Решение № 81 от 6.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 700/2012 г.

Решение № 81 от 6.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 700/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба, вх. № 2261/17.4.2012 г., подадена от адв. Ф. Ф. - процесуален представител на ответника по исковата молба [фирма] - [населено място], против въззивно решение № 55/14.3.2012 г. по гр. д. № 30/2012 г. по описа на Ловешкия окръжен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение № 402/15.12.2011 г. по гр. д. № 948/2011 г. по описа на Ловешкия районен съд, с което [фирма] - Л., е осъдено да заплати на ищцата В. К. И. от [населено място], сумата 11649 лева, представляваща обезщетение по т. 9.4. от допълнително споразумение № 125/12.7.2010 г. към трудов договор № 40/09.12.1998 г. Въззивната инстанция е приела, че предявеният иск е основателен за присъдената сума, тъй като уговорката е в съответствие с разпоредбата на чл. 66, ал. 2 КТ и без значение обстоятелството, че договореното обезщетение не се обхваща от обезщетенията регламентирани в раздел III на глава Х от Кодекса на труда. В. решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос "Допустимо ли е по реда на чл. 66, ал. 2 КТ страните по трудово правоотношение да договорят други видове обезщетения, различни от тези, които се дължат на различни основания във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение, установени в раздел III на глава Х от Кодекса на труда, и в частност, в хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ?". Върховният касационен съд, състав на IV за да се произнесе по поставения въпрос намира следното: По поставения въпрос е налице решение № 505/03.01.2013 г. по гр. д. № 1476/2011 г. на ВКС, IV г. о., постановено по чл. 290 ГПК, с което е прието, че отговорът се свежда до тълкуване разпоредбата на чл. 66, ал. 2 КТ. Отговорът даден в посоченото решение е, че "В гражданското право страните са свободни да определят съдържанието на договора. Страните са свободни да уговарят и различни взаимни права и задължения вън и в отклонение от уреденото в закона съдържание на договора. Договорната свобода е принцип на гражданското право, тя е ограничена единствено от императивите разпоредби на закона и добрите нрави. В трудовото право договорната свобода е ограничена допълнително чрез забраната в чл. 66, ал. 2 КТ да се уговарят условия, които са по-неблагоприятни за работника или служителя от установените с колективния трудов договор. Тази забрана не изключва възможността страните по трудовия договор да уговорят клаузи в трудовия договор, свързани с възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовото правоотношение, както и с изпълнението на колективните трудови договори. Съгласно чл. 20 ЗЗД при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните - върху какво страните са се споразумели и какъв правен резултат трябва да бъде постигнат. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността - какви са и как се съчетават отделните правомощия на страните с оглед постигането целта на договора, какво поведение на страната кои правомощия поражда за нея и как може да се упражняват те." С оглед изложеното и настоящият състав на ВКС, IV г. о., намира, че е допустимо по реда на чл. 66, ал. 2 КТ страните по трудовото правоотношение да договорят обезщетения, различни от тези, които се дължат на различни основания във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение, установени в раздел III на глава Х от Кодекса на труда и в частност при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ. По касационната жалба. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение, тъй като според жалбоподателя са дължими само обезщетенията, визирани в раздел III на глава Х от Кодекса на труда. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касационния жалбоподател - адв. Ф. Ответницата по касация В. К. И. посредством процесуалния си представител - адв. К., оспорва жалбата и пледира за оставянето й без уважение и оставяне в сила на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становищата на процесуалните представители на страните, изразени в съдебно заседание и на основание чл. 290 ГПК, намира следното: С оглед отговора на поставения от касационния жалбоподател въпрос съдът намира, че въззивното решение е правилно. Законосъобразно и обосновано Ловешкия окръжен съд е стигнал до извод, че предявеният иск е основателен за присъдената сума, тъй като уговорката е в съответствие с разпоредбата на чл. 66, ал. 2 КТ и без значение обстоятелството, че договореното обезщетение не се обхваща от обезщетенията регламентирани в раздел III на глава Х от Кодекса на труда. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1, предложение първо от ГПК Върховният касационен съд, състав на IV г. о.