Решение № 11893 от 14.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3610/2018 г.

Решение № 11893 от 14.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3610/2018 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Черкез, [населено място], [адрес] срещу Решение № 109 от 28.11.2017 г. на Административен съд, гр. Търговище, постановено по административно дело № 180/2017 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на г-н Черкез срещу отказ за издаване на разрешение за дейност с огнестрелно оръжие, рег. № 1993 р-19419 от 27.09.2017 г., на началника на Районно управление, гр. Търговище на основание чл. 58, ал. 1, т. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Касационният жалбоподател - Н. Черкез, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно е приел, че органът е спазил административнопроизводствените правила при издаването на акта. Не е отчел, че органът не му е предоставил – на основание чл. 30, ал. 2 АПК във вр. с чл. 83, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) възможност да направи възражения, искания и да представи доказателства. Неправилно съдът е приел наличие на хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ като не е отчел, че към датата на издаване на оспорения отказ спрямо него не са налични образувани наказателни производства за престъпления от общ характер. Не е отчел, че не е налице и пречката по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения отказ. Ответникът по касационната жалба – началникът на Районно управление, гр. Търговище, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е правилно, постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че на 29.08.2017 г. г-н Черкез подава заявление за придобиване, съхранение, носене и употреба на дългоцевно огнестрелно оръжие за ловни цели. Към заявлението прилага изискуемите от чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ документи. На 27.09.2017 г., началникът на Районно управление, гр. Търговище, издава на основание чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ, отказ, рег. № 1993 р-19419, за издаване на разрешение за дейности с огнестрелно оръжие, тъй като при извършената проверка е установено, че по отношение на г-н Черкез има заведен в районното управление заявителски материал – ЗМ 1053/2007 г. за извършено престъпление по чл. 235, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК) и ЗМ 263/2016 г. за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 НК. Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, мотивиран е, а в хода на административното производство органът не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът приема, че актът е и материално законосъобразен. Органът се е позовал на разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ като от доказателствата по делото е видно, че по отношение на г-н Черкез са налице две образувани производства за престъпление от общ характер. Съдът е приел, че наличието на образувано производство за престъпление от общ характер е достатъчно основание за отказ за издаване на исканото разрешително. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения отказ и отхвърля жалбата. Изводът на съда е неправилен. Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно поради наличието и на трите, визирани в чл. 209, т. 3 АПК порока. Доводите, които излага в подкрепа на тези три порока, са относими само за порока противоречие с материалния закон на съдебното решение. Доводи в подкрепа на пороците съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касаторът не сочи. Налице е бланкетно твърдение за тези пороци, поради което и на основание чл. 218, ал. 2 и 1 АПК съдът не дължи произнасяне, тъй като именно касаторът е този, който следва да посочи кои са допуснатите от съда процесуални нарушения, които счита, че нарушават правата му и кои са фактическите констатации на съда, които опорочават решението, поради допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Касаторът счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че в хода на административното производство органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила. Счита за нарушена разпоредбата на чл. 30, ал. 2 АПК във вр. с чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ. Безспорно е, че съгласно чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ, когато сезираният орган установи непълноти или несъответствия с изискванията на закона е длъжен да уведоми заявителя и да му укаже отстраняването им като му предостави тридесетдневен срок. Видно от доказателствата по делото заявлението на касатора не е страдало от непълнота или несъответствие. Изискуемите от закона документи са били надлежно представени, поради което не е било и налице основание за указание за тяхното отстраняване. Що се отнася до целта, с която се иска придобиването на оръжие, то тя също не се е нуждаела от допълнително мотивиране, тъй като касаторът изрично е посочил, че иска оръжието за ловни цели като е представил и изискуемите за това документи. Проверката на проведеното административно производство не сочи на допуснато нарушение от органа, поради което изводът на първоинстанционния съд за спазване от органа на административнопроизводствените правила е правилен. Касаторът счита извода на съда за материална законосъобразност на оспорения отказ за неправилен, тъй като към датата на издаването на отказа по отношение на него не са налице предпоставките на чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ. Този довод на касатора е основателен. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ, редакция към датата на издаване на оспорения акт, не може да бъде издадено разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси на лице, което е осъждано за умишлено престъпление от общ характер или срещу него е образувано наказателно производство за умишлено престъпление. По делото е безспорно, че касаторът не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, но първоинстанционният съд е приел, че по отношение на него има образувано наказателно производство за престъпление от общ характер. Този извод на съда е неправилен с оглед на доказателствата по делото. От доказателствата по делото е видно, че Окръжна прокуратура – Търговище е издала на касатора удостоверение, че към 31.07.2017 г. по отношение на него няма образувани и неприключили наказателни производства и повдигнати обвинения за престъпления от общ характер. В документите, изготвени във връзка с произнасяне на органа по заявлението на касатора – две докладни записки на полицейски служители, е посочено, че по отношение на касатора има "образувани преписки ЗМ № 1053/2007 г. и ЗМ № 263/2016 г. по описа на РУ Търговище", както и че "има образувани две досъдебни производства от РУ Търговище, а имено ЗМ 1053/2007 г. и ЗМ 263/2016 г. ". "ЗМ" е заявителски материал. Заявителския материал е получено в структурите на Министерството на вътрешните работи съобщение, което съдържа данни за престъпление от общ характер. Но завеждането на заявителския материал в съответното районно управление не значи образувано наказателно производство и в частност образувано "досъдебно производство". Съгласно чл. 212, ал. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс досъдебното производство се образува с постановление на прокурора или със съставянето на протокола за първото действие по разследването, за което незабавно се уведомява прокурорът. От доказателствата по делото не може да се направи обоснован извод, че въз основа на сочените преписки са образувани и към датата на постановяване на отказа не са приключили наказателни производства за визираните в тях престъпления от общ характер, тъй като единственото, което се установява е заведен в районното управление заявителски материал, но не и образувано наказателно (досъдебно) производство. С оглед на това правното основание, на което е издаден оспорения акт – чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ, не е доказано по надлежния ред по делото. Факт е, че регистрираният заявителски материал е за престъпления от общ характер, които са в пряка връзка с исканото разрешително, но този факт сам по себе си не доказва наличие на основанието по чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗОБВВПИ. Първоинстанционният съд като не е съобразил горното е постановил неправилно съдебно решение. Същото следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна и касационният съд следва да постанови решение, с което да отмени оспорения отказ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд