Решение № 14611 от 30.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9493/2015 г.

Решение № 14611 от 30.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9493/2015 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 145-178 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК. Образувано е по жалба на В. С. Н. от гр. Б., срещу заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните (понастоящем министър на земеделието, храните и горите), с която е одобрен окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", за кампания 2014 г. Заповедта се обжалва в частта й, с която парцел № 78584-477-1-1 с обща площ от 1.53 ха, находящ се в землището на с. Ц., община Н., област К., е изключен от специализирания слой. В жалбата се съдържа оплакване за неправилност на заповедта в обжалваната й част, като са релевирани основанията за отмяна по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК. Оспорват се изцяло фактическите констатации в обжалвания акт, като се твърди, че проверката на заявените за подпомагане площи не е извършена правилно и законосъобразно. Твърди се, че заявените парцели се поддържат в добро земеделско и екологично състояние, съгласно чл. 39 - чл. 43 ЗПЗП. Административният орган не взел предвид, че заявените площи представлявали планински пасища. Административният акт бил постановен в противоречие с материалноправните разпоредби на чл. 9, ал. 3, т. 3, чл. 15, чл. 16 и чл. 17 от Наредба № 5 от 10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища , (Наредба № 5/2010 г.). Счита също, че не е спазено изискването за оказване на съдействие на заявителя при подаване на заявлението, като на заявителя не е бил предоставен актуален графичен материал, посочващ местоположението и границите на референтните парцели. В представени по делото писмени бележки се твърди немотивираност на акта. Отново се засяга коректността на извършената теренна проверка. По отношение на приетата по делото съдебно-техническа експертиза жалбоподателят счита, че вещото лице е следвало да извърши и оглед на място. По изложените съображения се иска заповедта в обжалваната й част да се отмени. Претендира се и присъждане на сторените по делото разноски. Ответната страна - министърът на земеделието, храните и горите, в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрк. Гашева изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. В представени в съдебното заседание писмени бележки обяснява механизмът на създаване на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", като посочва, че жалбоподателят е подал възражение срещу проекта на специализирания слой, което възражение е било разгледано и не е уважено след проверката на коректността на нанасяне на констатациите от проверката в базата данни на СИЗП при извършените теренни проверки. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира жалбата за процесуално допустима. Тя е подадена от заинтересовано лице, на което възражението не е уважено и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че В. С. Н. е подал общо заявление за единно плащане на площ за финансово подпомагане с УИН 01/070414/11801, с което е кандидатствал за подпомагане по СЕПП и НР1, включително и с процесното БЗС 78584-477-1-1. Със заповед № РД 09-807 от 05.12.2014 г. министърът на земеделието и храните на основание чл. 25, ал. 4 ЗА и чл. 16б, ал. 1 от Наредба № 105 от 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на ИСАК (Наредба № 105), е одобрил обновения специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. Жалбоподателят е подал възражение с вх. № АР-47-0617/22.12.2014 г. с искане заповедта да бъде преразгледана само в частта, касаеща парцел с идентификатор 78584-477-1-1, деклариран със заявление за подпомагане с УИН 01/070414/11801. С писмо с изх. № 94-3917 от 11.06.2015 г. административният орган е отговорил на възражението. От съдържанието на отговора е видно, че възражението не е било прието за основателно. С обжалваната заповед № РД 46-287 от 06.03.2015 г. на основание чл. 33а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г. министърът на земеделието и храните е одобрил окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2014 г. В заповедта е посочено, че слоят за 2014 г. е актуализиран чрез дешифрация (разчитане) на новата цифрова ортофотокарта (ЦОФК) на страната по самолетно и сателитно заснемане от 2014 г.; отразяване на резултатите от теренни проверки, извършени през годината от Техническия инспекторат към Д. фонд "Земеделие" -РА (ДФЗ) и областните и общински структури на МЗХ, както и чрез разглеждане на подадени възражения срещу обхвата на специализирания слой, одобрен със заповед № РД 09-807 от 5.12.2014 г. на министъра на земеделието и храните. По делото са представени доказателства на магнитен носител, от които е видно, че изключването на процесния парцел е в резултат от извършена теренна проверка за референтната година, въз основа на която е установено, че парцел № 78584-477-1-1 с обща площ от 1.53 ха не отговаря на критериите за подпомагане. За изясняването на спора по същество съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза (СТЕ). От заключението й се установява, че процесният парцел е заявен за подпомагане като пасище. За района, в който попада този парцел не била налична ЦОФК по снимки от същата година. Границата на слоя била актуализирана въз основа на резултатите от извършена на 05.09.2014 г. теренна проверка от ОСЗ К.. В протокола от теренната проверка било отбелязано, че физическият блок, в който попада парцелът, е определен с начин на трайно ползване пасища, мери и ливади (ПМЛ). В протокола не се съдържали фактически констатации. Имало обаче запис за определянето на нов начин на трайно ползване на проверявания физически блок и констатация, че границата на допустимата площ е без промяна, т. е. че целият ФБ е извън тази граница. Според вещото лице, най-вероятно изключването на ФБ се дължало на факта, че върху него нямало следи от косене или паша през годината, както и на наличието на множество малки храсти в терена. Тъй като в протокола от извършената теренна проверка не било налице отбелязване на недопустими елементи, за тях можело да се съди само от направените при проверката две снимки. На снимките се виждали около 20 по-големи и множество малки храсти, чийто брой можел да се определи като по-голям от допустимия по Наредба № 5/2010 г. Видимо било, че теренът не е ползван като пасище или като площ за косене, с което не били изпълнени изискванията и на Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (Наредба № 2/2015 г.). Според СТЕ заявеният парцел не отговарял на изискванията за допустимост и на Наредба № 2/2015 г. При това фактическо установяване, съдът стигна до следните правни изводи: Заповедта на министъра на земеделието и храните е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105/2006 г. в приложимата й редакция след изменението и допълнението с ДВ, бр. 16 от 27.02.2015 г. Издадена е в предвидената от закона форма. Мотивите й се съдържат в приложенията към нея и в протокол от извършена теренна проверка. Спазени са и административнопроизводствените правила. При проверката на съответствието й с материалния закон и неговата цел, съдът установи, че не са допуснати нарушения. Според т. 2 от ТР № 8 от 11.12.2015 г. на ОСС на I и II колегии при Върховния административен съд, заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 33а ЗПЗП и чл. 16г от Наредба № 105 от 2006 г. представлява съвкупност от множество индивидуални административни актове и може да се обжалва от всеки земеделски стопанин, защото засяга негови права и законни интереси. Всеки земеделски стопанин, заявил площи за подпомагане, има правен интерес да установи дали неговите заявени площи попадат в слоя "Площи, допустими за подпомагане", защото това установяване е пряко свързано с възможността да получи субсидия за подпомагането, за което кандидатства. Оторизирането на заявени за подпомагане площи се извършва след административна проверка чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК). Тази проверка представлява пространствено съпоставяне на данните от заявленията за подпомагане с данните от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). Този регистър се създава, поддържа и обновява от Министерството на земеделието и храните - чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП. По законовата делегация на чл. 30, ал. 6 ЗПЗП министърът на земеделието и храните определя с наредба условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на системите по ал. 2, в това число и системата за идентификация на земеделските парцели - чл. 30, ал. 2, т. 2 ЗПЗП. В изпълнение на тази делегация е приета Наредба № 105/2006 г. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г. (отменена, но действала към момента на издаване на оспорваната заповед), в съдържанието й след изменението и допълнението с ДВ бр. 16 от 27.02.2015 г., което е приложимо към момента на издаване на процесната заповед - чл. 142 АПК, данните в СИЗП за физическите блокове и за специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане" се обновяват ежегодно чрез дешифрация (дистанционно разчитане) на актуална цифрова ортофотокарта (ЦОФК), изготвена чрез самолетно или сателитно заснемане, чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и допустимата за подпомагане площ в тях и чрез извършване на проверки на място по чл. 37 ЗПЗП. При тази подзаконова регламентация, настоящият състав намира, че за разглежданата кампания е допустимо актуализиране на специализирания слой "Площи, в добро земеделско състояние" чрез извършването на специализирани теренни проверки, тъй като от приложения протокол се установява, че такава е извършена на 05.09.2014 г., т. е. при действието на разпоредбата на чл. 16а, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г. преди отмяна на израза "чрез извършване на теренни проверки на характеристиките на физическите блокове и допустимата за подпомагане площ в тях". Текстът на ал. 3 на чл. 16а от Наредба № 105/2006 г. е отменен с решение № 1155 от 02.02.2015 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд по адм. дело № 10538/2014 г. и обнародвано в ДВ бр. 50 от 3.07.2015 г. С оглед на тези доводи настоящият състав прецени за неоснователен доводът на оспорващата страна за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. В производството не се доказа незаконосъобразно да e определен като изключен от специализирания слой "Площи, в добро земеделско състояние" парцел № 78584-477-1-1. По делото е приложен протокол № KNL-06-WT-10678 от 11.09.2014 г. за специализирана теренна проверка на място на физически блокове от 05.09.2014 г., извършена в землището на с. Ц., община Н., област К., както и копия от снимки от GPS заснемане. Установеното състояние на спорния парцел не отговаря на критериите за подпомагане. От приложените снимки от GPS заснемане от 05.09.2014 г., ясно се вижда, че останалият извън специализирания слой парцел, заявен от жалбоподателя за подпомагане, е неподдържан. Същият е запустял и обрасъл с храстовидна растителност. В този установен вид той не отговаря на критериите за подпомагане за обработваема земя