Решение № 12899 от 15.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10013/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район (БД ИБР), подадена чрез пълномощника Гавраилова, срещу Решение 7020/05.08.2025 г., постановено по адм. дело 2494/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което по жалба на Строителна къща Диамант ООД е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 256/14.10.2024 г., издаден от Директора на БД ИБР, и делото е изпратено като преписка на компетентния орган за ново произнасяне. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че са налице предпоставки за изчисляване на таксата за водовземане по реда на чл. 194, ал. 14 ЗВ, като не е установена обективна невъзможност за упражняване правата по разрешителното, в който смисъл е и заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Отделно, касаторът обосновава неприложимост на разпоредбата на чл. 194, ал. 14 ЗВ, послужила като основание за отмяна на акта, с оглед факта, че дружеството вече се е възползвало от уредения с нея ред през 2021 г. Посочва се, че правилно таксата с оспорения АУПДВ е определена съгласно чл. 194, ал. 3 ЗВ на база разрешения обем вода съгласно издаденото на дружеството разрешително, независимо дали правата по него са реализирани, и температурата на минералната вода, което не е съобразено от административния съд. Изтъква, че в случая не се касае за повреда на водовземното съоръжение, а за спиране на строежа поради възникнала авария в резултат на присъединяване към водопреносната мрежа по проект, издаден в нарушение на параметрите, заложени в разрешителното за водовземане. Искането, поддържано и в писмено становище с харатер на писмени бележки, е за отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата против процесния АУПДВ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника за размера над определения с Наредба 1/09.07.2004 г. Ответникът Строителна къща Диамант ООД, чрез пълномощника адв. Семерджиева, в писмен отговор и в писмено становище с характер на писмени бележки, оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на оспореното решение. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Пловдив е бил АУПДВ 256/14.10.2024 г., издаден от Директора на БД ИБР, с който на Строителна къща Диамант ООД, на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 194, ал. 1, т. 1, б. в, ал. 3, ал. 6, чл. 194б, ал. 4, чл. 195в, ал. 1 ЗВ вр. чл. 166 ДОПК, както и чл. 1, ал. 1, т. 1, б. в, чл. 3, ал. 2, чл. 11, ал. 1 вр. чл. 12, ал. 6, т. 3 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и замърсяване, е установена такса за водовземане на минерална вода за периода 01.01.2023 г. 31.12.2023 г. в размер на 37 584,00 лв. главница, ведно с 3 466,49 лв. лихви. За да отмени оспорения АУПДВ, административният съд е приел, от фактическа страна, следното: Строителна къща Диамант ООД е титуляр на разрешително 31610129/04.08.2020 г., издадено от Директора БД ИБР, с което на дружеството е предоставено правото на водовземане на минерални води от находище Велинград-Лъджене - 17 по Приложение 2 към чл. 14, т. 2 от ЗВ, гр. Велинград, чрез сондаж 8КГ Топилата, с температура на минералната вода 51,0°С, с разрешен годишен воден обем - до 78 840 куб.м., с разрешена цел на водовземането за всички други цели. Обект на издаденото разрешително е Хотелски комплекс, СПА центрове с басейни, разположен на територията на ПИ с идентификатор 10450.149.159, местност Голямото блато по КККР на гр. Велинград. Крайният срок на действие на разрешителното е 04.08.2030 г. На 15.08.2024 г. е извършена проверка от експерти на БД ИБР, обективирана в констативен протокол Пз-343/15.08.2024 г., във връзка с дължимите такси по разрешително 31610129/04.08.2020 г., издадено от Директора на БД ИБР. Констатирано е, че дружеството е подало декларация по чл. 194б, ал. 1 ЗВ с вх. КД-04-1933/31.01.2024 г., въз основа на която е установено, че дължимата такса е неправилно изчислена. С АУПДВ е начислена такса за предоставено право на водовземане от минерални води за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г. в размер на 39 420,00 лв., като на 07.02.2024 г. е постъпило частично плащане в размер на 1 836,00 лв. Изчислено е, че остатъкът от дължима главница за водовземане от минерални води по разрешително е в размер на 37 584,00 лв. Съставеният констативен протокол Пз-343/15.08.2024 г., ведно с поканата за доброволно изпълнение и уведомлението за започване на производство по установяване на задължението, са предявени на титуляра на разрешителното с писмо с изх. ПО-02-529/19.08.2024 г., връчено на 20.08.2024 г. На основание чл. 26 АПК на Строителна къща Диамант ООД е изпратено уведомление, за започване на