Решение № 8467 от 8.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4022/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. П. К. против решение 569 от 17.01.2024 г., постановено по адм. дело 2004/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлено оспорването му срещу заповед ЛС-01-12 от 24.07.2023 г. на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът директорът на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, чрез ст. юрк. Кисьов като процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на И. П. К. против заповед ЛС-01-12 от 24.07.2023 г. на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район Пловдив, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното му правоотношение на длъжност старши юрисконсулт в дирекция Административни, финансови и правни дейности (АФПД) в Басейнова дирекция Източнобеломорски район (БД "ИБР"), считано от 24.07.2023 г., поради съкращаване на длъжността. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при спазване на материалноправните разпоредби и целта на закона. Излага съображения, че с утвърждаването на ново длъжностно разписание и ново поименно разписание на длъжностите в сила от 24.07.2023 г. е извършено реално съкращаване на заеманата от жалбоподателя длъжност старши юрисконсулт, при което е намален броят на заемащите тази длъжност в дирекция АФПД от 2 на 1 щатна бройка и на нейно място е открита друга за длъжност младши експерт при запазване на общата численост на дирекцията. Посочва, че въз основа на предоставените му правомощия с разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗДСл органът по назначаването разполага с оперативна самостоятелност при осъществяването на структурни промени в отделните звена на администрацията, вкл. във вида и броя на длъжностите в тях, да прецени кои да бъдат съкратени и кои открити. Приема, че при липсата на изрична норма в ЗДСл не съществува законово задължение при съкращаване на длъжности да се извърши подбор между служителите, като преценката за това е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Излага съображения, че не се установяват твърденията на жалбоподателя за негативно отношение към него, което да стои в основата на оспорената заповед. По тези съображения приема, че е осъществено правното основание по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, поради което отхвърля жалбата срещу заповедта. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти и обстоятелства са установени след обстоен анализ на събраните по делото доказателства. Обсъдени са доводите и възраженията на страните. Приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя от приетите доказателства, а изведените въз основа на нея правни изводи са законосъобразни и обосновани. Спорът е относно направените от съда констатации и правната квалификация на установените факти. За да бъде реализирано законосъобразно правомощието на органа по назначаване по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, е необходимо да е установено по безспорен начин, че е налице съкращаване на съответната длъжност. Длъжността като щатно обособена функция на администрацията, носител на определени задължения и изисквания, е реално съкратена, когато е намален щатният й брой в структурата на съответната администрация или когато са променени значително обема и съдържанието на функциите, задълженията и изискванията, залегнали в длъжностна характеристика. За законосъобразността на съкращението не е необходимо тези две предпоставки да съществуват кумулативно. В случая е извършена промяна в структурата на администрацията с утвърждаването по установения ред на ново длъжностно разписание на БД "ИБР" в сила от 24.07.2023 г., като в дирекция АФПД при заети 2 щатни бройки на длъжност старши юрисконсулт едната от тях се съкращава и се открива 1 щатна бройка на длъжност младши експерт при запазване на общата численост на дирекцията от 12 щатни бройки. Структурните промени са мотивирани в доклад с изх. ЛС-06-36 от 13.07.2023 г. на директора на БД "ИБР" до министъра на околната среда и водите по реда на чл. 14 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. В него се обосновава необходимостта от допълнителна щатна бройка на длъжност младши експерт в дирекция АФПД с оглед осигуряването на по-голям брой служители, пряко ангажирани с изпълнението на дейности по осчетоводяване на приходи от държавни такси и попълване на обходни листове предвид увеличаване на процедурите по издаване, изменение и продължаване на разрешителни, както и предвид големия обем на действащите разрешителни по ЗВ в БД "ИБР" и последващата необходимост от начисляване на такси и законни лихви за забава върху тях на суми от глоби/санкции по наказателни постановление по ЗВ. Тези обстоятелства са посочени като обуславящи нуждата от допълнителен експерт с професионална квалификация в областта на счетоводството и анализа, пряко ангажиран с тази дейност. В доклада са изложени и мотиви относно достатъчната обезпеченост на дирекцията откъм юристи, поради което съкращаването на 1 щатна бройка за старши юрисконсулт от заетите 2 такива няма да се отрази съществено на дейността по правно обслужване на БД "ИБР" поради наличието на още 3 щатни бройки за служители с юридическо образование. При тези данни правилно съдът приема, че намаляването на бройките за длъжността старши юрисконсулт, макар същата да е запазена като система от функции, задължения и изисквания, характерни за длъжността, е налице хипотеза на реално съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, като закритата длъжност е трансформирана в младши експерт. Предварително обявени критерии за извършване на подбор при съкращение на длъжността не са установени и при липса на такива органът по назначаването има неподлежаща на съдебен контрол оперативна самостоятелност да прецени кои служители да остави на работа независимо от професионалния опит, придобитите квалификации и времето, през което са работили в системата на държавната администрация. В този смисъл неоснователни са възраженията на касатора относно съображенията на ответника при извършване на преценката да съкрати именно длъжността, която той заема, а не тази, заета от друг служител с по-малък професионален опит. Липсва законово изискване изборът на органа да бъде мотивиран. При наличие на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл неотносими към упражнената от издателя на административния акт оперативна самостоятелност са предшестващото оценяване на служителя за изпълнението на длъжността, както и твърденията му за тенденциозно отношение поради започнало, но недовършено дисциплинарно производство срещу него. Като отхвърля оспорването срещу оспорената заповед, съдът постановява правилно решение, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон. Не са налице твърдените касационни основания за отмяната му, поради което същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора е основателно своевременно заявеното искане на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК касационният жалбоподател следва да заплати на Басейнова дирекция Източнобеломорски район сума в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение