Решение № 5320 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6133/2015 г.

Решение № 5320 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6133/2015 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София срещу Решение № 2724/17.04.2015 г. по адм. д. № 5116/2014 г. по описа на Административен съд - София, 17-ти с-в, с което е уважена жалбата на "Алда Интернешънъл" ЕООД срещу РА № 2101307625/28.11.2013 г. на ТД на НАП - София и РА е отменен. Касаторът твърди, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска да бъде отменено обжалваното решение по подробни съображения, изложени в касационната жалба. Претендира възнаграждение за юрисконсулт. Ответната страна - "Алда Интернешънъл" ЕООД, представлявано от процесуалния представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като претендира и разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, и частично основателна. Доводите в касационната жалба са, че предмет на спора е извършена корекция на ползван данъчен кредит в размер на 34 422,61 лв. по фактура № 280341/20.08.2008 г., издадена от SWEERE Холандия поради обстоятелството, че към датата на извършване на анализ на стоковите наличности към 1.07.2009 г. и инвентаризационен опис от 31.12.2008 г, машината - предмет на посочената фактура, не е била налична в патримониума на дружеството. Твърди се, че представените едва с жалбата до съда документи за последващата продажба на машината на "Пиреос Лизинг България" ЕАД - фактура № 961/8.07.2008 г. и фактура № 1056/29.08.2008 г. са с неясен предмет: "авансово плащане за доставка" и "доплащане за доставка на комбайн за сладка царевица", като индивидуализацията е извършена в договор за покупко-продажба от 23.06.2008 г., представен за първи път с жалбата пред Административен съд - София, както и в приемо-предавателен протокол от 26.09.2008 г. за предаване на машината - предмет на договора и фактурите. Този протокол е представен едва с молба от 11.11.2014 г. и то след изрични указания, дадени от съда в тази насока, предвид обстоятелството, че този протокол, заедно с други документи е бил проверен и послужил на вещото лице при изготвяне на заключението му. Международната товарителница, в която стоката също е индивидуализирана, е от 11.09.2008 г., а на 25.09.2008 г. машината е освободена от експедиция. Твърди се, че договорът е съставен за целите на производството и е реално невъзможно в него да се посочи точният сериен номер на машината, преди тя реално да е била получена, което сочи за недостоверност на датата. Оспорва се и решението на първоинстанционния съд в частта за разноските, тъй като защитната теза на дружеството се основава на доказателства, които са представени не в хода и на двете ревизионни производства /ревизията е повторна такава, проведена във връзка с Решение № 610/1.04.2013 г. на Директора на Д "ОДОП" - София, с което е отменен РА № 210205726/12.10.2012 г. на ТД на НАП - София/, а едва при второто обжалване пред Директора на Д "ОДОП" - София, при което е постановено Решение № 549/27.03.2014 г., с което е потвърден РА в частта му - предмет на настоящото производство. Видно от съдържанието на възражението срещу РД и от жалбата до Директора на Д "ОДОП" - София /лист 67-72 от делото/, не е изложено изобщо, че машината е била предмет на последваща продажба, за да бъде тя обсъдена от органите на НАП. В инвентаризационния опис от 31.12.2008 г. е включена машина за обработка на царевица, за която е представена фактура № 280341/20.08.2008 г., която не е била налична по-късно при проверка от страна на органите на НАП и която не би следвало да фигурира в този инвентаризационен опис, ако продажбата е била извършена по-рано, както се твърди и е била предадена с приемо-предавателен протокол от 26.09.2008 г. В този смисъл действително неправилно е приложена разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, тъй като дружеството е разполагало и с достатъчно време, предвид периода, през който е било налице висящо ревизионно производство, и със самите документи, които са представени едва пред съда, и с възможността да организира своевременно адекватна защита в производството чрез излагане на всички аргументи, които административният орган да може да обсъди. Обстоятелството, че двете фактури са били известни на НАП още при включването им в справките-декларации не е достатъчно да се приеме, че и всички останали доказателства, свързани с последващата продажба също са били известни, предвид че и фактура № 961/8.07.2008 г., и фактура № 1056/29.08.2008 г. са с общо и абстрактно формулиран предмет: "авансово плащане за доставка" и "доплащане за доставка на комбайн за сладка царевица", а именно от представените в съдебната фаза документи се прави обвръзката им с продажбата точно на машината, придобита по фактура № 280341/20.08.2008 г., издадена от SWEERE Холандия. Следва да се отчете обстоятелството, че нито един документ, представен пред съда, не е бил оспорен по реда на чл. 193 от ГПК, поради което съдът е направил пълен и обстоен анализ на всяко едно доказателство, независимо на коя фаза от производството то е било представено. Недопустимо е касаторът да мотивира жалбата си с процесуалното бездействие на своя процесуален представител пред Административен съд - София. Отделно от това по делото е изслушана и приета без оспорване счетоводна експертиза, чрез която се установява, че е направено пълно разплащане на стойността на машината - както при придобиването й, така и при последващата й продажба, като е налице съпоставимост на приходите и разходите. Няма спор между страните, че машината е получена. Няма обаче и спор, че последваща продажба също е извършена, тъй като и в двата РА /първоначално отмененият и сега оспорваният/ няма извършена корекция в този смисъл. Настоящият състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, че машината е индивидуализирана напълно и при последващата й продажба по договора от 23.06.2008 г. с "Пиреос Лизинг България" ЕАД, както и в приемо-предавателния протокол от 26.09.2008 г. за предаването й. Както бе посечено по-горе, тези документи не са били оспорени от НАП, поради което са обсъдени заедно с всички останали документи, чрез които се установява по безспорен начин, че е налице последваща реализация на придобитата стока. Водим от горното, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, Второ отделение