процедура по установяване на незаплатените доброволно в срок задължение за такси за периода от 01.01.2023 г. до 31.12.2023 г., с което е указана възможността представител на дружеството да се яви в БД ИБР и да се запознае със събраните доказателства в административното производство по установяване на публичното задължение. В тази връзка на 26.08.2024 г. в БД ИБР е постъпило възражение от дружеството, в което са изложени съображения, че последното е упражнило правото си на водовземане от минерална вода само през месец декември 2023 г., поради което оспорва претендираната такса, посочена в поканата за доброволно изпълнение. Последвало е издаване на оспорения АУПДВ, с който е прието, че в Приложение към издаденото на Строителна къща Диамант ООД разрешение са поставени условия, които титулярът е длъжен да изпълнява, а именно според т. 8 Присъединяването на отклонението за захранване на водоснабдявания обект към сондаж 8КГ Топилата да се извърши съгласно проекта за присъединяване, въз основа на който е издадено разрешителното, както и т. 12.2, според която Проектът за присъединяване извън границите на пояс I на санитарно-охранителната зона, да се съгласува по реда на ЗУТ. Посочено е, че с писмо с вх. ПУ-02-52/09.03.2021 г. Строителна къща Диамант ООД е поискало да бъде положен общ водопровод за минерална вода от помпената станция при КЕИ К-19 до обекта на водоснябдяване с цел елиминиране на дублиращо трасе, който проект е съгласуван с писмо с изх. ПУ-10-52/1/29.03.2021 г. В тази връзка и с оглед възражението на дружеството, от органа е прието, че нереализирането на присъединяване касае отношения между дружеството и Община Велинград и не е основание за недължимост на таксата. Формиран е решаващ извод, че не са налице предвидените в чл. 194, ал. 11 ЗВ изключения, при наличие на които такса не се дължи, съответно е установено задължение до посочените по-горе размери. В хода на съдебното производство е допусната СТЕ, заключението по която е кредитирано от съда и не е оспорено от страните. Първоинстанционният съд, при така възприетата фактическа обстановка и след извършена проверка по чл. 146 във вр. чл. 168 АПК, е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. За да отмени акта, административният съд е приел, че спорът между страните се свежда до наличието на предпоставки за приложение разпоредбата на чл. 194, ал. 14 ЗВ. Изложени са съображения, според които съгласно заключението по СТЕ се установява, че полагането на трасето е възпрепятствано поради констатиран излив на минерална вода от водовземното съоръжение, като строежът е изцяло спрян на 22.03.2022 г. поради образувано досъдебно производство за неправомерно нарушаване целостта на съоръжение от водоснабдителната система от находище на минерална вода Велинград-Лъджене, прекратено впоследствие с постановление на РП Пазарджик от 26.09.2022 г. Според съда, съобразно СТЕ, предвид невъзможността към този момент да се спре изтичането на минерална вода, постъпваща в дървения водопровод, е целесъобразно водата да се отвежда, чрез нов водопровод към водомерната шахта по горния обект и/или към мерителната камера към КЕИ К-19, служещ за измерване дебита на каптажа, като захранващият водопровод е положен и строежът е завършен на 05.01.2024 г. Решаващата инстанция е формирала краен извод, според който дружеството няма никаква вина за спирането на строежа, нито за възникналата авария, като безспорно за периода на спиране на строежа не е успяло да упражни правото си на водовземане и то по независещи от него причини, поради което следва за процесния период таксата за водовземане да се определи на базата на отнетия обем. На основание чл. 173, ал. 2 АПК преписката е изпратена на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район гр. Пловдив за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на съдебния акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил точно и пълно относимите към предмета на спора факти, въз основа на които е формирал правилни изводи по приложението на материалния и процесуален закон, които се споделят и от настоящата инстанция. Съгласно чл. 194, ал. 1, т. 1, б. в ЗВ за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане от минерални води. Според чл. 194, ал. 3 ЗВ таксата за водовземане от минерални води се определя на база разрешения обем вода и температурата на минералната вода, а според ал. 6 размерът на таксите по ал. 1, т. 1 - 3, начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета от Министерския съвет. Според разпоредбата на чл. 194, ал. 13 ЗВ в приложимата по време редакция към ДВ, бр. 25 от 26.03.2019 г. (сегашна ал. 14, на която се е позовал административният съд), когато компетентните органи