или за пасище/ливада. Според заключението на СТЕ, която съдът кредитира като обективно изготвена и неоспорена от страните, целият заявен за подпомагане парцел попада във ФБ 78584-477, който към момента на заявяване на парцела бил определен с начин на трайно ползване храсти и затревени територии (ХЗТ). При теренната проверка, извършена по визуален метод, е установено, че следва да бъде променен начинът на трайно ползване, като ФБ следвало да има начин на трайно ползване пасища, мери и ливади (ПМЛ). Тази констатация е записана в колона 4 и 5 за ФБ 78584-477. При определяне на допустимата площ за физическия блок обаче, същата е оставена без промяна спрямо 2013 г., тъй като в случая не е установена допустима за подпомагане площ. Границите на заявения парцел върху снимка от 2013 г. са показани с жълта линия на Приложение № 2 към СТЕ. Тук следва да се отбележи, че върху ЦОФК с лилав цвят се нанасят контурите на физическите блокове съгласно СИЗП, в жълт цвят се очертават заявените от кандидата площи, а в син цвят - допустимите за подпомагане площи. Видно от представената от вещото лице снимка на физическия блок, представляваща извадка от ЦОФК за БЗС 78584-477-1-1, заявената площ не е била определена като допустима за подпомагане за кампания 2013 г. Според вещото лице, към момента на заявяване процесният парцел е бил обрасъл с големи храсти, като безспорно бил почистен еднократно, тъй като големите храсти, обхващащи целия парцел не били видими на направените по време на теренната проверка снимки. Но през 2014 г. парцелът не се ползвал за косене или за паша, тъй като на снимките ясно се виждали високи тръни, треви и малки подрастващи храсти по цялата му площ. При това положение и предвид съвкупността на представените по делото доказателства като краен извод следва да се приеме, че процесният парцел не отговаря на критериите за подпомагане. Същият е бил изключен от специализирания слой за 2013 г. и върху него не са извършени мероприятия, които да променят статута му, за да попадне той в обхвата на допустимите за подпомагане площи. Не може да се приеме възражението за неоказване на съдействие на заявителя при подаване на заявлението, тъй като не му бил предоставен актуален графичен материал, посочващ местоположението и границите на референтните парцели. Видно от представения от вещото лице снимков материал, на жалбоподателя са предоставени необходимите материали при подаване на заявлението, а именно очертаването е извършено върху актуален графичен материал за предходната кампания. Очевидно е, че заявеният БЗС е правилно очертан. Снимките на монитора, върху които заявителят отбелязва заявените от него площи са цветни, което позволява добра видимост. Неоснователно е възражението за нарушаване на конкретно посочени разпоредби от Наредба № 5/2010 г. Чл. 9, ал. 2, т. 3 от наредбата, чието нарушение се твърди, определя обхвата на понятието земеделска дейност по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3. Разпоредбите на чл. 15 и чл. 16 от наредбата определят условията за допустимост за подпомагане на постоянните пасища, като според чл. 15, ал. 1 трайно неподходящи за подпомагане са площите в постоянни пасища, заети от дървесна или храстовидна растителност, сгради, съоръжения, скали, скални участъци, ерозирали или оголени терени. Съгласно чл. 16, ал. 1, т. 2, допустими за подпомагане са постоянни пасища, които се използват за паша на животните или косене, независимо дали коситбата се извършва за добиване на сенаж или сено, или като метод за опазване на околната среда, или за борба с плевелите, когато дървесната и/или храстовидната растителност е с гъстота, която позволява свободно пашуване на селскостопанските животни. Чл. 17 пък определя допустимите за подпомагане линейни елементи на заобикалящата среда, които са резултат на човешка дейност и са част от заявената за подпомагане земеделска площ. В случая по делото не се установи такива елементи да съществуват в процесното БЗС. С. се потвърждава и от експертизата. От изложените дотук мотиви и от анализа на цитираните текстове от Наредба № 5/2010 г. може да се направи извод, че процесният парцел не отговаря на заложените в тези норми критерии за подпомагане. Неоснователно е и възражението за немотивираност на обжалваната заповед, изразяваща се в липсата на фактически основания. Видно от данните по преписката, мотивите на заповедта, послужили за издаването й, се съдържат в приложенията към нея. От данните в протокола за извършена теренна проверка, както и от снимките на парцела (били те и само две) ясно личи неподдържаност на процесния парцел. Същият не може да се определи в състояние, което да го прави годен за паша или за косене. Тези констатации се потвърждават и от заключението на експертизата. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто е и настоящият случай. По повод възражението в писмените бележки, че вещото лице е следвало да направи оглед на място следва да се отбележи, че при направени замервания и осъществен оглед на място не биха могли да се установят релевантните към процесната кампания обстоятелства предвид датата, на която тези замервания и оглед ще бъдат извършени. С оглед на изложеното, настоящият състав счете за неоснователно оспорването, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора искането на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски, като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Претенцията на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна и следва да бъде уважена в размер на 200 лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК.