/2015 г. по описа на Административен съд Габрово. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - "Марина" ООД, гр. Габрово, чрез пълномощника си адв. Асен Велинов, в писмен отговор и представена по делото писмена защита оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на направените по пред касационната инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Габрово е образувано по жалба на "Марина" ООД срещу решение № 32-61873/07 април 2015 г. на началника на Митница Свищов, с което са определени нови размери на дължимите държавните вземания, съобразно които следва да се доплатят следните суми: антидъмпингово мито в размер на 40 282,81 лева и задължения по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 8 056,56 лева. Съдът е приел, че оспорения акт е незаконосъобразен, тъй като административният орган не е представил доказателства, че внесените стоки са с произход Китай, а не Тайван, основавайки се единствено на доклад на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ). Така постановеното решение е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. С ЕАД№ 14BG004301H0017571/23 септември 2014 г. "Марина" ООД е декларирало за поставяне под режим "допускане за свободно обръщение" на необщностни стоки, описани в кл. 31 на ЕАД като "винтове за дърво" 13779 х. броя, опаковани в 1188 кашона. Държавата на изпращане е Тайван. Декларираната държава на произход е Тайван, а изпращач на стоките е "SHIAU YOUNG INDUSTRYKO", TW. В съответствие с чл. 170, ал. 1 от АПК, при разпределяне на доказателствената тежест в процеса, административният съд изрично е указал на касационния жалбоподател да представи доказателства за спазването на административнопроцесуалните правила при издаването на оспорения административен акт. В тази насока административният орган се позовава единствено на констатациите в Анекс 7.2 от доклада на ОЛАФ. По делото не е установена обаче връзка между посочения в Анекс 7.2 доставчик на стоката и този, посочен от ответника в представените от него документи. Напротив, в констатациите на доклада на ОЛАФ, Анекс 7.2 по отношение на дружеството е посочено внесена стока с различно тегло, количество и различен доставчик. В националното ни законодателство единствено в Наказателно-процесуалния кодекс - чл. 127 е уредено, че докладите на ОЛАФ представляват писмени доказателствени средства, но разглеждания казус е от обхвата на АПК, а за неуредените въпроси чл. 144 от същия препраща към Гражданския процесуален кодекс. Следователно е налице пропуск от страна на законодателя по отношение на тези писмени доказателства и за това следва да се вземе предвид прякото приложение на правните норми на Европейската общност. В случая това е Регламент (ЕО) № 1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от ОЛАФ, като в чл. 9 "Доклад при разследване и действия след разследването" от същия е регламентирано, че докладите от разследване представляват допустими доказателства в административното и съдебното производство на държавите - членки, където използването на тези доказателства е признато за необходимо, по същия начин и при същите условия, които важат за административните доклади, изготвени от инспекции на националната администрация, и същото трябвало a fortiori да се прилага и към производствата пред европейските съдебни институции. В този смисъл е и решение на Първоинстанционния съд (пети състав) от 6 февруари 2007 г. по дело T-23/03 (CAS SpA срещу Комисията на Европейските общности). За това и следва да се приеме, че докладът е доказателство от групата на официални писмени документи, освен въз основа на прякото приложение на цитирания регламент, така и на основание чл. 179 от ГПК и има обвързваща материална доказателствена сила и е допустимо писмено доказателство в развилото се съдебно-административно производство. Следователно докладът на ОЛАФ като изготвен от длъжностни лица в резултат на извършено от тях разследване, възложено в правомощията на комисията, се ползва с удостоверителна сила по отношение на фактите, които съдържа. Тази доказателствената сила обаче следва да се преценява в съответствие с всички други събрани по делото доказателства. Законосъобразно съдът е приел, че събраните доказателства не установяват произход на стоката от Китай. Това не е посочено категорично и в окончателния доклад на ОЛАФ, Анекс. 7.2, на който се позовава административният орган. Последният обаче не е установил наличието на връзка между посочения в Анекс. 7.2 доставчик на стоката и този, посочен в представените по делото документи. В тази връзка административният съд е изложил обоснованите си доводи относно липсата на установявания за това, че именно посочените в единния административен документ стоки са с произход Китай, а не Тайван, в каквато насока са представените от оспорващото дружество доказателства. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба отменителни основания оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски, Митница Свищов следва да бъде осъдена да заплати на "Марина " ООД разноски по делото за тази инстанция в размер на 2400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,