Решение № 6620 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1310/2012 г.

Решение № 6620 от 10.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1310/2012 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационна жалба на Мария Владимирова Памукчиева от гр. София против решение от 19.10.2011 г. по адм. дело № 711/2007 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-14-14/12.01.2007 г. на зам. началника на ДНСК, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: преустройство на жилище-апартамент 14, състоящо се в разширяване и удължаване на съществуващ кухненски балкон, на 4 етаж от жил. сграда-етажна собственост в УПИ I-1, кв. 350,м. ГГЦ-Г-6-I ч., гр. София, ул. Парчевич № 32. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се иска отмяната му и връща на делото за ново разглеждане. Ответната страна ДНСК не взема становище. Ответникът Алис Оханес Кирева оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за изцяло законосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че процесното преустройство на съществуващ балкон към кухнята на жилището се състои в разширяване с 0,90м и удължаване с 0,30 м, като е извършено и анкетиране на П-образните стоманени профили в зида над балкона и по новия контур е изпълнен парапет от тухлена зидария с височина 0,8 м., върху който е излят бетонов пояс, като балконът е измазан отдолу и подпрян с метална тръба към фасадната стена. Извършеното е в отклонение от одобрения архитектурен проект на сградата. Дейностите по преместване на съществуващи зидове засягат конструкцията на сградата, поради което не са текущ ремонт, за който не се изисква разрешение за строеж, както неоснователно се твърди от касатора и представляват пристрояване на съществуващ елемент на сградата -строеж по смисъла на § 5, т. 38 ПР на ЗУТ. Като извършен без строително разрешение и без одобрени инвестиционни проекти, строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Извършването му през 2006 г., доказано с констативния акт по чл. 225, ал. 3 ЗУТ, не е оборено от оспорващия пред първоинстанционния съд и изключва приложението на § 16, ал. 2 и ал. 3 ПР на ЗУТ за търпимост на строежа. Без правно значение е дали преустройството е извършено от предишните собственици на строежа, защото прехвърлянето му не се отразява на незаконността му, а за премахването му може да бъде задължен освен извършителят и собственикът, съгласно § 3, ал. 1 от Наредба 13/23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповедите за премахване на незаконни строежи от органите на ДНСК. Като е достигнал до верни фактически и правни изводи, обосновани от събраните по делото доказателства за относимите факти, СГС е постановил правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. Решението е недопустимо в частта, в която е постановено спрямо Алис Оханес Кирева и в тази част следва да бъде обезсилено. Това лице не е непосредствено засегнато от заповедта и за нея не се създават задължения. Липсата на съгласие за извършването на преустройството не е елемент от характеристиката на незаконния строеж. Надлежни страни в производството по оспорване на заповед за премахване на незаконен строеж са само адресатът и органът, който е издал акта. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК Върховният административен съд, второ отделение,