Решение № 8795 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9825/2021 г.

Решение № 8795 от 11.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9825/2021 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на ТД "Югозападна" при Агенция "Митници" - заличена страна и на нейно място конституирана страна - директорът на ТД "Митница София", срещу решение № 4698 от 13.07.2021 г., постановено по адм. д. № 11887/2020 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът поддържа, че обжалвания съдебен акт е неправилен, необоснован и незаконосъобразен. Твърди се, че са изложени подробни фактически и правни обстоятелства за неприложимост на основния метод за определяне на митническата стойност по чл. 70 от МКС и е мотивирана неприложимостта на вторичните методи по чл. 74, § 2, б. "а" до "г" от МКС. Дават се подробни аргументи за законосъобразност на определената нова митническа стойност съгласно правилата на разпоредба чл. 74, § 3 от МКС. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски. Ответникът – "Хуана Интернешънъл" ООД, в писмен отговор от 23.09.2021 г., подаден чрез процесуални представител адв. Цекова, излага доводи за неоснователност касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е решение № РЗМ-5800-587/32-314318 от 27.10.2020 г. на директора на ТД "Югозападна", с което е определена нова митническа стойност на стоките декларирани от дружеството с митническа декларация MRN № 19BG005808001120R8/24.01.2019 г. за режим "допускане за свободно обращение" на 1401 колета мъжки трикотажни чорапи с тегло 20753 кг. /20000 кг. нето. Установено е задължение за доплащане на мито и ДДС в размер на 105 405, 41 лв. и лихви за забава. Административният орган е приел, че декларираната на основание чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на МКС, митническа стойност за гореописаните стоки е 50 % по-ниска от изчислената средна цена на Европейската служба по борба с измамите и съгласно диапозитив 38 и 39 от Решение от 16.06.2016 г. значително по-ниска от средностатистическите стойности при внос на същия вид стоки със същата държава на произход. В хода на административното производство са представени документи от дружеството, от които административния орган е извел извод, че не е установена реално платена или подлежаща на плащане цена. Въз основа на тези мотиви митническият орган е отхвърлил декларираната митническа стойност и е определил нова на процесните стоки, прилагайки последния от вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 3 от Регламент /ЕС/№ 952/2013. Административния съд е приел, че оспорването решение е издадено от компетентен орган в предвидената от закона форма при спазване на административнопроизводствените правила. За да го отмени е обосновал извод за неговата материална незаконосъобразност. Съдът е приел, че митническите органи не са изследвали и обосновали в пълнота защо основния метод на определяне на митническата стойност на декларираните стоки по чл. 70, § 1 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. (МК) въз основа на договорната им стойност не е приложим. Счетено е, че преминаването на метода на определяне по реда на чл. 74, § 3 поради субсидиарния му характер следва да е мотивирано и да са посочени причините за неприложимост на методите, регламентирани в чл. 74, пар. 2, буква "а" до "г", какъвто анализ не е извършен от митническите органи, а следвало да бъде направен за всяка точка. Прието е че поради изложеното, административния акт не е мотивиран в пълнота и не отговаря на изискванията на закона. Обжалваното решение е правилно постановено. Административният съд е установил относимите за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 220 от Закон за митниците (ЗМ) на оспореното митническо решение. Спорът между страните пред административния съд е бил за правилното приложение на материалния закон. В съответствие с материалния закон административния съд е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на съюза (Регламент (ЕС) № 952/2013). С оглед разпоредбата на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 съдът е определил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 от Кодекса, както и условията за определяне на митническа стойност чл. 141 - чл. 144 от Регламента за изпълнение. Обоснован е изводът на административния съд, че административният орган не е изложил конкретни мотиви, защо е приложил именно чл. 74, § 3 от Регламента за определяне на митническата стойност на стоката, поради което решаващият орган не е имал основание да премине към този последен резервен метод и постановеното решение е в разрез с материално-правните разпоредби на Кодекса. В тежест на митническия орган и издател на акта е да докаже, че декларираната митническа стойност не представлява договорната стойност на стоката и че същата не е общо платена или подлежаща на плащане сума съгласно чл. 70, § 1 от Кодекса. Обратно на твърденията в касационната жалба, в процесния случай, т. нар. основателни съмнения на митническите органи не са мотивирани и доказани. Само позоваването на данните от митническата информационна система и проучването на информацията за вноса в Системата за предоставяне на информация за управленски цели от митнически и акцизни документи (MIS-3A), на база сравнителен анализ и съпоставка между декларирана стойност на стоките на единица тегло, усреднена справедлива цена, генерирана от Theseus, не са достатъчни за обосноваване на т. нар "основателни съмнения". Съдът правилно е приел, че в мотивите на оспорения акт липсват конкретни съображения относно определянето на митническа стойност на стоките, предмет на внос по реда на чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и субсидиарно приложимите вторични методи за определянето й по чл. 74, § 2 и § 3. Липсва анализ на представените от дружеството документи за декларираната митническа стойност и за договорните отношения с продавача. Не е извършена и необходимата преценка за характеристиките и вида на стоките, която да води до доказаност на извода за наличие на декларирани стойности под средностатистическите. Правилно административния съд е констатирал липсата на анализ за мястото на производство, качеството, търговската марка, а тези данни са налични в представените от дружеството вносител доказателства. Поради това правилен е решаващият извод на административния съд, че дори да се приеме, че фактурната стойност е твърде ниска, за да бъде приета за митническа стойност по чл. 70, § 1 от МК, то незаконосъобразно и в противоречие с чл. 74, § 1 от МК, изискващ вторичните методи по букви от "а" до "г" от § 2 да се прилагат последователно, е определена митническа стойност по реда на чл. 74, § 3. По така изложените съображения настоящият касационен състав намира, че решението на Административен съд София – град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,