Решение № 1218 от 29.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7062/2020 г.

Решение № 1218 от 29.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7062/2020 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Г. Алексиев и А. Йорданов срещу Решение № 2528 от 20.12.2019 г. по адм. д. № 3205/2018 г. по описа на Административен съд – Варна, с което обявена за нищожна принудителна административна мярка (ПАМ) от 27.05.2018 г. по чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), приложена от Г. Алексиев и А. Йорданов в качеството им служители на "ТЕТ-61" ЕООД по отношение на лек автомобил, марка "Ситроен", регистрационен [рег. номер на МПС], собственост на В. Петров. Касационните жалбоподатели сочат, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Цитират съдебна практика по аналогични случаи, в които съдът е приел, че същите две лица разполагат с правомощие да прилагат принудителни административни мерки от вида на процесната. Искат касационната инстанция да отмени решението и да постанови ново, с което да отхвърли жалбата срещу принудителната административна мярка. Претендират присъждане на разноски. Ответникът – В. Петров, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните, наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е принудителна административна мярка, приложена на основание чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" ЗДвП, с която без знанието на В. Петров принудително е преместен собственият му автомобил марка "Ситроен" с рег. [рег. номер на МПС]. Преместването е извършено от А. Йорданов и Г. Алексиев със специализирано превозно средство тип "Паяк". И двамата са служители на "ТЕТ 61" ЕООД. Изводът на съда за нищожност на мярката е мотивиран с аргументи, че лицата, които са я приложили, нямат качеството на длъжностни лица, поради което не могат да бъдат надлежно определени да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" ЗДвП. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилен е крайният извод на съда за нищожност на мярката, но по различни съображения от изложените в него. Съгласно чл. 168, ал. 1 ЗДвП, определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство (ППС) на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Цитираната разпоредба на чл. 168, ал. 1 ЗДвП съдържа законово регламентирано изключение, при което мярката да се прилага от правен субект извън системата на административните органи. С оглед на това и в съответствие с § 1, т. 1 АПК собственикът на пътя - частен правен субект, може да определи длъжностни лица, които да прилагат принудителната мярка и когато тези надлежно оправомощени лица прилагат мярката, те действат като административен орган. Въпросът за собствеността върху участъка, в който се твърди, че е паркирало неправилно ППС, е от особено значение с оглед компетентността на този собственик да определи конкретно длъжностно лице да прилага ПАМ. При анализ на доказателствата във връзка с твърденията на страните и приложимите правни норми касационната инстанция приема, че не е извършено пълно доказване от страна на ответниците в първоинстанционното производство на фактите от значение за определяне на компетентността на лицата, приложили процесната ПАМ. На първо място, по делото не е установено по категоричен начин къде е мястото на паркиране на ППС. В съставения констативен протокол от 27.05.2018 г. мястото на паркиране е описано така: "срещу х-л "Мелиа Гранд Ермитаж" – Златни пясъци". От приложената снимка не се установяват номерът на автомобила, пътната маркировка и пътните знаци. На следващо място, относно участъка, където се твърди, че е бил паркиран автомобилът, са представени два различни генерални плана за организация на движението на територията на к. к. "Златни пясъци", за които се твърди, че са били действащи към датата на прилагане на ПАМ. Единият е приет с Решение № 32 от 8.04.2015 г. на експертния съвет по устройство на територията (ЕСУТ), а другият е одобрен със Заповед № 1424 от 17.04.2018 г. на кмета на община Варна. Съгласно становище на главния архитект на община Варна от 26.03.2019 г., приложено на л. 182 от делото, в община Варна не се съхраняват документи относно провеждане на процедурата по приемане на първия план. В становището се посочва, че в общината се съхраняват данни единствено за генералния план за организация на движението на територията на к. к. "Златни пясъци", който е приет с Решение на ЕСУТ по протокол № 36 от 10.12.2009 г., изменен с решение на ЕСУТ по протокол № 13 от 13.05.2010 г. В съпроводителното писмо (л. 34 от делото), с което е представена извадка от втория план (л. 34 от делото), е направено пояснение от директора на Дирекция "Инженерна инфраструктура и благоустрояване" при община Варна, че одобрението му от кмета на общината се основава на факта, че отделни улични участъци на територията на к. к. "Златни пясъци" са собственост на община Варна. Предвид липсата на безспорни доказателства относно точното местоположение на автомобила и че "Паркстрой – Златни пясъци" ООД е собственик върху участъка от пътя, където е бил паркиран, крайният извод на съда за нищожност на мярката поради липса на компетентност се потвърждава. При това положение е безпредметна проверката дали посочените по-горе служители на "ТЕТ 61" ЕООД имат качеството на длъжностни лица и дали биха могли да бъдат определени от "Паркстрой – Златни пясъци" ООД да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "б" ЗДвП, както и обсъждането на съдебната практика, посочена в тази връзка от касационните жалбоподатели. С оглед изхода на спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение