Решение № 14404 от 8.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6911/2011 г.

Решение № 14404 от 8.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6911/2011 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на ЕТ "Зоров - 91 - Димитър Зоров" гр. Враца, подадена чрез адв. Иван Иванов, против Решение № 323/11.04.2011 г. на Административен съд - Велико Търново, 8 състав по адм. д. № 899 по описа за 2009 г., с което е отхвърлена жалбата на му против Ревизионен акт (РА) № 060900102/28.07.2009 г., поправен с Ревизионен акт № П 060900102 от 26.08.2009 г., издадени от орган по приходите при ТД на НАП гр. Враца, в потвърдената им с Решение № 446/5.10.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново част. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуални правила и в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и на РА, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП в писмен отговор на касационната жалба излага доводи за неоснователност на същата. Моли да бъде оставено в сила решението на АС - Велико Търново. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира, че жалбата е допустима, а по съществото й съобрази следното: За да отхвърли жалбата на едноличния търговец, АС-Велико Търново е приел за законосъобразен отказът да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 06, 10 и 11 на 2005 г. извършено на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). За посочените периоди на жалбоподателя са издавани фактури от двама доставчици - "Престайп" ЕООД и "Йордан Чомаков 2003" ЕТ, които не са намерени при извършените посещения от органите по приходите. Съдът е приел, че реалността на доставките не се доказва и от приетата по делото експертиза, защото вещото лице не се е свързало с представители на издателите на фактурите ЕТ "Йордан Чомаков - 2003" и "Престайп" ЕООД и поради това не е могло да отговори на въпроса редовно ли е водено счетоводството им, като наличието на редовно издадена фактура не е достатъчно основание да се приеме, че е налице реалност на доставките. В тази връзка е посочено, че след като не е доказана реалността на доставките, разпоредбата на чл. 65, ал. 8 от ЗДДС (отм.) е неприложима. За данъчни периоди месеци 10, 11, 12.2006 г. и 04 и 07.2007 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 611/31.10.2006 г., за доставка на рекламна услуга по БТВ, издадена от "Еней 2001 - Христозов и сие" СД в размер на 17000 лева, по фактура № 726/29.11.2006 г., за доставка на рекламна услуга по БТВ, издадена от "Еней 2001 - Христозов и сие" СД в размер на 6400 лева, по фактура № 63/21.12.2006 г., издадена от "Котис - БТ" ЕООД с предмет "аванс по договор за реклама" в размер на 60000 лева, по фактура № 65/20.04.2007 г., издадена от "Севт - БТ" ЕООД в размер на 60000 лева и по фактура № 92/31.07.2007 г., издадена от същия доставчик в размер на 75000 лева. За обосноваване на реалното извършване на тези услуги са представени седем броя сертификати за излъчване, издадени от "Болкан Нюз Корпорейшън" ЕАД. Във връзка с фактурите, издадени от "Еней 2001 - Христозов и сие" СД за д. п. м. 10. и м. 11.2006 г. по делото е приложен договор от 23.06.2006 г. сключен между ЕТ и СД, след анализа на който съдът е обосновал извода, че в него липсва пряка уговорка за възлагане изготвянето на рекламните материали от страна на "Еней 2001 - Христозов и сие" СД. Липсва конкретно описание на начина, предмета и сроковете за осъществяване на етапите на услугата. Единствено е уговорен срок на рекламиране - една година. Установено е, че с абсолютно идентично съдържание е и договорът от 02.11.2005 г. между "Еней 2001 - Христозов и сие" СД като възложител и Рекламна агенция "Интер Медиа - Иван Салчев" ЕТ като изпълнител, с който е превъзложено извършването на услугата на рекламната агенция. Предмет на договора от 23.06.2006 г. са рекламни клипове, излъчени по телевизия БТВ, но доказателства за направата на такива клипове не са представени нито от "Еней 2001 - Христозов и сие" СД, нито от Рекламна агенция "Интер Медиа - И. С." ЕТ, като такива доказателства са им изискани по предвидения в ДОПК ред. Доказателства за направата на такива рекламни клипове не са представени и от ревизирания субект. От материалите, събрани при извършената насрещна проверка на "Интер Медиа - Иван Салчев" ЕТ съдът е констатирал, че в предложението за реклама по БТВ за периода 27.10.2006 г. до 29.10.2006 г. и предложението за реклама по БТВ за периода 17.11.2006 г. до 25.11.2006 г. в "Забележка" е записано "В цената за еднократно излъчване е включена сума за разработка, авторски права и изготвяне на 9 броя видео реклами по 800 лева всяка". Това се потвърждава и от даденото от Иван Салчев пояснение по предоставените документи от Рекламна агенция "Интер Медиа - И. С." ЕТ във връзка с проверка № 900043 от 11.03.2009 г. Установено е, че за осъществяване на процесните услуги подизпълнителят "Интер Медиа - И. Салчев" ЕТ е издал на "Еней 2001 - Христозов и сие" СД фактура № 497/30.09.2006 г. с данъчна основа 8000 лв., като след приспадане на отстъпка, стойността на услугата по тази фактура е формирана от стойност на услуга - излъчване - 889 лв. и стойност на услуга - разработка, авторски права и изготвяне на 9 броя видео реклами - 7111 лв. За реализация на тази услуга е представен сертификат за излъчване на реклама № 3340/21.11.2006 г., издаден от "Болкан Нюз Корпорейшън" ЕАД, на който е възложено от рекламната агенция да излъчва рекламните клипове, като в сертификата е вписана стойност на услугата - 180 лева. От дружеството е издадена и фактура № 11021/24.10.2006 г. на рекламната агенция с данъчна основа 180 лева. Рекламната агенция е издала на СД и фактура № 483 от 31.10.2006 г. с данъчна основа 8500 лв., като след приспадане на отстъпка, стойността на услугата по тази фактура е формирана от стойност на услуга - излъчване - 867 лв. и стойност на услуга - разработка, авторски права и изготвяне на 9 броя видео реклами - 7633 лева. За реализация на тази услуга е представен сертификат за излъчване на реклама № 3808/6.12.2006 г., издаден от "Болкан Нюз Корпорейшън" ЕАД, на който е възложено от рекламната агенция да излъчва рекламните клипове, като в сертификата е вписана стойност на услугата - 180 лева. От дружеството е издадена и фактура № 11251/14.11.2006 г. на рекламната агенция с данъчна основа 1295.75 лева, в която нито една от описаните пет позиции "Рекламна кампания м. Ноември" не съответства на тоталната сума, посочена в сертификат № 3808. Не са представени доказателства за многократното завишаване на цената на услугата. Съдът е констатирал, че по делото не са налице данни за получаване на готов рекламен материал от страна на "Болкан Нюз Корпорейшън" ЕАД, по който рекламодател е жалбоподателят, нито доказателства за съхранение на такъв рекламен материал в архива на БТВ, както и документ, в който задължително да са указани търговските марки и продуктите, предмет на реклама, с рекламодател ЕТ "Зоров - 91 - Димитър Зоров". Предметът на доставките, посочен във фактурите, издадени от "Еней 2001 - Христозов и сие" СД на жалбоподателя и тези по фактурите от предходните доставчици според съда дават основание да се приеме, че е налице префактуриране на една и съща рекламна услуга, като е оформена верига от участници по префактуриране на услуги, за които липсва информация относно конкретния вид на аудио-визуалните произведения, наричани "рекламни материали", рекламиращи стоки и/или услуги и/или търговски марки на възложителя. Поддържано е, че рекламните материали, обект на излъчване, са изработени от ЕТ "Интер Медиа - И. Салчев", но съдът е приел, че процесните фактурите са с предмет единствено и само за излъчване на реклама по БТВ и няма доказателства за конкретния рекламен материал, обект на излъчване, както и дали такъв изобщо съществува предвид липсата на доказателства за неговата изработка със съответните авторски права. Не става ясно и каква е неговата действителна стойност. Съдът е констатирал, че данъчната основа по издадената от СД "Еней 2001 - Христозов и сие" фактура № 611/31.10.2006 г., е в размер на 85 000 лв. и надвишава 472 пъти данъчната основа по фактурите, издадени от "Болкан Нюз Корпорейшън" ЕАД, докато данъчната основа по издадената от СД Еней 2001 - Христозов и сие" фактура № 726/29.11.2006 г. е в размер на 32000 лв. и надвишава 177 пъти данъчна основа по фактурата, издадена от "Болкан Нюз Корпорейшън" ЕАД, без да са налице доказателства и обстоятелства, обосноваващи това значително завишение. Прието е също така от съда, че доставчикът "Еней 2001 - Христозов и сие" СД по никакъв начин не е удостоверил пред жалбоподателя, че към момента на сключване на договора има фактическа възможност да извърши описаното в него. Вещото лице по назначената ССЕ също не е осъществило проверка при "Еней 2001 - Христозов и сие" СД, с оглед на което е обоснован извод за липса на доставка и законосъобразен отказ на признаване на право на данъчен кредит за д. п. 10 и 11.2006 г. на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 и 4 във връзка с чл. 65, ал. 5 от ЗДДС (отм.). По отношение на фактурата, издадена от "Котис - БТ" ЕООД в данъчен период м. 12.2006 г. - установено е наличието на договор сключен с жалбоподателя от 14.12.2006 г., който е с идентично съдържание с описания по-горе договор, сключен между жалбоподателя и "Еней 2001 - Христозов и сие" СД. "Котис - БТ" ЕООД също има сключен идентичен договор с "Интер Медиа - И. С. " ЕТ от 16.10.2006 г. За процесния период, подобно на разгледаните по-горе данъчни периоди, е оформена верига между ЕТ "Зоров - 91 - Д. Зоров" - "Котис - БТ" ЕООД - "Интер Медиа - И. С. " ЕТ и "Болкан Нюз Корпорейшън" ЕАД. В пояснението дадено от Иван Салчев относно фактура № 24/27.04.2007 г., издадена на "Котис - БТ" ЕООД отново, както и за предишните данъчни периоди, е посочено, че идеята, изработката, планирането са осъществени от Рекламна агенция "Интер Медиа - И. Салчев" ЕТ. И в този случай от рекламната агенция не са представени доказателства за изработката на рекламния продукт, както и за многократното завишаване на цената на услугата. От страна "Интер Медиа - И. С." ЕТ не са представени доказателства за изработването на рекламен клип, каквото самият ЕТ твърди, че е включено в цената на издаваните от него фактури. АС - Велико Търново е приел за установено и обстоятелството, че тази фактура, издадена от "Котис - БТ" ЕООД, е с предмет "авансово плащане за месец януари за реклама по БТВ по договор". Относно датата на плащането към фактурата са приложени четири фискални бона от 28, 29, 30 и 31.12.2006 г. Вещото лице в своето заключение е установило, че за периода 1.12.2006 г. - 31.12.2006 г. няма разходи за реклама, осчетоводени по сметка 7011, както и наличието на кредитно известие, с което е сторниран разходът за реклама за този период. В резултат на тези данни съдът е обосновал извода, че за периода, в който е издадена фактурата не е налице и реално осъществено плащане, поради което няма данни за реално извършена облагаема доставка по смисъла на чл. 6 и данъчно събитие по смисъла на чл. 24 и 25, ал. 1 от ЗДДС (отм.) по процесната фактура. За данъчни периоди месеци 04 и 07.2007 г. е сключен договор между жалбоподателя и "Севт - БТ" ЕООД от 2.04.2007 г. отново с идентичен предмет и клаузи с договора между жалбоподателя и "Еней 2001 - Христозов и сие" СД. Същото важи и за договора от 1.12.2006 г. между "Севт - БТ" ЕООД като възложител и Рекламна агенция "Интер Медиа" ЕТ като изпълнител, на който е превъзложено извършването на услугата на рекламната агенция. Предмет на договора от 02.04.2007 г. следва да са рекламни клипове, излъчени по телевизия БТВ, но доказателства за направата на такива клипове не са представени от Рекламна агенция "Интер Медиа - И. С." ЕТ, нито от ревизирания субект. За реализация на тази услуга е представен сертификат за излъчване на реклама № 2069/5.07.2007 г., издаден от "Болкан Нюз Корпорейшън" ЕАД, на който е възложено от рекламната агенция да излъчва рекламните клипове и е издадена фактура № 1073/25.06.2007 г. на рекламната агенция с данъчна основа 810 лева, от която позиция 1. "Рекламна кампания за месец юни" за Пършевица - 540 лева. Рекламната агенция е издала на "Севт - БТ" ЕООД и фактура № 66/31.08.2007 г. с данъчна основа 74 499,66 лева. За реализация на тази услуга е представен сертификат за излъчване на реклама № 2769/25.09.2007 г., издаден от "Болкан Нюз Корпорейшън" ЕАД, на който е възложено от рекламната агенция да излъчва рекламните клипове, като е издадена и фактура № 1519/28.08.2007 г. на рекламната агенция с данъчна основа 3240 лева, от която позиция 4. "Рекламна кампания месец август" за Пършевица - 810 лева. Не са представени доказателства за многократното завишаване на цената на услугата. И в случая, както и за предходните данъчни периоди, няма данни за получаване на готов рекламен материал от страна на "Болкан Нюз Корпорейшън" ЕАД, по който рекламодател е жалбоподателят, нито доказателства за съхранение на такъв рекламен материал в архива на телевизия БТВ, както и документ, в който задължително да са указани търговските марки и продуктите, предмет на реклама, с рекламодател ЕТ "Зоров - 91 - Д. Зоров". Установено е също така, че за период 04.2007 г. не е доказано извършено реално плащане от страна на жалбоподателя към "Севт - БТ" ЕООД, а за периода 7.2007 г. плащането е извършено на вноски, направени на 10, 11, 12 и 13.08.2007 г., като самата услуга е осъществена съответно от 14.06.2007 г. до 29.06.2007 г. и от 26.08.2007 г. до 31.08.2007 г., с оглед на което е направен извод, че към момента на приспадане на данъчен кредит данъчното събитие не е възникнало и не е налице реално извършена облагаема доставка на рекламна услуга по процесните фактури. Поради това на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за процесните периоди на жалбоподателя. Тези констатации не са опровергани и чрез заключението на ССЕ. Увеличението на финансовия резултат на едноличния търговец за 2005 г. и 2006 г. извършено на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) във връзка с чл. 15, ал. 2 от ЗКПО (отм.) е по повод установената липса на реалност на доставките по фактури, издадени от "Зора - М" ЕООД, ЕТ "Йордан Чомаков - 2003", "Престайп" ЕООД, "Котис - БТ" ЕООД и "Зора строй" ЕООД. По отношение на ЕТ "Йордан Чомаков - 2003", "Престайп" ЕООД и "Котис - БТ" ЕООД съдът е посочил, че важат изводите, направени в частта по ЗДДС относно тези доставки. По отношение на "Зора - М" ЕООД и "Зора строй" ЕООД - същите не са открити от приходните органи при извършените насрещни проверки, поради което е прието, че жалбоподателят е сключил сделки с посочените контрагенти с цел отклонение от данъчното облагане. Доказателства относно реално осъществени доставки жалбоподателят не е посочил и в хода на съдебното производство. Единствено е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която не доказва реалността на доставките. Съдът е приел, че действията на жалбоподателя могат да бъдат квалифицирани като сключване на сделки при условия, чието изпълнение води до отклонение на данъчното облагане - хипотезата на чл. 14, ал. 1 от ЗКПО (отм.), поради което законосъобразно е увеличен финансовият резултат на ЕТ за отчетните 2005 г. и 2006 г. и е определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за довнасяне за 2005 г. в размер на 48960,22 лв. и лихви върху него в размер на 22695,87 лв., а за 2006 г. - данък за довнасяне в размер на 102886,98 лв. и лихви върху него в размер на 36000,18 лева. С оглед горното, АС - Велико Търново е отхвърлил жалбата на едноличния търговец против РА като неоснователна. ВАС намира за законосъобразни изводите на АС - В. Търново относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит за д. п. м. 06, 10 и 11 на 2005 г. извършено на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) по отношение на доставчиците - "Престайп" ЕООД и "Йордан Чомаков 2003" ЕТ. Съгласно цитираната правна норма правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 64 и чл. 68 и се отказва право на приспадане на данъчен кредит по всяка доставка в размера по ал. 5 на същия текст, когато се установи, че за нея или по предходна доставка доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от орган по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на ДОПК. Правилно административният съд е посочил, че от ненамирането на доставчика на декларирания адрес не следва непременно извод, че доставките извършени от него, не са осъществени, но в случая при липсата на каквито и да е доказателства в обратния смисъл, съдът не може да приеме за доказано и извършването им. В тази връзка следва да се отбележи, че механизмът на начисляване на ДДС и съответно - на възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, е обусловен от реализирането на доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Поради това, фактът на плащането на данъка по ДДС - сметка, сам по себе си, не е основание за признаване на право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, тъй като, за да е приложим чл. 65, ал. 8 от ЗДДС, следва също да е налице реално извършена доставка. Изводите на приходните органи не са опровергани и чрез заключението на приетата по делото ССЕ. В тази връзка законосъобразни са и изводите на съда относно преобразуването на финансовия резултат за 2005 г. на ЕТ с разходите по фактурите, издадени от "Престайп" ЕООД и "Йордан Чомаков 2003" ЕТ. В тази част решението на АС - В. Търново е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната инстанция намира за основателна жалбата на ЕТ в частта относно преобразуването на финансовия резултат за 2006 г. и по отношение изводите за доставките от "Еней 2001 - Христозов и сие" СД, "Котис - БТ" ЕООД и "Севт - БТ" ЕООД. В тази част решението на АС - В. Търново е неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. В нарушение на разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от ГПК административният съд е формирал правните си изводи без да бъдат установени всички относими към спора факти. Във връзка с непризнатото право на данъчен кредит за д. п. м. 10, 11, 12.2006 г. и 04 и 07.2007 г. по фактури, издадени от "Еней 2001 - Христозов и сие" СД, "Котис - БТ" ЕООД и "Севт - БТ" ЕООД с предмет реклама по БТВ, за обосноваване на реалното извършване на тези услуги са представени седем броя сертификати за излъчване; договори, с които цитираните доставчици са превъзложили на Рекламна агенция "Интер Медиа - И. Салчев" ЕТ извършването на услугата, фактури, издадени от рекламната агенция на тези доставчици и съответно фактури, издадени от "Болкан Нюз Корпорейшън" ЕАД за излъчените реклами на продукт "Пършевица". Съдът е приел, че е налице префактуриране на една и съща рекламна услуга, като е оформена верига от участници по префактуриране на услуги, за които липсва информация относно конкретния вид на аудио-визуалните произведения, наричани "рекламни материали", рекламиращи стоки и/или услуги и/или търговски марки на възложителя, както и доказателства за изработката им. По делото са представените седем броя сертификати за излъчване по БТВ № 3808 от 2006 г. за период на кампанията 17.11.2006 г. - 25.11.2006 г., № 1079 от 2007 г. за период на кампанията 7.04.2007 г. - 27.04.2007 г., № 2069 от 2007 г. за период на кампанията 14.06.2007 г. - 29.06.2007 г., № 1275 от 2007 г. за период на кампанията 20.04.2007 г. - 26.04.2007 г., № 2992 от 2007 г. за период на кампанията 16.09.2007 г. - 27.09.2007 г., № 2769 от 2007 г. за период на кампанията 26.08.2007 г. - 31.08.2007 г. и № 2686 от 2007 г. за период на кампанията 16.08.2007 г. - 30.08.2007 г, от които безспорно е видно, че е излъчена реклама - "Parshevitza Spot" с продължителност 3 секунди в часови диапазон от 24:12 до 29:51 часа, като в писмо на "Болкан Нюз Корпорейшън" ЕАД е уточнено, че реалното време на излъчване е от 00:00 часа до 06:00 часа. Касаторът поддържа, че рекламните материали, обект на излъчване, са изработени от ЕТ "Интер Медиа - И. Салчев", като в предложението за реклама по БТВ в "Забележка" е записано, че в цената за еднократно излъчване е включена сума за разработка, авторски права и изготвяне на видео реклами. В случая съдът не е обсъдил въпросът, дали по отношение на рекламна агенция "Интер Медиа - И. Салчев" е налице материална, техническа и кадрова обезпеченост да извърши фактурираните от нея рекламни услуги, в това число и изработката на рекламни видеоклипове, издадени ли са фактури за направени разходи във връзка с изработката им. В случая и на вещото лице по назначената ССЕ не е била възложена такава задача, като е изследван единствено въпросът относно начисляване на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.). Съдът е констатирал, че по делото не са налице данни за получаване на готов рекламен материал от страна на "Болкан Нюз Корпорейшън" ЕАД, по който рекламодател е жалбоподателят, нито доказателства за съхранение на такъв рекламен материал в архива на БТВ, но не е изследван въпросът дали е налице рекламен материал предоставен от "Еней 2001 - Христозов и сие" СД, "Котис - БТ" ЕООД и "Севт - БТ" ЕООД или ЕТ "Интер Медиа - И. Салчев". Съдът е установил, че процесната фактура, издадена от "Котис - БТ" ЕООД е с предмет "авансово плащане за месец януари за реклама по БТВ по договор" и е изградил изводите си на база заключението на ССЕ и наличието на КИ № 64/31.12.2006 г., като е приел, че за периода, в който е издадена фактурата не е налице и реално осъществено плащане, поради което няма данни за реално извършена облагаема доставка по смисъла на чл. 6 и данъчно събитие по смисъла на чл. 24 и 25, ал. 1 от ЗДДС (отм.). За да формира правните си изводи съдът се позовава на наличието на КИ № 64/31.12.2006 г., но такова не е представено нито на приходните органи в хода на ревизията (РА - стр. 16), нито на вещото лице при изготвяне на ССЕ. Наличието на КИ е от съществено значение за изясняване на спора, тъй като в случая е установено, че същото е отразено в счетоводството на "Котис - БТ" ЕООД, но не и в счетоводството на касатора, което обстоятелство би имало значение относно резултата по ЗДДС за данъчен период м. 12.2006 г., но и би имало отражение върху правомерността на ползването на данъчния кредит, респективно размера на данъчните задължения на касатора. Следва да се посочи също така, че съдът не е обсъдил в мотивите на решението си и установеното от органа по приходите и вещото лице обстоятелство, че "Котис - БТ" ЕООД е осчетоводило фактура № 63 през м. 01.2007 г. - включена е в СД за ДДС за д. п. м. 01.2007 г., на 31.01.2007 г. е начислен ДДС по кредит на сч. Сметка 4532 "ДДС на продажбите" за 60 000 лв. и Кредит на счетоводна сметка 703 "Приход от реклама" за 300 000 лв. Освен това в РА (стр. 17) е отбелязано, че за дан. период 01.01. - 31.01.2007 г. на "Котис - БТ" ЕООД е извършена ревизия за определяне на задължения за ДДС, като с ревизионен акт е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 117 770 лв., като този РА не е приложен по делото. Освен цитираното по-горе КИ административния съд не е събрал и други писмени доказателства, които са от значение за изясняване на спора и касаят периоди съвпадащи с процесните, а именно посочените в т. 7 на заключението на ССЕ - ДРА № 1982, касаещ период 1.01.2006 г. - 30.04.2007 г. с отразен в него непризнат данъчен кредит в размер на 312 969 лв. (главница и лихви) по отношение на "Котис - БТ" ЕООД, както и ДРА № 1983 касаещ период 1.01.06 г. - 30.04.2007 г. с отразен в него непризнат данъчен кредит в размер на 249 995,24 лв., издаден на "СЕВТ - БТ" ЕООД. Тези писмени доказателства е следвало да бъдат събрани и анализирани от съда доколкото от счетоводна гледна точка е възможно да установяват редовно издаване на счетоводни документи, установяващи реално осчетоводени от доставчиците приходи, респективно да се направи извод доколко осчетоводените от жалбоподателя разходи са реално извършени. Съдът е мотивирал правните си изводи за законосъобразност на извършеното от данъчните органи увеличение на финансовия резултат на касатора за 2006 г. поради възприетата от него фактическа обстановка, че данъчните фактури, със стойността на които е увеличен финансовият резултат не отразяват реални доставки. Предвид изложените по-горе съображения в частта по ЗДДС относно процесните фактури, издадени от "Еней 2001 - Христозов и сие" СД и "Котис - БТ" ЕООД, решението на административния съд в тази част също се явява неправилно и следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Необсъждането на доводите на страните, доказателствата по делото и липсата на фактически установявания в съдебното решение относно относими към спора факти представлява съществено нарушение на закона и пречка за проверка законосъобразността на крайния извод на АС - В. Търново, че обжалваният пред него ревизионен акт в тази част е законосъобразен. Посочените нарушения съставляват съществени нарушения на съдопроизводствените правила, настоящият състав намира, че решението в частта относно непризнатото право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Еней 2001 - Христозов и сие" СД, "Котис - БТ" ЕООД и "Севт - БТ" ЕООД, както и в частта относно преобразувания финансов резултат на ЕТ за 2006 г. следва да бъде отменено, а делото върнато в тази част за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. При новото разглеждане на делото в тази част съдът следва да изясни изцяло спорния по делото въпрос - налице ли са реално осъществени доставки, да обсъди всички доказателства и доводи на страните, както и да вземе предвид изложеното в настоящото решение. В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора направените от страните разноски следва да бъдат изчислени при окончателното решаване на целия правен спор по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, осмо отделение,