Решение № 9883 от 18.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7150/2017 г.

Решение № 9883 от 18.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7150/2017 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 27 от 27.04.2017 г., постановено по административно дело № 40 по описа за 2017 г., Административен съд - Г. е отхвърлил оспорването на И. И. В. от гр. Г. против заповед № З-0045/17.01.2017 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" (ИА "бит"). Решението е атакувано с касационна жалба от И. И. В., подадена от пълномощника му адвокат Тъпов, като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Наведени са доводи, че съдът не е съобразил, че процесната заповед е издадена при неспазване на установената форма, в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон, както и в несъответствие с целта на закона (основания за незаконосъобразност по чл. 146, т. т. 2-5 от АПК). Исканията са обжалваното решение и потвърдената с него заповед да бъдат отменени, като допълнителни съображения в тяхна подкрепа са развити от процесуалния представител на касатора и в съдебно заседание. Ответникът по касация - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", действащ чрез упълномощения служител с юридическо образование Ангелова, в писмена защита и в съдебно заседание аргументира теза за правилност на съдебния акт и законосъобразност на процесната заповед. Моли касационната жалба да се остави без уважение като неоснователна, а съдебното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага оспореният с нея съдебен акт да бъде оставен в сила като правилен. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Развитите доводи от касаторовия повереник не опровергават правните изводи на съда. Предмет на съдебната проверка за законосъобразност в производството по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл) пред първоинстанционния съд е оспорената от И. И. В. заповед № З-0045/17.01.2017 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", с която: 1) На основание чл. 92, ал. 1 от Закона за държавния служител и чл. 90, ал. 1, т. 5 от Закона за държавния служител, на И. И. В. - главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" (бит) със седалище гр. Г., е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", затова, че на 22.12.2016 г. с поставянето на надписа "Не е тъпо да си възрастен и да вярваш в Д. К.. Тъпо е да си възрастен и да вярваш в Б. Б.. ", не е изпълнил задължението си при изпълнение на служебните си задължения да спазва поведение, което не уронва престижа на държавната служба, и е извършил виновно дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 от Закона за държавния служител във връзка с чл. 17, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА); 2) На основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение на И. И. В. - главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" със седалище в гр. Г. към Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", гр. С., считано от 18.01.2017 г., поради налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". За да отхвърли жалбата, Административен съд - Г. е формулирал решаващ извод за нейната законосъобразност. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма и с изискуемите реквизити, при подробно и обосновано изложени мотиви, пълно описание на дисциплинарното нарушение и правилен извод за извършването на описаното нарушение, обуславящ ангажирането на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя чрез налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение", въз основа на което е прекратено и служебното му правоотношение. В мотивите на проверяваното решение е посочено и, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на дисциплинарното производство, а самата заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон. Атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Обжалваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Решението на Административен съд - Г., с което жалбата до него не е уважена, е правилно. Съдът е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и задълбочено е анализирал всички факти от значение за спорното право, като е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Решението на съда е постановено при изяснени фактически обстоятелства и правилно приложен материален закон - чл. 8 9, ал. 2, т. 5 от Закона за държавния служител във връзка с чл. 17, ал. 1 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, чл. 90, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 91 от Закона за държавния служител, и чл. 107, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител. Извършването от Владов на вмененото му нарушение е установено на 23.12.2017 г., когато в ИА "ГИТ" е получен сигнал от министъра на труда и социалната политика, че в работно помещение на ДИТ - Г. е поставена снимка на министър-председателя с текст "Не е тъпо да си възрастен и да вярваш в Д. К., тъпо е да си възрастен и да вярваш на Б. Б.. " При изясняване на достоверността на получения сигнал от снетите обяснения от служители в ДИТ - Г. е установено, че на 22.12.2016 г. цитираният надпис със снимката е поставен на стената над работното място на главен инспектор Владов от самия него, което последният изрично е потвърдил писмено с уточнението, че не вижда нищо обидно в теста и снимката, тъй като същите нямат политически характер или агитация, а са оригинални и смешни. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства и приложимата в случая нормативна уредба първоинстанционният съд е приел за установено, че дисциплинарното производство е проведено при спазване на административнопроизводствените правила, дисциплинарнонаказващият орган е изслушал държавния служител в съответствие със задължението си по чл. 93, ал. 1 от ЗДСл, като е доказано и обвинението за извършено от държавния служител дисциплинарно нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл - неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, чийто чл. 17, ал. 1 предвижда, че при изпълнение на служебните си задължения и в обществения си живот служителят следва поведение, което не уронва престижа на държавната служба. В случая е спазена процедурата за издаване на заповедта за уволнение и за прекратяване на служебното правоотношение, като обстоятелството, че производствата са приключили едновременно и с издаването на една заповед с отделни диспозитиви не е нарушение и не води до отмяната ?. Дисциплинарният съвет е изяснил фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение и е приел решение за налагане на дисциплинарно наказание уволнение по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл на И. В., което е представено на дисциплинарнонаказващия орган заедно с материалите по дисциплинарната преписка. В хода на дисциплинарното производство са изискани и приети писмените обяснения на И. В., като той е и изслушан лично от дисциплинарнонаказващия орган, разпитани са като свидетели и колегите му от ДИТ - Г.. От писмените и гласните доказателства по делото, включително писмените обяснения на служителя от 23.12.2016 г., потвърдени от него и устно при изслушването му от Дисциплинарния съвет на 05.01.2017 г., по категоричен начин се установява виновното (при условията на груба небрежност) консумиране на конкретното описано по-горе и извършено на 22.12.2016 г. нарушение на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл във връзка с чл. 17, ал. 1 от КПСДА, от което се налага извод, че при изпълнение на служебните си задължения Владов с поведението си грубо е уронил престижа на държавната служба. В този смисъл неоснователно е касаторовото възражение, че не е доказано авторството на деянието, защото може друго лице да е поставило надписа със снимката на стената над бюрото на Владов. Освен писмените и устни признания на самия И. В. в насока, че го е сторил лично, той е потвърдил това и в телевизионен репортаж, излъчен по "Нова телевизия", в който го интервюира по случая репортер на тази телевизия. Нещо повече, от съвкупния доказателствен материал по делото несъмнено се установява, че поставянето на колажи с надписи и снимки с подобно съдържание на работното място на Владов в известен смисъл е станало традиционна практика в годините назад, както и подигравателният тон и ироничната хиперболизация при упражняване на държавната служба и контактите във връзка с това с колеги и граждани ... С поставянето от служителя в служебното му помещение (в което същият приема граждани и работодатели) на 22.12.2016 г. на стената зад бюрото му на цитираните надпис и снимка по същество не само е уронен престижа на държавната служба, но се отправя и негативно послание и пренебрежение към администрацията и служителите, работещи в нея (премиерът оглавява изпълнителната власт, от която държавната администрация е част), с което Владов е нарушил посочените по-горе разпоредби, ангажиращи дисциплинарната му отговорност и водещи до налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение. Процесната заповед, с която е наложено наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на Владов, правилно е преценена от съда за мотивирана, като в нея са спазени изискванията на чл. 97, ал. 1 от ЗДСл - подробно е описано извършеното от държавния служител нарушение, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. Наличието на задължителните реквизити по чл. 97, ал. 1 от ЗДСл сочи на материалната законосъобразност на издадената заповед. Визираното в заповедта нарушение от страна на служителя се установява с приложените по делото множество писмени и гласни доказателства, което е довело и до законосъобразно ангажиране на предвидената в закона отговорност. В случая не могат да бъдат споделени аргументите на касатора, че е нарушено правото на свободно изразяване на мнение по чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Р. Б. (КРБ) и чл. 41, ал. 1 и ал. 2 от ЗДСл, защото ал. 2 от чл. 39 на КРБ изрично предвижда, че това право не може да се използва за накърняване на доброто име на другиго, което кореспондира с хипотезата на чл. 17, ал. 1 от КПСДА и въведената с нея забрана за уронване на престижа на държавната служба. Законът поначало не забранява на държавните служители (освен на някои категории, след които жалбоподателят не е) да членуват в политически партии и да извършват политическа дейност, но при упражняване на държавната служба, особено когато това е свързани с контакти с лица извън системата на държавната администрация (както е в случая), служителите са длъжни да спазват политически неутралитет и да съблюдават цивилизовано и етично поведение в духа на една европейска администрация в 21 век. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже процесуалния представител на касатора, за неправилност на съдебното решение и незаконосъобразност на потвърдената с него заповед, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба поради неоснователност, Административен съд - Г. е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, решението предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,