Решение № 3130 от 25.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8197/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от А ЛОГИСТИКС ЕООД гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Л. Чакалов, срещу Решение 5881 от 21.05.2024 г., постановено по адм. д. 4253/2023 г. по описа на Административен съд- София-град В ЧАСТТА МУ, в която е отхвърлен искът на дружеството срещу Националната агенция за приходите за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 350 лв., представляваща платен адвокатски хонорар за производството по обжалване на Акт за прихващане или възстановяване П-222214199135383-004-001/20.08.2019 г., издаден от орган по приходите към ТД на НАП-София, в частта за лихвите пред директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП-София, ведно със обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 350 лева от датата на изпращане на исковата молба по електронен път /04.05.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата от 106.57 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главницата, за периода от 03.05.2020 г. до 03.05.2023 г. включително, като неоснователен. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в обжалваната му част като постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици по подробно изложени в касационната жалба съображения. С касационната жалба са представени и писмени доказателства -Акт за прихващане или възстановяване П-22221419190388-004-001/03.12.2019 г., издаден от орган на Национална агенция за приходите. Претендират се разноски. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, А ЛОГИСТИКС ЕООД гр. София, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество. Ответникът, Националната агенция за приходите- гр.София, редовно призован, не се представлява и не изразява становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение в атакуваната от нея част е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение АССГ е осъдил Националната агенция за приходите, гр. София /НАП/ да заплати на А-ЛОГИСТИКС ЕООД обезщетение за имуществени вреди, в общ размер на 2227,85 лв., представляващи платен адвокатски хонорар за подаване на възражение по чл. 117, ал. 5 ДОПК срещу Ревизионен доклад Р-22221717003668-092-001/15.11.2017 г., издаден от посочените в него органи по приходите при ТД на НАП-София, както и за производството по обжалване на Ревизионен акт Р-22221717004668-091-001/07.02.2018 г. издаден от посочените в него органи по приходите при ТД на НАП-София пред директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП-София, ведно със обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от датата на изпращане на исковата молба по електронен път /04.05.2023 г./ до съда до окончателно изплащане на задълженията, обезщетение за забава в размер на законната лихва, в размер от 678,26 лв., върху главницата от 2227,85 лв., за периода от 03.05.2020 г. до 03.05.2023 г. включително, обезщетение за имуществени вреди в размер на 1240,92 лв., представляващи платен адвокатски хонорар за производството по обжалване на Ревизионен акт Р-22002218003087-091-001/24.01.2019 г., издаден от посочените в него органи по приходите при ТД на НАП-София, пред директора на дирекция ОДОП- София, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на изпращане на исковата молба по електронен път /04.05.2023 г./ до съда до окончателното изплащане на задължението, сумата в размер от 383,80 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1240,92 лв., за периода от 03.05.2020 г. до 03.05.2023 г. включително и е отхвърлил иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 350 лв., представляваща платен адвокатски хонорар за производството по обжалване на Акт за прихващане или възстановяване П-222214199135383-004-001/20.08.2019 г., издаден от орган по приходите към ТД на НАП-София, в частта за лихвите пред директора на дирекция ОДОП при ЦУ на НАП-София, ведно със обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата 350 лева от датата на изпращане на исковата молба по електронен път /04.05.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата от 106.57 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законна лихва върху главницата, за периода от 03.05.2020 г. до 03.05.2023 г. включително, като неоснователен. Със същото решение са присъдени и разноски на страните съобразно уважената и отхвърлената част на исковете. Съдебното решение е обжалвано само от А ЛОГИСТИКС ЕООД гр. София в отхвърлителния му диспозитив, поради което в осъдителната му част същото е влязло в сила. За да постанови решението си в отхвърлителната му част, АССГ, след обсъждане на събраните по делото доказателства, е стигнал до извода, че така предявеният иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди платено адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв за защита в административното производство по обжалване на акта за възстановяване и прихващане се явява неоснователен, тъй като, макар посоченият АПВ в оспорената му част да е отменен, с решението на по-горестоящия административен орган е указано на основание чл. 129, ал. 5, т. 2 ДОПК органът по приходите да издаде нова резолюция за проверка и да бъде проведено производство за издаване на нов АПВ по реда на чл. 129, ал. 2, т. 2 ДОПК в 30 дневен срок от връчване на решението- т.е. с това решение материалноправният спор за дължимостта на лихвите не е решен по същество. Съдът е счел, че след като по делото няма данни за проведено ново производство по издаване на АПВ и производството не е приключило, то не се установява наличието на първата материалноправна предпоставка за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - отменен като незаконосъобразен административен акт, издаден от административен орган, при изпълнение на административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдебното решение в обжалваната му част е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели от своя страна до постановяването му и в противоречие с материалния закон. Съдът е издал съдебния акт в обжалваната му част в нарушение на прогласения в чл.9 от АПК основен принцип в административния процес принципът за служебното начало. В противоречие с този принцип съдът не е упражнил правомощията си по чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от АПК, конкретизирани в чл.171, ал.4 от АПК, и не е напътил страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства. Въпреки диспозитивното начало в исковото производство /каквото е и това по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ/, конкретният исков процес по силата на специалната разпоредба на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ се развива по реда на АПК, т.е. при действие на засиленото по АПК служебно начало, задължаващо съда, без да подменя посочения от ищеца ответник, да спазва основните принципи на АПК, вкл. и задълженията си по чл. 9 и чл.171, ал.4 от АПК. Въпреки общите указания за разпределяне на доказателствената тежест в процеса и поисканите от ответника конкретни доказателства, съдържащи се в определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание, съдът е следвало да укаже повторно на основание чл.171, ал.5 от АПК на страните, че не сочат доказателства за това дали органът по приходите е спазил дадените с решението за отмяна на акта за прихващане и възстановяване на основание чл. 129, ал. 5, т. 2 ДОПК указания, дали е издал нова резолюция за проверка , съответно- проведено ли е производство за издаване на АПВ по реда на чл. 129, ал. 2, т. 2 ДОПК и какъв е резултатът от него. Горните факти са от съществено значение за основателността на конкретната искова претенция. Вместо това съдът е решил делото без изясняване на обективната истина по спора, като, за да отхвърли конкретния иск, в мотивите на съдебния си акт се е позовал именно на липсата на надлежни доказателства за осъществяването на елементи от фактическия състав на отговорността за вреди. Ако беше дал на страните надлежни указания по чл. 171, ал.5 от АПК, представеният едва в хода на касационното производство Акт за прихващане или възстановяване П-22221419190388-004-001/03.12.2019 г. щеше да бъде взет предвид от първоинстанционния съд, който единствено е компетентен да извършва фактически установявания. Акт за прихващане и възстановяване П-22221419190388-004-001/03.12.2019 г, като издаден преди предявяване на иска, е следвало да бъде обсъден и ценен наред с останалите доказателства и обстоятелства по делото. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения са съществени, защото се отразяват на правилността на преценката му за основателност на иска. Решението в обжалваната му част следва да бъде отменено и делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК присъждане на разноски в настоящото производство не се дължи. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,