Решение № 7465 от 03.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3700/2026 г.

Образувано е по касационната жалба от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ – гр. София срещу Решение № 513 от 16.02.2026 г. на Административен съд – Плевен по административно дело № 525/2025 г. С обжалваното решение съдът отменя Уведомително писмо изх. №02-150-2600/1753 от 01.06.2025 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), в частта, с която на „Агритрейдинг“ ООД е отказано подпомагане по еко схема за намаляване използването на пестициди (Еко-НИП) за кампания 2023 в размер на 16 542,59 лева; изпраща преписката на административния орган за произнасяне по Заявление УИН 15/070723/22640 при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона и осъжда ДФЗ за разноски. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен изводът на съда, че при издаването на административния акт следва да извърши проверка на дневниците за растителнозащитни мероприятия. Обосновава, че те са частен документ, не са прошнуровани, поради което не може да се прецени дали са представени в цялост дори да има завера от Българска агенция за безопасност на храните (БАБХ), поради което няма нарушение на административнопроизводствинте правила като същият не е изискан и не е проверен. Според касатора дневникът е само формално условие за редовно провеждане на мероприятията, посредством препарати за растителна защита (ПРЗ), които са в същността на еко схемата и надграждат предварителните условия по ЗЕУ и ДЗЕС. В тази връзка подробно обосновава, че именно прилагането на екологично насочените практики върху цялото заявено за подпомагане стопанство, изключва плащането за цялото, ако се установи използване на забранени препарати върху каквото и да било малка част от стопанството, защото се нарушава принципа за прилагане на конкретна надграждаща практика. Акцентира, че дейностите по еко схемите надхвърлят съответните минимални изисквания за използване на торове и на ПРЗ и подпомагането по тях цел да насърчи използването на практики, които насърчават устойчивото развитие и ефективно управление на природните ресурси и това се отразява на вида подпомагане. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което съдът отхвърли първоначалната жалба като неоснователна, както и присъждане на разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Прави и възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат на насрещната страна. Ответникът – „Агритрейдинг“ ООД, в писмен отговор чрез адв. Д. Москова от Адвокатска колегия – Ямбол ангажира становище за неоснователност на касационната жалбата. Иска съдебното решение да бъде оставено в сила и в полза на страната да бъдат присъдени направените в производството разноски съгласно представен списък. Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касаторите и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: На 17.07.2023 г. „Агритрейдинг“ ООД, регистриран земеделски производител подава заявление за подпомагане по Еко-НИП, интервенция включена в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони в Република България за периода 2023 -2027 г. кандидатства с 161,96 ха земя за подпомагане в размер на 16 542,59 лева. Кандидатът е депозирал декларация по реда на чл. 46, ал.1 Наредба № 3/2023 г., ведно с опис по образец на разходнооправдателните документи за закупени ПРЗ, в които е посочена фактура от 30.09.2022г., за закупени множество препарати, между които и „Килео“. На 09.04.2024 г. от името на административния орган е изискана от Българска агенция за безопасност на храните (БАБХ) информация за ПРЗ във връзка с прилагането на Еко-НИП. На 25.04.2024 г. БАБХ предоставя исканата информация, според която препаратът „Килео“ има втора професионална категория за употреба, но съдържа глифозат към месец юли 2023г. На 01.06.2025 г. Изпълнителният директор на ДФЗ постановява оспореното частично Уведомително писмо, с което отказва напълно подпомагане по Еко-НИП на основание чл.88, т. 7 от Наредбата № 3/2023 г. поради използван в нарушение на изискването по чл. 41, т.1 от Наредба №3/2023 г. ПРЗ, съдържащ глифозат. Съдът приема заключение по назначената по делото агротехническа експертиза, от което се установява, че по Еко-НИП за заявени за подпомагане 23 с обща площ 161,96 ха, засяти с царевица за зърно, слънчоглед, люцерна площи за угар. ПРЗ „Килео“ е тотален хербицид със системно действие, но е ползван само върху един парцел с площ 37,97 ха, който не е между заявените за подпомагане по Еко-НИП. Въз основа на експертното заключение, съдът прави извод, че закупеният препарат не е приложен върху площ заявена за подпомагане по Еко-НИП. По делото е представено решение от заседание на Управителния съвет на ДФЗ за избиране на И. И. за изпълнителен директор, съгласно Протокол № 228/07.05.2024 г, с което се доказва компетентността на издателя на оспорения акт. При така приетите факти, Административен съд – Плевен прима от правна страна, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закана писмена форма с посочване на фактически и правни основания за издаването му. Съдът установява, че са налице съществени нарушения на адмнистративнопроизводствените правила, тъй като съгласно чл. 41, ал. 3 от Наредба № 3/2023 г. административният орган има задължение да провери дневниците за проведени растителнозащитни мероприятия и торене, а такава проверка не е извършена. Изрично сочи, че вписването на ПРЗ „Килео“ в описа на разходнооправдателните документи не доказва употребата му върху заявените за подпомагане по Еко-НИП площи. Приема въз основа на заключението на съдебно-агротехническа експертиза, че посоченият препарат не е използван за площи, заявени за подпомагане по Еко-НИП за кампания 2023 г., поради което забраната за използването му не е нарушена и административният орган не е имал основание да откаже подпомагане по тази схема. По изложените съображения съдът заключава, че административният орган не е установил правилно правнорелеватните факти, поради което неправилно и в противоречие със закона е отказал подпомагане на кандидата по Еко-НИП. Така мотивиран първоинстанционният съд отменя оспореното решение на Изпълнителния директора на ДФЗ, връща му преписката за ново произнасяне по заявлението на „Агритрейдинг“ ООД. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилни са изводите на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, съдържа фактически и правни основания за издаването си, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК настоящият съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Правилен и съответен на доказателствата по делото е изводът на съда, че при постановяването на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да довели до непълнота на доказателствата относно значими факти и обстоятелства за правилното решение на случая, което е достатъчно основание за отмяна на акт, съгласно чл. 146, т.3 АПК. Условията и редът за прилагане на интервенцията по формата на еко схеми са уредени в глава първа, раздел IV, чл. 37 - 47 от Наредба № 3/2023 г. Относно Еко-НИП в чл. 41, ал.1 от Наредба № 3/2023 г. определя допустимите за подпомагане площи, върху които се прилагат поне една от конкретно посочените (в т. 1 и 2 от разпоредбата) екологично насочени земеделски практики. Чл. 41, ал.2 от Наредба № 3/2023 г. определя като правоимащи лица - земеделските стопани, които прилагат земеделските практики по алинея първа и отразяват всички операции по прилагането на ПРЗ през съответната година в дневниците за проведени растителнозащитни мероприятия и торене. Редът и начинът за доказване на екологичното насочените земеделски практики е регламентиран в чл.41, ал.3 от Наредба №3/2023 г. според който „земеделските практики по ал. 1 се доказват чрез проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене и чрез разходооправдателни документи за закупените продукти за растителна защита и/или феромонови уловки и/или разрешени за употреба биологични агенти и/или продукти за растителна защита на основата на микроорганизми (бактерии и/или гъби) за заявените за подпомагане площи“. Следователно правилен и съответен на закона е изводът на първоинстанционният съд, че административният орган е длъжен да изясни всички правнорелевантни факти и да събера необходимите доказателства в рамките на административното производството по издаването на акта за оторизация на плащанията. Разпоредбата на чл. 41, ал.3 от Наредба №3/2023 г. изисква проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене. Тази проверка е задължителна още повече при липсата на безпротиворечиви доказателства, че закупеният препарат е приложен върху заявени за подпомагане по Еко-НИП площ. По делото няма данни да е извършена проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене, каквото е изискването на чл. 41, ал.3 от Наредба № 3/2023 г. доводът на касатора, че такава не е задължително да се прави и относно доказателствената стойност на дневниците, не кореспондира с посочените нормативни правила за доказване на прилагането на екологично насочените земеделски практики. Употребата на ПРЗ от земеделските производители е подчинената на строги нормативни изисквания (на ниво ЕС и национални) и механизми за контрол от различни държавни органи, което позволява Разплащателната агенция на ДФЗ да извърши необходимите административни проверки за употребата на ПРЗ от земеделския производител посредством дневниците за растителнозащитни мероприятия. Дали ще бъдат ценен и в каква степен тези данни според тяхната редовност и с оглед всички други факти и обстоятелства, установени във всеки конкретен случай, е изцяло в полето на преценка, което дължи административния орган, за което последният следва да изложи обосновани мотиви. Правилен е изводът на съда, че административният орган не е установил неизпълнението на материалноправните предпоставки за подпомагане на кандидата по безспорен начин. Съгласно чл. 46, ал.1 от Наредба № 3/2023 г. „кандидатите по еко схемата по чл. 41 могат да докажат закупените продукти за растителна защита и феромонови уловки и/или разрешени за употреба биологични агенти и/или продукти за растителна защита на основата на микроорганизми (бактерии и/или гъби), като представят утвърдени от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" декларация и опис по образец на разходооправдателни документи за тяхното закупуване - фактури и/или фискални касови бележки“. Следователно разпоредбата изисква представянето на декларация за установяването на положителния факт, че земеделският производител прилага условията за подпомагане по чл. 41, ал.1, т.1 и/или т.2 от Наредба № 3/2023 г., докато текстът на образеца на декларацията, предоставян за попълване на земеделските стопани „декларирам, че не съм използвал продукти за растителна защита на заявените от мен площи за подпомагане по Еко-НИП за практика 1 (пестициди т.1 и т.2), съгласно чл. 41, ал.2, т.1 от Наредба № 3/2023 г.“ изисква декларирането на отрицателен факт, а това е противоречие с нормативното изискване. Отделно от това следва се отбележи, че липсата на ясно указание, как административният орган ще разбира кратния отговор „да“/„не“, предвид че българският език позволява двойно отрицание, поради което при посочен отговор „не“ отбелязването може да се разбира и в смисъл „не съм използвал“, допълнително затруднява изпълнението на нормативното изискване за деклариране на положителния факт на прилагането на съответните земеделски практики. Структурата на твърдението в декларацията предвид особеностите на българския език допуска повече от едно логическо тълкуване, поради което декларацията не може да изпълни доказателствената си функция без ясно указание, какво ще разбира органът при съответното отбелязване. Очевидна е целта на административния органа при утвърждаване на образеца на декларацията, да се ползва от материалната доказателствена сила на декларацията като частен диспозитивен документ, съдържащ волеизявление за неизгодни за издателя факти, но в случая тя не е постигната поради двусмислието в посоченото изречение и липсата на указание, как ще се тълкува отговора. При липсата на проверка на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене и двусмислието в декларацията по чл. 46, ал.1 от Наредба № 3/2023 г. не е доказано по несъмнен начин фактическото основание за оспорения отказ, че кандидатът за подпомагане по Еко-НИП при отглеждане на културите е прилагал забранен ПРЗ, който е тотален хербицид върху заявената за подпомагане площ по тази еко схема. Правилен е и изводът на съда, че вписването на конкретния ПРЗ в разходнооправдателните документи не доказва прилагането му върху площи заявени за подпомагане по Еко-НИП най-малкото, защото по тази схема може да бъде заявено за подпомагане само част от стопанството, какъвто е настоящия случай, а би представляващо неоправдана административна тежест да се изисква от земеделския стопанин да закупува ПРЗ, които ползва в цялото си стопанство с различни разходнооправдателни документи според вида на схемата, по която иска подпомагане. Именно поради това разходнооправдателните документи са посочени на второ място в реда за доказване на прилагането на екологично насочени земеделски практики, подкрепящи проверката на дневниците за проведените растителнозащитни мероприятия и торене. Водещо е да се установи по безспорен начин не какви ПРЗ е закупил земеделския производител, а какви ПРЗ е ползвал/приложил върху заявените за подпомагане площи по конкретната схема, в случая Еко-НИП. По делото е установено по такъв начин (чрез заключение на съдебно агротехническа експертиза), че посоченият от административния орган препарат не е приложен върху площ заявена за подпомагане по Еко-НИП, а върху друг парцел. Налага се извод, че в случая не е доказано материалноправното основание за отказ за подпомагане по Еко-НИП, посочено в чл. 88, ал.7 от Наредба № 3/2023 г., поради което оспореният акт правилно е преценен от първоинстанционния съд за незаконосъобразен и съответно отменен. За пълнота е необходимо да се посочи, че следва да се вземе под внимание съображение 62 от Регламент (ЕС) № 2021/2115 и чл. 31, §2 от същия, както и националната правна уредба – чл. 37, ал.2 от Наредба № 3/2023 г, според която еко схемите са доброволни за прилагане, по които може да бъде заявено за подпомагане, както на цялото, така и част от стопанството, а чл. 41, ал.4 от Наредба № 3/2023 г., регламентира, че плащането по еко схемата по ал.1 е на хектар допустима земеделска земя, за която е изпълнено изискването на ал.2 и е диференцирано според типовете земеползване – за обработваеми земи, за трайни насаждания и за постоянно затревени площи. Съгласно чл. 41, ал. 5 от Наредба № 3/2023 г. размерът на подпомагането се опредяла за толкова заявени и допустими за подпомагане хектари, за колкото са представени документи по ал. 3 и са приложени земеделските практики по ал. 1. Следователно в зависимост от изпълнението на тези условия съгласно плавилото, посочено в чл. 88, ал.7 от Наредба № 3/2023 г. Разплащателната агенция може да намали размера на плащането или да откаже плащане, като се съобрази, че разпоредбите на чл. 41, ал.4 и 5 от същия подзаконов нормативен акт, не допускат възможност за частично плащане, ако се установи прилагане на ПРЗ, които са тотални хербициди/съдържащи глифозат или са от първа професионална категория върху част от заявените за подпомагане площи и плащане само за останалата част. Водещото е, че земеделските стопани поемат доброволен ангажимент да прилагат съответните екологично насочени земеделски практики върху всички заявени за подпомагане по дадената еко схема земеделски площи, съобразно типа земеползване, поради което неизпълнението на този ангажимент е основание за отказ за подпомагане цялата заявена за подпомагане площ. Плащане за част от заявената за подпомагане по Еко-НИП площ е възможно само в хипотеза, при която в декларацията по чл. 46 от Наредба № 3/2023 г. е заявено прилагане на съответните екологично насочени земеделски практики върху всички заявени по схемата площи, но при проверката на дневниците за проведени растителнозащитни мероприятия и торене се установи, че съответните практики са приложени само върху част от заявената за подпомагане площ, като отново следва да се отчита типа земеползване. С оглед посоченото правилен е крайният извод на съда, че материалният закон е приложен неправилно от административния орган при постановяване на издадения от него акт. Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът пълно и точно е установил фактите по делото, въз основа на тях е направил обосновани фактически и правни изводи (относно наличието на съществени нарушения на производствените правила, довели до произнасяне на орган при неизяснени факти и неправилно прилагане на материалния закон), поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, разноски по настоящото дело се дължат на ответника по касация – „Агритрейдинг“ ООД. Последният е направил искане за присъждането им с отговор по касационната жалба, депозиран пред съда на 02.04.2026 г. ведно с договор за правна защита и съдействие, в който е уговорено възнаграждение за адвокат в размер от 800 евро/1564,66 лева, с отбелязване, че е платено в брой. Касаторът е направил възражение за прекомерност на възнаграждението за адвокат, което съдът намира за неоснователно. Договореното и платено възнгарждение за адвокат отговаря на фактическата и правна сложност на делото и на обема извършена работа, поради което следва да бъде присъдено в цялост. Държавен фонд "Земеделие" - юридическото лице към чиято структура се числи административния орган, издател на оспорения акт, следва да бъде осъден да плати в полз на ответника по касация разноски по делото в размер от 800 евро/1564,66 лева.