Решение № 479 от 15.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 1694/2012 г.

Решение № 479 от 15.04.2013 г. на ВКС по н. д. № 1694/2012 г., II н. о., НК, докладчик председателят Биляна Чочева Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на защитника на осъдения Ш. Д. за възобновяване на ВНОХД № 408/2012 г. на Варненския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 195/18.07.2012 г., с което е била потвърдена присъда № 59/07.02.2012 г. по НОХД № 4310/2011 г. на Варненския районен съд. С тази присъда подсъдимият Ш. Д. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 18, ал. 1 от НК за това, че на 13.07.2011 г., в гр. В., направил опит да отнеме чужди движими вещи от владението на И. В. Л., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието останало недовършено по независещи от него причини, извършено е повторно и не представлява маловажен случай, поради което и във вр. с чл. 54 от НК му е било наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. В искането се изтъкват доводи, съотносими към основанията за възобновяване съгласно чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Претендира се отмяна на въззивното решение, с което първоинстанционната присъда е била потвърдена и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция. Осъденият Д., редовно призован за с. з. пред ВКС, не се явява. Служебният му защитник поддържа направеното искане за възобновяване, като представя и писмени бележки. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като се вмества в в изискуемия по чл. 421, ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. При разглеждането му по същество ВКС намери същото за основателно, предвид следните съображения: Преди всичко, доводите за ограничаване правото на защита на осъдения Д. поради разглеждане на делото без участието на преводач от албански език, който той единствено е владеел писмено и говоримо, не се споделят от ВКС. Писмените протоколи от с. з. информират точно обратното - изрични волеизявления на Д., че владее български език и материализиране на тази му възможност при участието в съдебното производство. Обстоятелството, че на два пъти делото е било отлагано за осигуряването на преводач, поискан от защитата, не променя заявеното от него и съдебните констатации в същата насока. Основателни обаче са възраженията за осъждане въз основа на фактически неясно обвинение, касаещо предмета на престъплението. Това важи не само с оглед липсата на посочена стойност, но и на самия предмет, който изобщо не е бил индивидуализиран в обвинителния акт. Единственото записано там е, че Д. е направил опит да отнеме движими вещи, като преди това е отразено, че е бръкнал в чантичката на св. Л. Със свое разпореждане от 20.07.2011 г. съдията-докладчик е констатирал това, че обвинението не е било конкретизирано - не са били изброени вещите и каква е тяхната стойност. Това разпореждане обаче е било обжалвано от прокурора, като с Определение от 29.08.2011 г. по ЧНД № 1364/2011 г. Варненският окръжен съд го е отменил, позовавайки се на ТР № 36/03.04.1961 г. по н. д. № 16/1961 г. на ОСНК. В тази връзка е приел, че след като действията на Д. са били насочени към проникване в мъжката чантичка на св. Л., където предполагаемо се намират вещи, предмет на кражба, то при недовършеност на деянието не може да се прави извод за обекта на посегателството и неговата стойност. Това разрешение е неправилно и не се съчетава с конкретните данни по настоящото дело. В ТР № 36/1961 г. са обхванати хипотези, при които деецът е насочил действията си като проникване в помещение, бръкване в джоб и т. н., за да отнеме вещи, които могат да бъдат предмет на кражба, но те не са се оказали там или деецът не ги е намерил (вж. и т. 4 от Постановление на Пленум на ВС № 6/26.04.1971 г. по н. д. № 3/1971 г.). В случая, още на ДП св. Л. съвсем подробно е описал какви вещи е държал в чантичката си, в която се твърди, че Д. е бръкнал, поставяйки началото на изпълнителното деяние по отнемането. Поради това предметът на престъплението не е било невъзможно да бъде индивидуализиран и дори остойностен. Внасяйки обвинението само като опит за отнемане на движими вещи без те да са конкретизирани, като това е било възможно, защото такива е имало налице и те са били изброени от собственика им, вкл. за някои от тях е посочена и стойност, прокурорът съществено е ограничил правото на защита на подсъдимия Д., което правилно е било констатирано от съдията-докладчик по делото. Вследствие неправилната интерпретация на случая от Варненския окръжен съд обаче, производството е било продължено и е приключило с осъдителна присъда, потвърдена и от въззивната инстанция, с което процесуалните нарушения са задълбочени и понастоящем се явяват неотстраними от ВКС. За тяхното проправяне се изисква отмяна на съдебните актове и връщане на делото на прокурора за индивидуализиране на предмета на престъплението - конкретните вещи по вид и стойност, които са били обект на опита за престъпно отнемане. С оглед изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение