Решение № 10633 от 14.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5794/2015 г.

Решение № 10633 от 14.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5794/2015 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Тошко Методиев Въртинков от с. Стубел, обл. Монтана, против решение № 222 от 01.04.2015 г., постановено по адм. дело № 94/2015 г. по описа на Административен съд Монтана. С него е отхвърлено искането на Тошко Методиев Въртинков за обявяване нищожността на Уведомително писмо за извършено плащане от 14.03.2008 г. на Разплащателна Агенция - Република България. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", с представен писмен отговор, оспорва жалбата. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК /изложени мотиви в протокола от с. з. на 15.09.15 г./, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С решение № 222 от 01.04.2015 г., постановено по адм. дело № 94/2015 г. по описа на Административен съд - Монтана, е отхвърлено искането на Тошко Методиев Въртинков за обявяване нищожността на Уведомително писмо за извършено плащане от 14.03.2008 г. на Разплащателна Агенция - Република България. Същото е представено в копие без подпис на издателя му и с него е посочено, че за кампания 2007 г. на жалбоподателя Тошко Методиев Въртинков е отказано заявено финансово подпомагане и е наложена санкция за наддекларирани площи в размер на 17232,74 лв. За да отхвърли искането на жалбоподателя за обявяване нищожността на уведомителното писмо, първоинстанционният съдът е приел, че от представения по делото акт не се установява същият да е издаден от друг орган, извън представляващия РА - изпълнителния директор на РА. Спазена е била установената форма по чл. 59, ал. 2 АПК. Освен това не можело да се приема, че уведомителното писмо не е подписано. Нямало допуснато и съществено процесуално нарушение, водещо до нищожност, тъй като нямало липса на волеизявление. Нямало и нищожност поради нарушение на материалния закон, тъй като актът бил издаден в съответствие със ЗПЗП. С оспореното уведомително писмо била постигната и целта на закона, поради което не можело да се приеме, че актът бил издаден в противоречие с целта на закона. Обжалваното решение е правилно. По делото е представено обжалваното уведомително писмо единствено като копие - разпечатка от електронен носител, без подпис на издателя му. Жалбоподателят не е представил подписано от изпълнителния директор на РА или от друг некомпетентен административен орган уведомително писмо. Такова не е представено и от ответника в производството. Последният е навел твърдения, че оригиналът на уведомителното писмо е унищожен, тъй като е изтекъл срокът за неговото съхраняване. От представените от него доказателства обаче не може да се формира такъв извод. Дори в доказателствата, представени в касационното производство, са посочени най-късни крайни дати за съхранение на унищожените документи 2008 - 2009 г. А за процесното уведомително писмо крайната дата за неговото съхранение е 2011 г. Освен това никъде в описанието на унищожените документи не е посочено, че е унищожено процесното уведомително писмо, нито сбор от документи, включващи същото. Независимо от изложеното, от събраните по производството доказателства не може да се формира извод, че процесното уведомително писмо е нищожно поради издаването му от некомпетентен административен орган. За да има такова нарушение, следва уведомителното писмо да има издател, който да не притежава право /компетентност/ за неговото издаване. В случая обаче не се установява това нарушение, тъй като представеното уведомително писмо не е подписано, няма негов издател и следователно не може да се говори за липса на компетентност. Съдът не може да обяви нищожността на уведомителното писмо поради липса на компетентност при липса на издадено и подписано уведомително писмо. Правилни са изводите на административния съд, че неподписаният акт /какъвто е процесното уведомително писмо/ не е нищожен. В този случай е налице незавършен акт. Едва с полагането на подпис под него ще се обективира и оповести в правния мир волята на административния орган. По тези съображения първоинстанционният съд правилно е отхвърлил искането на жалбоподателя за обявяване нищожността на уведомителното писмо. Затова неговото решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Следва да се посочи, че по първоинстанционното производствено не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в неприобщаването към доказателствата по делото на оригинала на уведомителното писмо или на подписано и заверено негово копие. В случая и двете страни са заявили, че не са в състояние да представят такъв оригинал или негово копие, поради което правилно спорът е разгледан въз основа на събраните и представени от страните доказателства. Затова няма основания за отмяна на оспорваното решение на административния съд и връщане на делото за събиране на оригинала на уведомителното писмо. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК е основателно искането на ответника за присъждане на направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите са в размер на 300 лв., определени съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с § 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,