Решение № 15335 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9902/2009 г.

Решение № 15335 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9902/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Благоевград срещу решение № 332/28.06.2009 г. по адм. д. № 343/2009 г. на Административен съд гр. Благоевград. Счита обжалваното решение за неправилно и необосновано и претендира отмяната му. Ответниците по касационната жалба не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана с оглед наведените касационни основания съгласно чл. 218, ал. 1 АПК, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Боян Иванов Котев, от гр. Благоевград, срещу заповед № 458/4.03.2009 г. на касатора, с която на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ е наредил на Боян Иванов Котев, да премахне временна постройка- остъкляване на съществуващ коридор, находящ се пред два броя апартаменти, неподходящ по разположение, защото е върху обща част от жилищна сграда, направен без съгласие на всички етажни собственици. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. Развил е доводи, че остъкленият коридор не е от никой от обектите, изброени от закона, за които кметът на общината може да се произнесе по този ред. Така постановеното решение е обосновано и правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за наличие на отменително основание спрямо обжалваната заповед е законосъобразен. В нормата на чл. 195, ал. 5 ЗУТ изчерпателно са изброени обектите, които подлежат на премахване в случай, че са неподходящи по местоположение, разположение и вид. В случая процесният остъклен коридор не е сред тях, а няма и фактическа обосновка защо е неподходящ по местоположение и разположение, след като е изцяло в обща част на сграда, пред двата апартамента на изградилия го собственик. В този смисъл не може да бъде фактическа мотивировка обстоятелството, че няма съгласие на останалите етажни собственици. Такова обстоятелство може да е от значение за квалификацията на изграденото като незаконен строеж или респективно спор за ползване на общи части, но не и за наличие на неподходящо местоположение и разположение по смисъла на чл. 195, ал. 5 ЗУТ. Ето защо заповедта не е обоснована с факти, които са елемент от състава на приложимата правна норма и подлежи на отмяна. Предвид изложеното обжалваното решение не страда от твърдяните в касационната жалба пороци. Същото е правилно и обосновано и като такова следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение