Решение № 1326 от 5.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5983/2014 г.
ВАСIII отделение05.02.2015 г.докладчик Светлана Борисова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 142/11.03.2014 г. по адм. дело № 37/2014 г. на Административен съд - Монтана. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 1326 от 5.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5983/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Цветан Георгиев Първанов от гр. Монтана против решение № 142/11.03.2014 г. по адм. д. № 37/2014 г. по описа на Административен съд - Монтана. В жалбата поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Твърди, че по делото е било проведено открито съдебно заседание на 6.03.2014 г., на което е изслушано заключение на вещо лице, без да е бил призован редовно за това заседание. При подаване на заявлението си за подпомагане по СЕПП и НР2 е заявил площи, които е имал намерение да почисти. След почистването им е подал молба за проверка. Оспорва констатациите на извършената теренна проверка, поради това че теренът е бил окосен до 15.08.2012 г. Моли да бъде отменено обжалваното решение и да бъде уважената жалбата му. Ответникът по жалбата - изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" - София, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище по делото оспорва касационната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е постановено в съответствие с доказателствата и при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят е бил редовно призован за заседанието на 6.02.2014 г. и с молба изрично е заявил, че няма да присъства на заседанието, но желае да се даде ход на делото. Съгласно чл. 137, ал. 7 АПК на редовно призованите страни не се изпращат последващи призовки. Неоснователно е и възражението по същество на спора. Изводът на съда за законосъобразност на оспореното Уведомително писмо е основан на доказателствата по делото и на заключението на СТЕ. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Цветан Георгиев Първанов срещу Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2012 г. с изх. № 02-120-6500/3853/21.09.2013 г. от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция. Приел е, че целият имот № 67667/242-1-3, заявен за подпомагане, попада извън очертанията на допустимия слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2012 г. Изводът на съда се основава на протокол за извършена теренна проверка от ОСЗ Монтана и от заключението на вещото лице. Имотът не е бил почистен и не е била извършена задължителната коситба към 15.08.2012 г. В подкрепа на този извод са и подписаните от жалбоподателя карти на БЗС на 17.04.2012 г, от които е било видно кои са подходящите площи за подпомагане по СЕПП. Решението е правилно. Съдът е обсъдил всички възражения на жалбоподателя и след подробен анализ на доказателствата по делото е изложил обосновани изводи за неоснователност на подадената жалба. С общо заявление за подпомагане за 2012 г. с УИН 12/090512/53592 Цветан Георгиев Първанов е заявил следните схеми и мерки за подпомагане: по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), Плащания за земеделски стопани за природни ограничения в райони, различни от планинските (НР2) и Агроекологични плащания (АЕП) за три имота. С обжалваното уведомително писмо изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е оторизирал за подпомагане нула лева и е наложил санкции за бъдещ период по СЕПП - 904,40 лв. и по НР2 - 468,22 лв. Конкретната причина за недопустимост на подпомагането е очертаването от заявителя на единия от парцелите с идентификатор 67667-1094-1-1 с площ от 0.1 ха от парцела извън границите на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" и цялата площ на парцел с идентификатор 67667-242-1-3 от 3.32 ха извън границите на този слой. Причината за недопустимост на подпомагането е установена от административния орган на 17.04.2012 г. още при подаване на заявлението за подпомагане. Извършената административна проверка е установила, че за двата парцела, находящи се в землището на с. Смоляновци, общ. Монтана, посочената по-горе площ е недопустима за подпомагане. Това е потвърдила проверката на място, която е документирана с GPS снимки и протоколи. Констатациите за състоянието на парцелите се установява към момента на подаване на заявлението, предвид предстоящата през годината обработка на заявените за подпомагане парцели. Поради това, че те са от вида пасища и мери, изискването на чл. 9, ал. 2, т. 3 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища е, посочените земи да се използват за паша на животните или косене независимо дали коситбата се извършва за добиване на сенаж или сено или като метод за опазване на заобикалящата среда. В приложения Протокол от теренна проверка от 3.10.2012 г. е установено и изрично записано, че парцелът е напълно опожарен и не може да се установи дали преди пожара е извършвана коситба или паша. За другия парцел последващата теренна проверка от 15.10.2012 г. е потвърдила корекцията в площта му. Посочената по-горе Наредба изисква постоянно поддържане на парцела в добро земеделско състояние и най-вече в изрично установените в Наредбата срокове. Инцидентното и по преценка на земеделския стопанин обработване на заявените пасища и мери с цел иницииране на проверка не представлява изпълнение на задълженията му по закон. Поради това подадената от него молба за извършване на допълнителна проверка на парцела и преценка на състоянието му след взето от него решение да извърши косене, не е задължителна за административния орган и него обвързва в преценката му. Още повече разпоредбата на чл. 16, ал. 4 от Наредбата определя, че са недопустими за подпомагане пасищата или тези части от тях, за които при проверка на място се установи, че са били изгаряни, освен когато ползвателят на пасището представи документ от структура на Министерството на вътрешните работи за осигуряване на пожарна безопасност, че палежът е резултат на природно явление или на действия на други лица. В конкретния случай такъв документ не е представен по делото, което категорично определя заявеният парцел като недопустим за подпомагане. Подробно и аргументирано вещото лице е преценило писмените доказателства по делото и заключението му изцяло потвърждава становището на административния орган. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че не е бил призован за съдебно заседание и не е уведомен за заключението на вещото лице. Призоваването на страна по делото се извършва само за първото по делото заседание и след това, съгласно чл. 137, ал. 7 АПК, редовно призованите страни са длъжни да следят за хода на делото и представените доказателства. Предвид значителният процент на наддеклариране - 57.48%, обосновано съдът е приел, че правилно е наложена санкцията по чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г., приложима при наддеклариране по-голямо от 50%. В този случай не се изплаща субсидия за съответната година и се налага санкция за бъдещ период, каквато е определена в обжалвания административен акт. Подробно и обосновано съдът е изследвал фактите по делото съобразно приложимия материален закон. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 16, ал. 4