Решение № 520 от 12.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1762/2012 г.

Решение № 520 от 12.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1762/2012 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането от главния прокурор на Република България за възобновяване на въззивно нчхд. № 1857/2011 г. на Бургаския окръжен съд, наказателна колегия и отмяна на решение № 63/23.02.2012 г. Поддържа се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, които могат да бъдат отстранени при ново разглеждане на делото от друг състав на въззивния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа искането на посоченото в него основание. Осъдената Б. Н. Г. чрез упълномощения защитник мотивира основателност на искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Бургаският окръжен съд с решение № 63/23.02.2012 г. по въззивно нчхд. № 1857/2011 г. потвърдил присъда № 45/15.10.2011 г. по нчхд. № 52/2011 г. на Карнобатския районен съд, с която признал подсъдимата Г. за виновна в това на 9.04.2010 г. да е извършила престъпление по чл. 147, ал. 1 НК в жалба до зам.-министър председателя и министър на МВР и я осъдил на глоба в размер на 3 000 лева и обществено порицание. Признал я за невиновна и я оправдал по обвинението да е извършила престъплението по чл. 147, ал. 1 НК - разпространена клевета по друг начин. Предявеният граждански иск за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 600 лева със законните последици. Въззивното производство е образувано по жалбата на подсъдимата Г. срещу осъдителната част на присъдата. В съдебното заседание на 10.02.2012 г. се е явила лично и е представлявана от редовно упълномощения защитник адвокат Е. И. Съдът е решил въпроса за даване ход на делото след изслушване становището на страните. От съдържанието на протокола се установява, че е изслушал съдебните прения, но е дал думата само на защитника на подсъдимата - адвокат И., и на повереника на частния тъжител - адвокат Р. В нарушение на процесуалното задължение по чл. 291, ал. 2 НПК не е дал думата на подсъдимата. Обстоятелството, че е имала упълномощен защитник (който упражнява свои процесуални права), за да бъде подпомогната, не я лишава от правото да упражни лично защитата си. Поначало няма пречка да се съгласи с позициите на защитника си и да не вземе участие в съдебните прения, но няма данни да й е предоставена възможността да изрази становището си нито по този, нито по въпроса за лично упражняване на процесуалното право. Съдът не е предоставил възможността на подсъдимата да упражни и правото си по чл. 55, ал. 1 НПК - право на последна дума. Нарушението е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК вр. чл. 333, ал. 2 НПК, защото е довело до ограничаване на процесуалното й право да изрази окончателното си отношение към обвинението. Посочените нарушения, включително и това от предвидените в чл. 291, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1 - подсъдимият да се изказва последен, са основание по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 НПК за отмяна на решението по реда на възобновяването. Нарушенията не могат да бъдат отстранени в производството по възобновяване и делото следва да се върне за ново разглеждане и произнасяне по жалбата на въззивния съд. Затова и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,