установят, че в състоянието на довеждащата система до обекта, в който се ползва минералната вода, са настъпили повреди, препятстващи упражняването на предоставеното право за водовземане, и системата не е собственост на титуляря на разрешителното, таксата за водовземане се определя на базата на отнетия обем вода, условията на чл. 194а, ал. 1 и температурата на минералната вода за периода от датата на установяване на повредата до възстановяване на довеждащата система, но не повече от една година за срока на действие на разрешителното. Правилно и обосновано, в съответствие със събрания по делото доказателствен материал, административният съд е приел, че приложение спрямо процесния случай следва да намери разпоредбата на чл. 194, ал. 13, съответно ал. 14 ЗВ. В конкретния случай, безспорно е установено, а и не се спори, че Строителна къща Диамант ООД е титуляр на разрешително 31610129/04.08.2020 г., издадено от Директора БД ИБР, с което на дружеството е предоставено правото на водовземане на минерални води от находище Велинград-Лъджене - 17 по Приложение 2 към чл. 14, т. 2 от ЗВ, гр. Велинград, чрез сондаж 8КГ Топилата, с температура на минералната вода 51,0°С, с разрешен годишен воден обем - до 78 840 куб.м., с разрешена цел на водовземането за всички други цели. Обект на издаденото разрешително е Хотелски комплекс, СПА центрове с басейни, разположен на територията на ПИ с идентификатор 10450.149.159, местност Голямото блато по КККР на гр. Велинград. Съгласно т. 8 от Приложението към издаденото на Строителна къща Диамант ООД разрешително присъединяването на отклонението за захранване на водоснабдявания обект към сондаж 8КГ Топилата следва да се извърши съгласно проекта за присъединяване, въз основа на който е издадено разрешителното. От заключението по СТЕ, в отговор на поставения въпрос 1, се установява, че за дружеството е възникнала необходимост от по-голямо количество минерална вода с оглед разширяване на инвестиционните му намерения, като обектът, по отношение на който е издадено разрешителното, ще се снабдява с минерална вода от две находища от КЕИ К-19 (съгласно разрешително Разрешително 31610135/24.02.2021 г.) и от сондаж 8КГ Топилата (съгласно процесното разрешително). Изменението е съгласувано с БД ИБР съгласно писмо с вх. ПУ-02-52/09.03.2021 г., в което е отразено искането на Строителна къща Диамант ООД да бъде положен общ водопровод за минерална вода от помпената станция при КЕИ К-19 до обекта на водоснябдяване с цел елиминиране на дублиращо трасе, както и невъзможност за разполагане на втори водопровод в уличното платно публична общинска собственост, което е одобрено от органа съгласно писмо с изх. ПУ-10-52/1/29.03.2021 г. В действителност, както се сочи и в касационната жалба, изменението на проекта е резултат от промяна на инвестиционните намерения на дружеството, но същата е съгласувана и одобрена от органа. Същевременно, безспорно по делото, въз основа на заключението по СТЕ, е установено, че в довеждащата система, към която е следвало да се свърже обектът на дружеството съгласно изменения инвестиционен проект, е имало продължаващ теч на минерална вода пред разпределителната шахта, поради което е било невъзможно присъединяването на водопроводното съоръжение, т.е. установена е повреда във водоснабдителната система. Както вече бе посочено, измененията относно свързването са одобрени от органа, поради което следва да се приеме, че приложение спрямо процесния случай намира разпоредбата на чл. 194, ал. 13, съответно ал. 14 ЗВ, тъй като е установена повреда в довеждащата система до обекта, която не е собственост на титуляра на разрешителното. Не кореспондират с доказателствения материал по делото твърденията на касатора, нито се съдържат мотиви в този смисъл в оспорения АУПДВ, според които Строителна къща Диамант ООД вече се е възползвала от предвиденото в посочената разпоредба изключение във връзка с процесното разрешително 31610129/04.08.2020 г. С оглед изложеното, като е отменил процесния АУПДВ и е върнал делото като преписка на компетентния орган съгласно чл. 173, ал. 2 АПК за определяне на дължимата такса при съобразяване мотивите на съдебния акт, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и навременна претенция, подкрепена с доказателства, в полза на ответника по касация се следват разноски в размер на 4 704,00 лв. с ДДС съгласно списък по чл. 80 ГПК за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като претендираният размер на адвокатското възнаграждение без ДДС съгласно § 2а от Наредба 1/09.07.2004 г. е 3 920,00 лв. и е под предвидения с наредбата при материален интерес от 41 050,49 лв., възлизащ на 3 934,04 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение,