Решение № 7217 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2934/2014 г.

Решение № 7217 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2934/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Митко Костов Женилов, от гр. Габрово против решение № 83/12.12.2013 г. по адм. дело № 134/2013 г. на Административен съд - гр. Габрово, с което е отхвърлено оспорването на жалбоподателя срещу решение № 46 от 23.08.2013 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Габрово и потвърденото с него разпореждане № 071 - 00 - 874 - 3 от 09.08.2013 г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 54б, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Габрово не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. По делото е установено, че с разпореждане № 071 - 00 - 874 - 3 от 09.08.2013 г. ръководителят на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - гр. Габрово е отпуснал на Митко Костов Женилов, от гр. Габрово парично обезщетение за безработица за четири месеца, считано от 15.06.2013 г. до 14.10.2013 г. на основание чл. 54ж, ал. 1, във вр. с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 КСО като е приел последно прекратяване на осигуряването за безработица на основание чл. 330 от Кодекса на труда (КТ) от 15.06.2013 г. Определен е минимален дневен размер на паричното обезщетение от 7,20 лева дневно съгласно ЗБДОО за 2013 г. Релевантните по спора факти сочат, че жалбоподателят е бил в трудови правоотношения с ТД "Мина Лев" ООД, с. Кръстец в качеството му на негов последен работодател, и това негово правоотношение е било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 във вр. с чл. 187, ал. 1 и чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. Спорните моменти, касаещи датата на връчване на заповедта за дисциплинарно уволнение са неотносими към основанията за възникване на правото на обезщетение за безработица, тъй като съществените елементи по чл. 54а от КСО са налични и са преценени законосъобразно както от органите на ТП на НОИ, така и от административния съд. Съгласно чл. 54б, ал. 3 КСО безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени поради виновното им поведение, на основание чл. 330 от КТ получават минималния размер на обезщетението за срок от 4 месеца. Отпускайки размера за посочения период и при точно определяне на дневния размер, органите на НОИ са постановили законосъобразни актове и съдът правилно е отхвърлил оспорването срещу тях като неоснователно. При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение