Решение № 12771 от 28.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3715/2014 г.

Решение № 12771 от 28.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3715/2014 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Огняна Василева Върбанова, чрез упълномощения адвокат Деян Борисов, срещу решение № 7858 от 13.12.2013 г. по адм. д. № 8108/2013 г. на Административен съд София - град с доводи, че е неправилно, поради което следва да бъде отменено със законните последици. Ответникът Областният управител на област София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Катя Георгиева, в писмено и устно становище оспорва касационната жалба като неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителните основания по чл. 209 от АПК и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлена жалбата на Огняна Василева Върбанова срещу заповед № РД - 15 -123 от 17.07.2013 г. на Областния управител на област София, с която на основание чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост е разпоредено изземване на недвижим имот - частна държавна собственост, управляван от Държавна предприятие "Национална компания железопътна инфраструктура", а именно апартамент № 21, намиращ се в гр. София, район "Сердика", м. "Фондови жилища", бл. № 11, вх. А, ет. 6, поради това, че се държи без правно основание. Делото е разгледано и решено при спазване на съдопроизводствените правила. При изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. За да отхвърли оспорването, съдът правилно е приел, че към датата на издаването на заповедта са били налице и трите, кумулативно предвидени от закона предпоставки за изземване на имота. Процесният апартамент е предмет на АЧДС № 06087/20.09.2006 г. и се държи без правно основание, тъй като сключеният на 01.11.2007 г. срочен наемен договор е прекратен с изтичането му на 01.11.2010 г. и наемодателят ясно и категорично е изразил волята си да не бъде продължаван, съобщението за което е връчено на жалбоподателката на 15.10.2010 г. Същата не е правоимащо лице по смисъла на § 65 от Закона за изменение и допълнение на ЗДС, а дори и да се приеме, че държи имота по силата на безсрочен договор, същият следва да се счита прекратен с изтичането на срока на предизвестието по реда на чл. 238 от ЗЗД, който е приложим на основание чл. 24, ал. 1 от ЗДС. По изложените съображения решението е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 150.00 лева. Мотивиран от това и на основание чл. 221 ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,