Решение № 15713 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7932/2012 г.

Решение № 15713 от 10.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7932/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 36, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на Ангел Фебов Павлов от гр. София срещу решение на Висшия съдебен съвет (ВСС), обективирано в протокол от заседание, проведено на 31.05.2012 г., в частта му "допълнителни точки", т. 3.20, с която е назначен, считано от 28.08.2012 г., на длъжността "съдия" в Районен съд - Мадан. Жалбоподателят сочи, че като "младши съдия" в Окръжен съд - Кърджали, с изтичащ тригодишен срок по чл. 240, ал. 1 от ЗСВ на заемане на тази длъжност, е депозирал молба вх. № 11-07-634/08.05.2012 г. по описа на ВСС, в която е обективирал, че е с постоянен и настоящ адрес в гр. София и е командирован да изпълнява длъжността "съдия" в Софийски районен съд, и е помолил, доколкото в Съдебен окръг - Кърджали няма свободна длъжност по смисъла на чл. 243, ал. 2 от ЗСВ, при взимане на решение от Съвета по реда на чл. 243, ал. 1 от ЗСВ това да бъде съобразено. Твърди, че Висшият съдебен съвет е нарушил процесуалните правила, като се е произнесъл без да бъде съобразена молбата му и без да изложи мотиви в тази насока, с което е осъществена хипотезата на чл. 146, т. 2 във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - липса на форма на акта поради частична липса на фактическите и правни основания за издаването му, и хипотезата на чл. 146, т. 3 от АПК - съществено нарушение на административно-производствените правила. Моли да бъде прогласена нищожността на обжалвания административен акт, евентуално да бъде отменен като незаконосъобразен, и преписката на основание чл. 173, ал. 2 от АПК да бъде изпратена на ВСС със задължителни указания за ново произнасяне по реда на чл. 243 от ЗСВ по отношение на него при обсъждане и излагане на мотиви във връзка с молбата му до ВСС с вх. № 11-07-634/08.05.2012 г. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата по релевираните в нея оплаквания, като излага допълнителни възражения за липса на мотиви в оспорения административен акт относно подадената от него молба в хода на производството по издаването му. Ответникът - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния представител Илиева моли съдебното производство да се прекрати като образувано по недопустима жалба (твърди че актът не подлежи на оспорване и оспорващият няма правен интерес да го стори) или жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, прие за установено следното: Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт от лице с правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Процесното решение на ВСС е взето по отношение на жалбоподателя, което обосновава правният му интерес по смисъла на чл. 36, ал. 1, изр. 1 от ЗСВ от търсената съдебна защита (това решение директно рефлектира в правната му сфера и засяга неговите права и законни интереси), а съгласно чл. 169 от АПК, дори административните актове, издадени при оперативна самостоятелност, подлежат на контрол за законосъобразност. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С процесното решение на Висшия съдебен съвет въз основа на предложение от Комисията по предложенията и атестирането на ВСС, след проведено тайно гласуване, на основание чл. 160 във връзка с чл. 243 от ЗСВ Ангел Фебов Павлов, младши съдия в Окръжен съд - Кърджали, е назначен на длъжността "съдия" в Районен съд - Мадан (намиращ се в Смолянския съдебен окръг). Видно от представеното по делото извлечение от пълния стенографски протокол № 22 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 31.05.2012 г., членът на ВСС и в частност на цитираната по-горе комисия Петър Стоянов е изложил конкретните фактически съображения, обусловили направения подбор досежно случаите, в които младши магистрати от съответни окръжни съдилища се назначават в други съдебни райони (в хипотезата на чл. 243, ал. 2 от ЗСВ). При тази фактическа обстановка по делото, Върховният административен съд намира за неоснователни възраженията на Ангел Фебов Павлов за незаконосъобразност на процесното решение като прието при липса на мотиви и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. При извършената проверка на обжалвания административен акт по реда на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК настоящият съдебен състав констатира, че същият е издаден от компетентен по смисъла на чл. 160 от ЗСВ орган, в предвидената от закона форма (в това число с посочени в мотивите на акта фактически и правни основания, изискуеми по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК), при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, актът не противоречи на материалноправните разпоредби и на целта на Закона за съдебната власт. Съгласно чл. 240, ал. 1 от Закона за съдебната власт младши съдиите се назначават за срок от две години, като ал. 2 на същия чл. урежда дискреционното факултативно правомощие на Висшия съдебен съвет този срок да бъде продължен максимум с още шест месеца. След изтичане на срока по чл. 240 от ЗСВ, съгласно чл. 243, ал. 1 от ЗСВ младшият съдия се назначава на длъжност съдия в районен съд без провеждане на конкурс, а ако в съответния район няма свободна длъжност, на лицето се предлага място в друг съдебен район. В случая е налице хипотезата на чл. 243, ал. 2 от ЗСВ. След проведен конкурс за първоначално назначаване в органите на съдебната власт Ангел Фебов Павлов е назначен за младши съдия в Окръжен съд - Кърджали. Към момента на неговото преназначаване като районен съдия в районните съдилища в Съдебен окръг - Кърджали не е имало свободна съдийска длъжност. При установеното наличие на приложното поле на чл. 243, ал. 2 от Закона за съдебната власт Висшият съдебен съвет не е обвързан от желанието на младши съдията в кой точно друг съдебен район да го назначи на длъжност съдия в районен съд, още повече, че в подадената на 08.05.2012 г. молба до ВСС от Ангел Фебов Павлов (по това време младши съдия в Окръжен съд - Кърджали с изтичащ двегодишен срок по чл. 240, ал. 1 от ЗСВ за заемане на тази длъжност), не е формулирано изрично искане той да бъде назначен на длъжност "съдия" в Софийския районен съд. В Закона за съдебната власт няма разписани критерии как да се извършва подбора, когато младши съдиите в хипотезата на чл. 243, ал. 2 от ЗСВ биват преназначавани за районни съдии в други съдебни окръзи. Фактът, че младши съдията живее в един съдебен район и даже е командирован да работи в същия, не обуславя правото му да бъде преназначен като районен съдия в него, още повече, че на проведения конкурс за първоначално назначаване в органите на съдебната власт не се е класирал за този съдебен окръг. Преди назначаването за младши съдия и младши прокурор съответните кандидати полагат изпит за това, като те заявяват желанието си да бъдат назначени в определен съд (респ. определени съдилища при изложена от тях поредност на желанията). След като издържат изпита, съобразно балът, който са постигнали, те биват назначавани в съответния окръжен съд, за който са се класирали. Павлов не е назначен в района на окръжния съд, където е бил младши съдия, поради това, че в този съдебен район не е имало свободни места. Поради тази причина е назначен за съдия в Районен съд - Мадан, който е в Съдебен окръг - Смолян. От данните по делото явства, че с избраната от органа възможност да преназначи жалбоподателя в съседен съдебен окръг на този за който се е класирал (при липса на свободни места в същия), се постига целта, за която законът го е оправомощил да издаде акта (чл. 4, ал. 2 от АПК). Доводите на жалбоподателя, свързани с неудобства и отдалеченост при това назначаване в Районен съд - Мадан не могат да бъдат споделени, а интересът му да бъде назначен за съдия в Софийски районен съд, респ. в район по-близо до столицата, се противопоставя на интереса на други лица, заемащи след конкурс длъжността "младши съдия" в Софийски градски съд. Ако Павлов бе преназначен например като съдия в Софийския районен съд, това би могло да стане за сметка на някой от младшите съдии в Софийски градски съд, попаднали там след проведения конкурс за първоначално назначаване в органите на съдебната власт (за разлика от него) и би довело до нарушаване по отношение на тях на правилото всеки младши съдия при наличие на места да бъде назначен като районен такъв в съответния съдебен район, за който се е класирал на конкурса. Висшият съдебен съвет в съответствие с принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК е избрал решение, най-малко обременително за трети лица. В този смисъл следва да се тълкуват и съображенията, изложени от Петър Стоянов като представител на комисията - вносител на предложението, в заседанието на ВСС, проведено на 31.05.2012 г., които съгласно чл. 34, ал. 3 от ЗСВ представляват мотивите на процесното решение на Висшия съдебен съвет, с което е прието направеното предложение Павлов да бъде назначен за съдия в Районен съд - Мадан. Доколкото при вземане на решение по реда на чл. 243, ал. 2 от ЗСВ не е уредено като част от дължимата процедура ВСС да обсъжда и се произнася по молби като подадената от Павлов до Съвета на 08.05.2012 г. (дори да са постъпили в хода на производството по издаване на административния акт), липсата на отделни нарочни мотиви по нея извън горецитираните такива на Петър Стоянов в проведеното заседание на ВСС на 31.05.2012 г., не обуславя незаконосъобразност на взетото от Висшия съдебен съвет решение. По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение приема, че не са налице основания по чл. 146 от АПК за отмяна на процесното решение на Висшия съдебен съвет, поради което оспорването по жалбата срещу него не следва да бъде уважено. Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,