Решение № 9565 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1998/2017 г.

Решение № 9565 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1998/2017 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на "Рангелова и партньори" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С., подадена от пълномощниците адв. Пенева и Стоев срещу решение № 730 от 27.12.2016 г. по адм. дело № 880/2015 г. на Административен съд-П.. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на оспорената заповед № 96 от 27.01.2014 г. на кмета на О. В., със законните последици. Ответникът кмет на О. В., чрез адв. Семерджиева, в писмено възражение, ангажира становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на решението като обосновано и законосъобразно. Претендира разноски. Ответникът "Марина МК 2010" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Б., чрез процесуалният си представител адв. Атанасов, заявява становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението и моли за неговото потвърждаване. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила решението като постановено в унисон с изяснената по делото фактическа обстановка. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на касационен контрол съдебно решение, предвид действащата редакция на ал. 7, чл. 215 от ЗУТ /ДВ, бр. 13/2017 г./ във връзка с § 60 от ПЗР на ЗИДЗУТ от 7.02.2017 г. Разгледана по същество касационната жалба се явява частично основателна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор против заповед № 96 от 27.01.2014 г. на кмета на О. В., с която на основание чл. 15, ал. 3 и ал. 5 и 6 от ЗУТ и решение № 147/16.05.2013 г. на О.-В., е одобрено частично изменение на влязъл в сила ПУП-ПР, засягащ улица-тупик от о. т. 2298б - 2298в - 2298г - 2298д, като по т. 1 улица-тупик с о. т. 2298г - 2298д се заличава и се образува нова улица-тупик от о. т. 2298б - 2298в - 2298 г., и по т. 2 се придават 339 кв. м. от заличената улица-тупик с о. т. 2298г - 2298д към УПИ IХ-6348 в кв. 207а "след съставяне на акт за частна общинска собственост за придаваемата част и изготвяне и одобряване на пазарна оценка от О. В.". От фактическа страна е прието, че началото на административното производство е поставено с подадени заявления вх. № № 032-13-88/06.03.2013 г. и 032-16-66/25.06.2013 г. от "Марина МК 2010" ЕООД, като собственик на УПИ IХ-6348 в кв. 207а по плана на гр. В. /н. акт № 121/20.06.2012 г./, с приложени към заявлението изискуеми документи - скица-извадка от действащия план, декларация за уредени регулационни сметки по чл. 111, ал. 1 от ЗТСУ, задание за изработване на ПУП по чл. 125 от ЗУТ, скица с идейно предложение по чл. 135, ал. 2 от ЗУТ и предварителен договор № 422/06.06.2013 г. по чл. 15, ал. 3 във вр. с ал. 5 от ЗУТ, ведно с решение № 147/16.05.2013 г. на ОбС -Велинград. Безспорно е установено от наличната по административната преписка документация, че има предхождащо становище на главния архитект по чл. 135, ал. 4 от ЗУТ от 13.06.2013 г., както и заповед на кмета на О. В. /№ 785/13.06.2013 г. /за разрешаване изработване на проект за изменение на влязъл в сила ПУП - ПР на основание чл. 135, ал. 3 от ЗУТ/. Спазена е процедурата по обявяване на заповедта и приемане на проекта от ЕСУТ при О. В. с протокол № 7 от 05.12.2013 г. Допустимостта на оспорването е обвързана с влязлото в сила определение № 9977 от 26.09.2016 г. по адм. д. № 9660/2016 г. на ВАС, второ отделение, сочещо на наличие на правен интерес за "Рангелова и партньори" ЕООД, като собственик на съседен УПИ III-6348 в кв. 207а по плана на гр. В., засегнат от заличаване на част от тупика с оглед допуснатата промяна на предназначението на тази част. С подробни мотиви са обсъдени приетите без оспорване съдебно-технически експертизи, които изясняват, че към датата на одобряване на процеснато изменение на ПУП-ПР, действащ е ПУП за кв. 207а, одобрен със заповед на кмета на О. В. № 31/25.01.1996 г., с който са урегулирани имотите в квартала, вкл. УП III-6348 и УПИ IХ-6348, и е одобрена улична регурация, вкл. процесната улица-тупик с о. т. 22986, 2298в, 2298г, 2298д. Същевременно УП III-6348 има предвиден достъп по предходния план с лице около 14,75 - 15 м към улицата, северно на квартал № 207а, с о. т. 2299б, 2299в., а лицето към процесното обръщало на заличения тупик е 4.5 м и не съставлява достъп до имота, тъй като не отговаря на изискванията на ЗУТ и наредбата. И двете улици не са реализирани. По отношение на техническите показатели на заличената с процесната заповед улица-тупик, експерта сочи, че с изменението дължината на улицата се скъсява на 27 м, без уширение в края й. В частта от тупика, която се запазва, терена е с по-малък наклон /денивелация около 1 м /, като навътре в квартала наклонът се увеличава, а в уширението теренът е най-стръмен / денивелация от около 3 м на 12 м/ и надлъжният наклон на терена на уширението е 25 %, т. е. по-голям от максимално допустимия 14 % надлъжен наклон по Наредба № 2/29.06.2004 г за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии. При огледа на място и извършено измерване, вещото лице констатира, че в уширението /обръщалото на тупика/ теренът е стръмен /перпендикулярно на наклона на терена/, с денивелация от 3.39 м, хоризонталното разстояние е късо - 12 м и съответно наклонът е 29%, т. е. технически е неоправдано реализирането на тупика в тази част. Обсъдени са и събраните по делото гласни доказателства, сочещи единодушно на "сериозна денивелация на терена", около 3 м, при която е невъзможно реализирането на улицата тупик и ползването й, особенно в зимни условия. При така изяснената фактическа обстановка, административният съд е приел от правна страна, че процесната заповед е издадена от компетентен орган по чл. 129, ал. 2 от ЗУТ и на основание чл. 15, ал. 3 и ал. 5 от ЗУТ във връзка с изпълнение на решение № 147 от 16.05.2013 г. на ОбС- Велинград. Изложени са мотиви за вида на производството по чл. 15, ал. 3 от ЗУТ, наличие на сключен предварителен договор № 422 от 06.06.2013 г. между О. В. и заявителя "Марина МК 2010" ЕООД, и неоснователност на доводите на жалбоподателя "Рангелова и партньори" ЕООД, че собственият му УПИ III-6348 ще бъде оставен без достъп. Прието е, че този УПИ има осигурен по действащия ПУП достъп от по-благоприятната страна -улицата на север от имота, с изискуемото нормативно лице от 14,5-15м, при недостатъчно лице към заличената част от тупика от 4,5 м по смисъла на чл. 19, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 81, ал. 3 от ЗУТ. На това основание и безспорно установената липса на техническа изгодност за изграждане на улицата тупик, в частта на обръщалото /уширението/, поради техниическите параметри и голямата денивелация /над допустимите 14 % по Наредба № 2/29.06.2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните системи на урбанизираните територии/, е изведен решаващият правен извод за законосъобразност на процеснито изменение на ПУП-ПР в частта за о. т. 2298г - 2298д. Възражението за допуснато нарушение по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е възприето като неоснователно, тъй като правните основания се извличат от приложените към преписката и цитирани в заповедта документи, във връзка с ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. Така постановеното решение е необосновано и незаконосъобразно, поради неизследване приложимостта на режима по ал. 3 във връзка с ал. 5, чл. 15 ЗУТ към изяснената по делото фактическа обстановка. Решаващият правен извод на съда почива на установената от двете заключения на СТЕ техническа непригодност на част от улицата-тупик и предвиденото "обръщало", като не е съобразено, че преценката за законосъобразност по чл. 146, т. 4 във вр. с чл. 168, ал. 1 АПК досежно тази част от заповедта е преди всичко с оглед правното основание на издаването й. Видно от мотивната част на процесната заповед, одобреното с нея изменение на влезлия в сила ПУП-ПР е на основание чл. 15, ал. 3 и ал. 6 /допусната техническа грешка в изписването на ал. 6 вместо ал. 5 /и във връзка с решение № 147/16.05.2013 г. на О.-В. Това решение е за упълномощаване на кмета на О. В. за сключване на предварителен договор за изменението на ПУП-ПР по реда на чл. 15, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ за промяна на регулацията и придаване на 339 кв. м. от имот с пл. № 7799 /нереализирана улична регулация от о. т. 2298г до о. т. 2298д/ към съседен УПИ IХ-6348,кв. 207А, собственост на заявителя "Марина-МК-2010" ЕООД. Със същото решение е дадено и съгласие от ОбС, като принципал на общинската собственост за изменението и придаване /отчуждаване/ на описаната част от улицата тупик, предвидена по РП от 1996 г. Следователно правното основание за одобряване на ПУП-ПР по т. 2 от заповедта, с която се "придава" частта на заличената част от тупика към съседния УПИ е това по ал. 5 във връзка с ал. 3 на чл. 15 ЗУТ. Безспорно е обстоятелството, че придаваемата част от 339 кв. м. не съставлява самостоятелен имот /УПИ/, като от текста на диспозивината част на заповедта /т. 2/ става ясно, че няма изготвен и Акт за общинска собственост, или поне такъв за частна общинска собственост. Следователно този имот не попада в приложното поле на ал. 3 и ал. 5, чл. 15 ЗУТ, тъй като в случая не е налице промяна на границите между два поземлени имота /УПИ-ти/ - единият от имотите, собственост на О. В. съставлява част от улица -тупик между посочените осеви точки и се присъединява в тази част изцяло към УПИ, собственост на заявителя. Изменението по реда на чл. 15, ал. 3, респ. ал. 5 от ЗУТ е допустимо само за промяна границите между урегулирани поземлени, тъй съставлява "доброволна регулация"- вж. ТР № 3/2010 г. на ГК на ВКС. С. легалната дефиниция на "урегулиран поземлен имот", респ. "урегулиран имот" по § 5, т. 11 ДР ЗУТ, това е поземлен имот, за който с подробен устройствен план са определени граници, достъп от улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство. Визираните показатели не са налице по отношение на придаваемата част от 339км. м., поради което в тази си част процесната заповед се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена, след отмяна на обжалваното решение на АС-П., поради наличие на основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК. Във връзка с изложеното следва да се преценява законосъобразността и на останалата част от процесната заповед / по т. 1/ и потвърдителното законосъобраността й съдебно решение, а именно: частта, с която е одобрено изменение на ПУП-ПР със заличаване на улица-тупик в частта от о. т. 2298г /нова/ до о. т. 2298д и образуване на улица-тупик от о. т. 2298б - 2298в - 2298г /нова/. Видно от решение № 147/16.05.2013 г. на О.-В., което изрично е цитирано в мотивната част на заповедта като основание за нейното издаване, О.-В. е упълномощил кмета и е дал съгласие за изменението на ПУП -ПР досежно улицата тупик при условията на чл. 134, ал. 1, т. 1 от ЗУТ и чл. 15, ал. 5 ЗУТ. Първото правно основание изцяло съответства на одобреното по т. 1 от заповедта изменение -отпадане на уширението /обръщалото/ на улицата тупик, тъй като е безспорно установено от събраните по делото доказателства /съдебно-техническите експертизи и гласни доказателства/, че тази част не е реализирана и не е икономически и технически изгодно изграждането й, т. е. не отговаря на изискването по чл. 108, ал. 5 ЗУТ. Следователно "целесъобразното" и "икономично осъществимо" устройство по смисъла на горната разпоредба обосновава изменението на ПУП-ПР в тази част /т. 1/ и отговаря на визираното правно основание за изменението по т. 1, ал. 1, чл. 134 ЗУТ - настъпили съществени промени в обществено-икономическите и устройствени условия, при които е бил съставен плана. В тази връзка следва да се има предвид и безспорното по делото обстоятелство, че ПУП, с който е предвидена процесната улица - тупик е одобрен през 1996г /заповед № 31/25.01.1996 г кмета на О. В./ и то за урегулиране на възстановени имоти в кв. 207а и осигурява достъп само на три от имотите - УПИ VII-6348,УПИ IХ-6348 и УПИ ХI-общ. Всички останали УПИ-ти са с осигурен достъп по предходния ПУП от 1983 г. /одобрен със заповед № РД-14-03-163/13.10.1983г/, вкл. собствения на жалбоподателя УПИ III-6348 - достъпа е до улица "Е. С.", с изискуемото лице /14,75-15м/. Изложеното сочи за наличие на съответно правно основание за допуснатото изменение на ПУП по т. 1 и съответност на техническите характеристики, в който смисъл са мотивите на първоинстанционният съд, но те са относими само досежно одобреното изменение в частта на "обръщалото" /уширението на тупика/, което се заключва между о. т. 2298г /стара/ до о. т. 2298д. Видно от графичната част на процесната заповед, която е неразделна част от заповедта, обаче, о. т. 2298г е изместена с одобреното изменение, като навлиза в самия тупик /извън обръщалото/ и е ситуирана на продължението на линията на границата на УПИ IХ-6348 в тупика, т. е. коментираното "обръщало" е навлязло в самата улица -тупик, без междинна о. т. в началото на уширението. Това е изцяло в разрез с решение № 147/16.05.2013 г. на О.-В. и води до цялостна незаконосъобразност на одобреното изменение по т. 1 от заповед № 96 от 27.01.2014 г. на кмета на О. В.. Освен това визираното изместване на о. т. 2298г изключва възможността за частична отмяна на процесната заповед /само т. 2/, тъй като е невъзможно идентифицирането на частта на "обръщалото" по одобреното изменение на ПУП-ПР /липсва междинна точка на мястото на заличената о. т. 2298г/, т. е. при евентуално потвърждаване на заповедта в частта по т. 1 собственият на заявителя "Марина МК 2010" ЕООД УПИ IХ-6348 остава без достъп. Процесната улица-тупик с о. т. 2298а до 2298д е единственият достъп до УПИ IХ-6348, което обстоятелство освен, че е безспорно установено по делото и безспорно и между страните. По тези съображения оспорената заповед се явява незаконосъобразна изцяло /по т. 1 и т. 2 от диспозитивната част/, поради което като е отхвърлил оспорването, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, страдащо от визираните пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Предвид изложеното, касационната жалба се явява основателна, поради което обжалваното решение следва да се отмени изцяло и по реда на чл. 222, ал. 1 АПК-да се постанови друго, с което се отмени процесната заповед като незаконосъобразна. При този изход на делото и надлежно заявената от касатора претенция за разноски, такива се дължат за двете съдебни инстанции от О. В. по реда на чл. 143, ал. 1 АПК в общ размер от 2575 лв, съставляващ д. такси, адв. възнаграждения и депозити на СТЕ по представеният списък по чл. 80 ГПК. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение