Решение № 16445 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3632/2012 г.

Решение № 16445 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3632/2012 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Георги Славев Дингилски от гр. София срещу решение № 256 от 16.01.2012 г., постановено по адм. дело № 7163 от 2011 г. по описа на Административния съд - София град, 34-ти състав В ЧАСТТА МУ, в която е отхвърлена жалбата на Дингилски срещу заповед № РД-09-254/3.08.2011 г. на кмета на СО, район "Люлин". Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба, кметът на Столична община, район "Люлин", редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия е постъпил писмен отговор на жалбата, в който се твърди неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ в производство по чл. 65, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ е оставил без разглеждане и е прекратил производството по жалбата на Мирослава Иванова Вълкова и е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед № РД-09-254/3.08.2011 г. на кмета на СО, район"Люлин", с която на основание чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от Закона за общинската собственост и чл. 34 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /за краткост - наредбата/ е наредено да се изземе от Дингилски и семейството му недвижим имот - общинска собственост - апартамент № 60, на ет. 5, вх. "В", блок 404, ж. к. "Люлин", гр. София, състоящ се от дневна, кухня и сервизни помещения поради обстоятелството, че същият имот се държи без правно основание. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон и при условията на наредбата на Столичен общински съвет правомощия, при спазване на процесуалноправните и материалноправните правила. Съдът е приел за безспорен първия елемент от фактическия състав на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС - обстоятелството, че жилището, предмет на изземване с оспорената заповед, съставлява частна общинска собственост. Съдът е установил наличието и на една от трите, алтернативно предвидени в чл. 65, ал. 1 от ЗОбС предпоставки, която по дефиниция следва да бъде налице кумулативно с общинската собственост върху недвижимия имот, за да е налице материалноправното основание по чл. 65 ЗОС - общинското жилище в случая се държи от касатора и семейството му без правно основание, доколкото е налице влязла в сила като необжалвана от Дингилски заповед по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС за прекратяване на съществуващите между него и общината наемни правоотношения относно същия имот. Настоящият състав на Върховния административен съд - III отделение споделя изцяло развитите от съда в съдебното решение фактически и правни изводи. Правилно съдът е отхвърлил предявената жалба, като е приел, че издадената заповед е законосъобразна. Решението е постановено съобразно правилно изяснена от събраните доказателства фактическа обстановка, при спазване на процесуалните изисквания и при правилно прилагане на материалния закон. Обосновано съдът е приел, че обжалваната заповед е постановена от компетентен орган и съдържа от формална страна всички изискуеми реквизити на административния акт по чл. 59 от АПК. При постановяването й е спазена изискуемата процедура по чл. 26, ал. 1 от АПК - Дингилски е уведомен за началото на административното производство по издаване на обжалваната заповед със писмо изх. № ЖН-92-302/12.06.2011 г., получено от касатора чрез майката на детето му М. Вълкова на 13.07.2011 г. Обжалваната заповед е постановена при спазване на приложимите материалноправни разпоредби. Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС на изземване по административен ред със заповед на кмет на община или район от граждани или юридически лица подлежи недвижим имот, ако са налице две, кумулативно предвидени по закон предпоставки - имотът да съставлява общинска собственост- от една страна, а от друга страна - алтернативно същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или нуждата от него да е отпаднала. Правилно АССГ е приел, че са налице и двете кумулативни изисквания за приложение на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС - жилището, обитавано от Георги Дингилски и семейството му, съставлява общинска собственост /видно от АЧОС № 6731/15.11.2005 г./ и същото се държи от тях без правно основание - т. е. на отпаднало такова, тъй като със Заповед № РД-09-18080/8.06.2011 г. на кмета на СО, район "Люлин" наемните правоотношения на Дингилски с общината по отношение същия апартамент са прекратени на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС. Заповед № РД-09-180808.06.2011 г. на кмета на СО, район "Люлин" е съобщена на Дингилски лично на 9.06.2011 г. и като необжалвана от него е влязла в сила на 24.06.2011 г. /л. 30,стр. 2 по делото/. Правилно съдът е приел, че наведените в жалбата срещу оспорената в настоящото съдебно производство заповед по чл. 65/ЗОС доводи за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на наемните правоотношения са преклудирани с оглед настъпилия след изтичане срока за обжалване на втората заповед стабилитет на същата. Правилно съдът е приел, че при наличието на възможност за самостоятелно обжалване на заповедта по чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС и нереализирането на тази правна възможност, е недопустимо незаконосъобразността на същата заповед да се релевира в по-късен етап по реда на косвения съдебен контрол. С оглед гореизложеното изводът на административния съд за наличие на всички фактически и правни основания за издаване на обжалваната заповед е законосъобразен, а постановеното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,