Решение № 63 от 10.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3648/2016 г.

Решение № 63 от 10.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3648/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Александър Цонев Производството е по чл. 290 от ГПК. Касационното обжалване е допуснато с определение № 870/21.12.2016 г. по въпроса "Как се определя процента съпричиняване по чл. 201, ал. 2 КТ" по касационната жалба на Г. Н. Н. и Г. Г. Н., подадена срещу решение № 95 от 16.03.2016 г., постановено по в. гр. д. 571/2015 г. на ОС [населено място], в частта, в която е отхвърлен искът за неимуществени вреди по чл. 200 КТ, предявен от Г. Н. за сумата над 15512,72 лв. до 90000 лв. и в която е отхвърлен искът за неимуществени вреди по чл. 200 КТ на Г. Н. за сумата над 9512,72 лв. до 70000 лв. В касационната жалба се твърди наличието на съществено процесуално нарушение при преценката на доказателствата, необоснованост и неправилност на въззивното решение в обжалваната част. По поставения въпрос има формирана задължителна практика на ВКС /р. 252-16-IV ГО, р. 291-12-IV ГО/. Съгласно тази практика, която настоящия състав напълно споделя, степента на съпричиняване се определя от обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които са критериите за намаляване на обезщетението. По основанията в касационната жалба, ВКС намира следното: Въззивният съд е приел, че злополуката е трудова, тъй като при изпълнение на трудовите задължения на пострадалия е причинена смърт при ПТП и на основание чл. 52 ЗЗД е определил обезщетенията за неимуществени вреди на ищците, съответно 90000 лв. и 70000 лв. като е отчел родствената връзка, фактът, че са били в едно домакинство и че пострадалият е издържал съпругата и дъщеря си. Въззивният съд е приел, че е налице съпричиняване, тъй като пострадалият е допринесъл за смъртта си при условията на груба небрежност. При определяне на степента на съпричиняване, въззивният съд е взел предвид следните обстоятелства: пострадалият грубо е нарушил правилата за движение на Русия, движил се е извън маршрута, зададен от работодателя и извън работното време, тъй като се е движил през нощта, при забрана на работодателя, не е преценил показанията на уредите, които са били изправни и са отчитали техническото състояние на ППС, не е използвал аварийната лента за спиране и спира в лентата си за движение, без да обозначи това спиране с включване на аварийни светлини, при слизането от шофьорската кабина не поставя светлоотразителна жилетка, извършва оглед на товарната композиция през нощта, намирайки се в насрещната лента за движение. При тези обстоятелства, съдът е определил 70% съпричиняване. Въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е посочил коя норма от руския закон за правилата за движение по пътищата е нарушена, взетите предвид от съда обстоятелствата, че пострадалият шофьор се е движил извън работно време и не по зададения маршрут са преклудирани от Разпореждането за трудова злополука, необжалвано от работодателя. Въззивният съд е приел, че пострадалият е имал възможност да спре в страни от пътя въз основа на обяснения на управителя на работодателя, а твърденията за изгодни факти са без доказателствена стойност и с тях не може да се проведе пълно и главно доказване. Приел е, че не са били включени аварийни светлини на камиона въз основа на протокол от разпит на свидетел по следствено дело в Русия, без да прецени годността на това доказателствено средство, съгласно чл. 31 КМЧП и ГПК, не става ясно въз основа на какво доказателство е приел, че пострадалият шофьор е бил без светлоотразителна жилетка и коя е нормата, която го задължава да стори това. Поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, решението на въззивният съд следва да бъде касирано. По съществото на спора, ВКС приема за установено следното от фактическа страна: От Разпореждане № 32 от 29.11.2011 г. на НОИ за приемане на трудова злополука и Протокол № 17/28.11.2011 г. на Комисия за разследване на злополуката, се установява, че при ПТП на 08.11.2011 г. в района на населен пункт Б., [населено място], Русия, на пътното платно на отсрещното движение 0,6 - 0,8 м в близост до управлявания автомобил марка Д. с рег. [рег. номер на МПС] с ремарке Х0017ЕЕ от разделителната линия на 165 км от магистралата "К." е починал наследодателят на ищците Г. И. Н. Механизмът на ПТП е бил следният: В района на населен пункт Б., [населено място], Русия на 08.11.2011 г. около 02,00 часа Г. Н. спрял управлявания от него товарен автомобил марка Д. с рег. [рег. номер на МПС] с ремарке Х0017ЕЕ с включени къси светлини, вероятно поради силен шум и загуба на въздух, след което излизайки от кабината на автомобила се е придвижил на няколко метра 0,6 - 0,8 м от другата страна на осевата линия - в отсрещното пътно платно срещу левия горивен резервоар, приклекнал, за да извърши оглед отдолу на влекача и бива блъснат внезапно от идващ лек автомобил Ф. "Тоарег" с рег. № Т184НР/199, управляван от руски гражданин - Е. М., движещ се с около 100 км/ч. по направление [населено място], в резултат на което пострадалият получава множество травми, травматичен шок и смърт. Последвало е прегазване на трупа от още един автомобил, който е неизвестен. Протоколът от разследването на комисията по трудовата злополука има обвързваща доказателствена сила относно осъществилите се факти /механизма на ПТП/, съгласно чл. 58, ал. 6 КСО. Преклудирани са правоизключващите възражения на работодателя, че пострадалият е действал умишлено, че е се е движил извън зададения маршрут и извън работното време, тъй като тези обстоятелства биха изключили квалификацията на злополуката като "трудова", а тя е установена с влязъл в сила административен акт, който не е обжалван от работодателя - чл. 17, ал. 2 ГПК. Неоснователно е възражението, че работникът е слязъл от кабината на камиона без светлоотразителна жилетка, без да постави знак за предупреждение на останалите шофьори и без да включи аварийни светлини, тъй като за установяването на тези факти не са ангажирани годни доказателствени средства /Протоколите от разпит на свидетели по следствено дело в Русия не са годни доказателства по ГПК/. Неоснователно е възражението, че работникът е могъл да отбие в страни от пътя, тъй като повредата е била спукване на въздухопровод от компресора към въздушната система. Това обстоятелство е било прието от комисията като вероятна повреда, а за доказването му пред съда са ангажирани само обясненията на управителя на дружеството, които са без доказателствена стойност, тъй като представляват твърдения за изгодни за работодателя факти. Този факт следва да се докаже от работодателя при условията на пълно и главно доказване, а това не може да се осъществи само въз основа на обяснения на управителя на дружеството. Неоснователно е и възражението на ищците, че наследодателят им /пострадалият/ в момента на сблъсъка не се е намирал в отсрещното пътно платно на около 0,6 - 0,8 м. Опровергаването на този факт е следвало да се осъществи при условията на пълно и главно доказване, а такова категорично заключение не е дадено от вещото лице по техническата експертиза. Според вещото лице има навлизане на лекия автомобил в платното за движение, в което е бил спрелия товарен автомобил, но не е направен извод за това дали навлизането в насрещното платно е преди удара с пострадалия или след това. В обобщение, съдът приема за механизъм на ПТП, посоченото в Протокола на комисията по разследването на трудовата злополука, тъй като е обвързан от удостоверените в него факти и страните по делото не са успели при условията на пълно и главно доказване да опровергаят посочените в него факти. При тези фактически обстоятелства, се налагат следните правни изводи: Налице са предпоставките на чл. 200 КТ. Трудовата злополука е установена с влязъл в сила административен акт, който не е обжалван от работодателя. При определяне на обезщетението по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД следва да се вземе предвид степента на родство, обстоятелството дали ищците и пострадалия са едно семейство и са живеели в едно домакинство, емоционалните страдания, продължителността и интензитета им, социалното положение и обществените условия в страната. Ищците са съпруга и пълнолетна дъщеря, живеели са с починалия в едно домакинство и са били издържани от него. Емоционалните страдания са били интензивни и продължителни. При тези обстоятелства, с оглед възрастта на ищците, обществените условия и с оглед практиката на съда при сходни случаи, следва да се определи обезщетение 90000 лв. за Г. Н. и 70000 лв. за дъщерята Г. Н. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да компенсира болките и страданията с предоставянето на други блага, тъй като тези вреди са неоценими. С оглед критерия за справедливост, съдът счита, че именно така определения размер на обезщетението би имал значението да компенсира преживените болки и страдания. Основателно е възражението на работодателя за съпричиняване при условията на груба небрежност, тъй като и най-небрежният не би навлязъл в насрещното пътно платно през нощта, при движещи се насреща автомобили. Грубата небрежност е форма на вината, която представлява степен на небрежността, изразяващо се в поведение, което и най-небрежният не би извършил. Степента на съпричиняване, съгласно отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, следва да се определи, като се отчетат и трите обстоятелства, имащи принос за резултата - аварията на автомобила, поведението на шофьора, управляващ лекия автомобил, и поведението на пострадалия. Поведението на пострадалия, изразяващо се в навлизане в насрещното платно на около 0,6 - 0,8 м през нощта при насрещно движещи се автомобили е с най-голяма степен на допринасяне на ПТП и дори е с превес над останалите два фактора, имащи принос към ПТП, поради което следва да се определи процент на съпричиняване в размер на 70 %. Като краен резултат решението на Хасковски окръжен съд следва да се остави в сила. Воден от горното, ВКС