Решение № 1164 от 23.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9892/2019 г.

Решение № 1164 от 23.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9892/2019 г., II о., докладчик съдията Диана Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Ж. Ж. и Д. С., двамата чрез процесуалният им представител адв. С. И. срещу Решение № 241/24.06.2019 г. постановено по адм. д. № 770/2018 г. по описа на Административен съд- Добрич, с което е отхвърлена жалбата на касаторите срещу Заповед № 956/7.11.2018 г. на Кмета на Община Г. Тошево. В касационната жалба се развиват оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът в противоречие със събраните доказателства и в нарушение на законовите разпоредби е приел, че процесния строеж е незаконен. Оспорва се и приетата година на строителство. Сочи се, че строежът е търпим тъй като не противоречи на предвижданията на ПУП. Касационния жалбоподател се позовава и на нарушение на разпоредбите на чл. 195 и чл. 196 ЗУТ. Претендира се отмяна на обжалваното решение, след което да са постанови ново с което оспорената заповед да бъде отменена. В с. з. касаторите не се явяват и не се представляват. Ответната страна-Кмета на Община Генерал Тошево не се явява и не се представлява. Представя писмен отговор, чрез процесуалният си представител, в който развива подробни съображения за неоснователност на касационната жалба. Иска решението на Административен съд-Добрич да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за правилност на обжалваното съдебно решение. Сочи, че по отношение на съдебния акт не са налице основанията на чл. 209, т. 3 АПК, поради което същия следва да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в законовия срок по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество същата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд- Добрич е била Заповед № 956/7.11.2018 г. на Кмета на Община Г. Тошево, с която на осн. чл. 225 а ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ и чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж, съставляващ "навес с огнище", находящ се в УПИ V-417 и частично в УПИ IV-414 в кв. 22 по Подробния устройствен план на гр. Генерал Тошево. Адресати на заповедта са жалбоподателите, а като извършител е посочен наследодателя им С. Г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата против заповедта, като е приел че е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, което я прави законосъобразен акт. Отговорено е на всички оплаквания в жалбата, като подробно са изложени мотиви за тяхната неоснователност. По съществото на спора е прието, че процесната постройка съставлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, който според предназначението си се характеризира като такъв на допълващо застрояване по чл. 46, ал. 1 ЗУТ и съответства на строеж шеста категория. Макар за строежите по чл. 46, ал. 1 ЗУТ, съгласно чл. 147, ал. 1 ЗУТ да не се изисква одобряване на инвестиционни проекти, за тях се издават строително разрешение каквото строежа не притежава. По делото липсват данни за издадена виза по чл. 140 ЗУТ или за одобрена КЗР. С тези мотиви са обосновани изводи за наличието на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, който подлежи на премахване и поради отсъствие на предпоставките за узаконяване или търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт съгласно чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Правните изводи относно компетентността на органа издал акта и спазването на административнопроизводствените правила са обосновани и съобразени с приложимите правни норми. Правилни са и правните изводи на съда за законосъобразност на оспорената заповед. По делото безспорно е установено, че процесната постройка съставлява "строеж" шеста категория, извършен без разрешение за строеж. Разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ определя като незаконен всеки строеж, който се извършва без одобрен инвестиционен проект или разрешение за строеж, каквито се изискват по чл. 148, ал. 1 ЗУТ. В случая процесната постройка представлява такъв незаконен строеж поради което премахването му е разпоредено законосъобразно. Неоснователен е и другия касационен довод свързан с търпимостта на строежа с оглед годината на извършването му. Тук следва да се посочи, че тежестта да проведе пълно доказване на датата на строежа, спрямо която да се провери неговата допустимост по разпоредбите, действали по времето когато е извършен или по действащите разпоредби на ЗУТ е върху оспорващия. Това доказване не е проведено от жалбоподателите. Последните въпреки предоставената им възможност не са представили каквито и да са доказателства в подкрепа на твърденията им, че годината на строежа е 1970 г. Напротив тези твърдение са в противоречие със събраните доказателства. Видно от представения по делото Договор за отстъпено право на строеж същото е придобито през 1982 г. Следователно към този момент в имота не е имало постройки, включително и процесната. Последната не е отразена и в нот. акт № 39/2007 г., в който фигурират останалите постройки в имота-жилищна сграда и гараж. Разпитания по делото св. С. С.-съсед, сочи като година на построяване на процесната постройка 2009 г. Тази година е посочена и в жалбата му от 28.10.2010 г. до Кмета на Община Генерал Тошево. Видно от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза неоспорена от страните, процесната постройка не е отразена в кадастралния план и действащия ЗРП, одобрен със Заповед № 177/90 г., в ДРП от 1970 г. и в неприетия кадастрален план от 1996 г. При тези данни съдът правилно е приел, че в случая нормите на § 16 от ДР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР ЗИД ЗУТ не намират приложение, тъй като същите изискват строежа да е осъществен най-късно до 31.03.2001 г. Даже и да се приеме, че годината на строителството е 1996 г., както е приел административния орган, то за да е търпим строеж следва да са налице предпоставките на § 16, ал. 2 от ДР на ЗУТ, които в случая не са установени. Сочената разпоредба изисква кумулативно наред с условието строежът да е допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите действали по време на извършване на строежа или по ЗУТ и допълнително да е деклариран от собствениците пред одобряващия орган в срок до 31.12.1998 г. Липсват данни, а и твърдения от страна на жалбоподателите за наличието на такова деклариране. Само на това основание строежът не може да се квалифицира като търпим. Настоящата инстанция счита като неотносими към настоящия спор доводите на жалбоподателите за допуснати нарушения от административния орган на разпоредбите на чл. 195 и чл. 196 ЗУТ. Посочените норми касаят съвсем друго производство. Те се намират в глава тринадесета, раздел три "Премахване на негодни за ползване или застрашаващи сигурността строежи". Целта на закона в да принуди собствениците на строежи да полагат грижата на добър стопанин за тях и при неизпълнение на това задължение и при определени условия да се задължат да ги ремонтират или премахнат. Освен това предмет на това производство са заварени или търпими строежи, като под "заварени" съгласно § 21 от ПР на ЗУТ се има пред вид законни строежи. В случая се касае до незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, поради което същия не попада в приложното поле на чл. 195 и чл. 196 ЗУТ. Отсъствието на поддържаните касационни основания и на констатирани при служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК други пороци на обжалваното решение сочат на неоснователност на касационната жалба, поради което обжалваното решение на Административен съд Добрич следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Второ отделение