Решение № 648 от 11.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1976/2012 г.

Решение № 648 от 11.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1976/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Т. К. П. срещу решение на Бургаски апелативен съд № 161 от 1.10.12 г., по ВНОХД № 194/12, с което е изменена присъда на Бургаски окръжен съд № 143 от 14.05.12 г, по НОХД № 383/12, като наложеното наказание "лишаване от свобода" е намалено на една година, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 22/23.07.2011 г., на Главен път I-9, посока от [населено място], обл. Бургас, към курортен комплекс "Слънчев бряг", 204 км, при управление на моторно превозно средство, е нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на В. Б. Б., с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 1, б. "в" вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 58а НК, е осъден на две години "лишаване от свобода", отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, и на "лишаване от право да управлява МПС", за срок от една година. С жалбата се релевира основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Изтъква се, че отчетените смекчаващи отговорността обстоятелства дават основание за по-голямо снизхождение от това, проявено от въззивната инстанция. С жалбата се иска да бъде изменен въззивният акт, като бъде смекчено наказателноправното положение на жалбоподателя. Жалбоподателят и неговият защитник не се явяват в съдебно заседание на касационната инстанция. Изразяват становище в писмен вид, с което заявяват, че поддържат жалбата и молят за нейното уважаване. Представителят на ВКП счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК. Въззивният съд е смекчил наказателноправното положение на подсъдимия, като е редуцирал наложеното му наказание "лишаване от свобода" до една година. Съгласно чл. 49, ал. 3 НК и даденото от съдебната практика тълкуване, срокът на наказанието "лишаване от права", когато се налага заедно с "лишаване от свобода", не може да бъде по-кратък от срока на "лишаването от свобода". В случая, с произнасянето на въззивния съд сроковете на двете кумулативни наказания са уеднаквени, с което материалният закон е приложен правилно. ВКС не намира основания за по-нататъшно смекчаване на наказателноправното положение на жалбоподателя. Релевантните за наказателната му отговорност обстоятелства са взети предвид от въззивния съд, индивидуализирал наказанията в съответствие с изискванията на чл. 348, ал. 5 НПК. Правилно, от една страна, е отчетена високата степен на обществена опасност на деянието, а, от друга страна, ниската степен на обществена опасност на дееца /той е неосъждан, трудово ангажиран, на сравнително млада възраст, с положителни характеристични данни/. Взето е предвид като смекчаващо отговорността обстоятелство съпричиняването на престъпния резултат от неправомерното движение на пострадалата на пътното платно. Ето защо, не е налице релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, а искането на подсъдимия за смекчаване на определените му наказания не може да бъде удовлетворено. По изложените съображения, жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I НО,