Решение № 4138 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6153/2019 г.

Решение № 4138 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6153/2019 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 83, ал. 6 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ, Обн., ДВ, бр. 73 от 17.09.2010 г., в сила от 17.09.2010 г.). Образувано е по касационна жалба на началника на Трето Районно управление – Варна ОДМВР - Варна срещу решение № 479/11.03.2019 г. по административно дело № 1620/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е отменен отказ рег. № 439 р-9416 от 03.05.2018. на началник трето РУ-Варна при ОД на МВР Варна и преписката е върната на същия орган за ново произнасяне в съответствие с дадените в решението задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен при наличие на визираните в чл. 209, т. 3 АПК касационни основания. Претендира се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът – П. Кръстева, чрез своя процесуален представител в писмен отговор до съда, оспорва жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава обосновано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от надлежна страна – участник в първоинстанционното производство. Разгледана по същество, е основателна. С оспореното решение състав на Административен съд – Варна е отменил отказ рег. № 439 р-9416 от 03.05.2018. на началник трето РУ- Варна при ОД на МВР Варна, с който на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ на Кръстева е отказано издаването на разрешение за съхранение и носене на късо огнестрелно оръжие. За да постанови този резултат съдът е приел, че от доказателствата по делото не се установява съществуването на възприетото в оспорената заповед материалноправно основание на отказа да бъде удовлетворено искането на жалбоподателя. В мотивите на съдебния акт е посочено, че заявителката е изтъкнала основателна причина, че огнестрелното оръжие й е необходимо за самоотбрана. Развил е и съображения, че при произнасянето си органът е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че представените доказателства обосновават извод за съществуваща опасност за здравето, живота и имуществото на жалбоподателката. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Касаторката е подала заявление от 12.04.2018 г. с искане за издаване на разрешение за съхранение и носене на късо огнестрелно оръжие до началника на трето РУ-Варна поради предстоящо изтичане на срока на предходно разрешение за съхранение и носене на огнестрелно оръжие. Към искането са приложени документите необходими за провеждане на процедурата пред административния орган по издаване на исканото разрешение. Като цел на придобиване на оръжието е посочено "самоохрана". След запознаване с представените доказателства началникът на трето РУ- Варна е издал обжалвания в първоинстанционното производство административен акт, с който е отказал издаването на разрешение за съхранение и носене на огнестрелно оръжие, поради липса на основателна причина. Съдът е приел, че оспореният отказ е незаконосъобразен, тъй като е постановен в противоречие с материалния закон. Според съда Кръстева е доказала наличието на потенциална опасност за здравето и живота й, включително и такава имуществото й, с оглед на което същата е обосновала необходимостта от носене на оръжие за самоотбрана. Така мотивиран съдът е отменил обжалвания административен акт. Постановеното решение е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена опасност за обществото и законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано периодично, според чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ на пет години. При всяко сезиране на органа с искане за продължаване на срока на разрешителното, административният орган е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. Съгласно константната практика на ВАС /решение № 15598 от 07.12.2012 г. по адм. дело № 9699/2012 г., решение № 4165 от 26.03.2013 г., по адм. дело № 11104/2012 г., решение № 12257 от 11.10.2012 г. по адм. дело № 2869/2012 г. и др./ снабдяването с огнестрелно оръжие е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Видно от разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10, във връзка с чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ основна предпоставка за издаването на разрешение за дейностите по закона е наличието на основателна причина за ползването на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели. Отсъствието само на това изискване е основание за постановяване на отказ да се издаде разрешение, без значение дали са изпълнени останалите критерии на закона. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателката не е доказала, че отговаря на изискванията за притежаване на огнестрелно оръжие съгласно предпоставките на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Независимо, че същата вече е имала разрешително, административният орган е длъжен да прецени след изтичане на установения от закона срок дали са налице законовите изисквания за подновяването му. За същия не съществува законово задължение при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие В заявлението на жалбоподателката липсват заявени обстоятелства, сочещи на данни за конкретна необходимост, като е посочено единствено, че оръжието ще се използва за самоохрана, като както в хода на административното производство, така и в съдебното производство не е представила конкретни доказателства за отправени заплахи към нея и нейното семейство. От издадената и приложена по делото справка № 445000-2733/2018 г. на РУ - МВР гр. Аксаково е установено, че жалбоподателката не е депозирала жалби и сигнали от какъвто и да било характер, като е установено единствено, че съпругът й е подал през 2005 г. заявление за извършена кражба на лични движими вещи. След 2005 г. от страна на жалбоподателката и съпругът й не са подавани жалби и сигнали за заплахи и посегателства върху личността им и тяхното имущество, каквито конкретни данни не са изложени и от разпитаните по делото свидетели. По отношение на твърденията на жалбоподателката за потенциална опасност от набези и кражби на имущество от вилния им имот в с. Доброглед следва да се има предвид, че заплахата от действия с такъв характер върху имущество по селата в крайни райони принципно съществува хипотетично за всеки жител на такъв район и разширяването на тълкуването на необходимостта като предотвратяване на бъдещи вероятни, но несигурни събития би довело до издаване на разрешение практически на всеки и би обезсмислило необходимостта като критерий, въведен в закона, за установяване на основателността на искането за осъществяване на дейностите с огнестрелно оръжие. Законът дава възможност за придобиване от физически лица на огнестрелни оръжия и боеприпаси за самоохрана, но при условие, че е налице надлежно обоснована и доказана необходимост пред органа по чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ, която необходимост да е актуална към датата на издаване на разрешителното за притежаване на оръжие. В този смисъл е и съдебната практика на ВАС - решение № 9263 от 18.06.2019 г. по адм. дело № 5481/2018 г., VII о. Такава необходимост по отношение на жалбоподателката не е доказана, поради което актът на административния орган, с който й е отказано издаването на разрешение за съхранение и носене на късо нарезно оръжие за самоохрана е законосъобразен. Като е стигнал до извод, различен от горния и като е отменил оспорения административен акт АС – Варна е постановил неправилен съдебен акт, който следва бъде отменен и вместо него - постановен друг по съществото на спора, с който жалбата срещу отказ рег. № 439 р-9416 от 03.05.2018. на началник трето РУ-Варна при ОД на МВР Варна бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на спора претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции се явява основателна, с оглед на което същата следва да се уважи и на касатора на осн. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ бъдат присъдени разноски в размер на 200 лева за двете съдебни инстанции. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,