Решение № 15903 от 12.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4237/2012 г.

Решение № 15903 от 12.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4237/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Азизе Мустафа Кахраман е подала касационна жалба срещу решението от 6.02.2012 г. по адм. дело № 2390/2011 г. по описа на Административния съд - Пловдив, с което е било отхвърлено оспорването на решение № 9400 -719/15.08.2011 г. на кмета на район "Източен" - Община Пловдив за отказ да признае и допусне за изпълнение удостоверение - формуляр F42 от 13.06.2011 г., издадено от Шерифски съд, Грампиан Хайландс и острови, Абърдийн, Шотландия. Направено е оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено със законните последици, като се присъдят направените разноски. Кметът на Район "Източен" - Община Пловдив е поискал отхвърлянето на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че със заявление № 9400 -719/18.07.2011 г. до кмета на район "Източен" - Община Пловдив Азизе Мустафа Кахраман поискала да се извърши промяна в регистрите за гражданското състояние, като се актуализират данните за семейното й положение от "омъжена" на "разведена". Към заявлението Азизе Кахраман приложила в оригинал и в превод на български език удостоверение - формуляр F 42 от 13.06.2011 г., издадено от Шерифски съд, Грампиан Хайландс и острови, Абърдийн, Шотландия, на основание чл. 32 от Регламент (EO) № 2201/2003 на Съвета. Съгласно данните в удостоверението, бракът, сключен на 11.11.2008 г. в Абърдийн, Шотландия, между Азизе Мустафа Кахраман и Абдуллах Кахраман, бил прекратен с решение от 7.03.2011 г. по дело № F - 93/11 г. Представени били удостоверение за сключен граждански брак от 22.12.2008 г. на Община Пловдив, декларация по чл. 117, т. 3 и 4 от Кодекса на международното частно право. С решение № 9400 -719/15.08.2011 г. кметът на Район " Източен " - Община Пловдив оставил искането без уважение по съображения, че представеният чуждестранен документ не е заверен с "апостил". Поставянето на специалното удостоверение върху документа се изисквало, тъй като между Република България и държавата по местоиздаване на удостоверението нямало подписан договор за правна помощ, по силата на който документите се освобождавали от легализация. Преводът на оригиналния документ по отношение верността на подписа на преводача също задължително трябвало да бъде заверен от дирекция " Консулски отношения " при Министерството на вътрешните работи на Република България или от българското консулство на територията на съответната държава. От правна страна съдът приел, че приложимият нормативен акт е Регламент (EO) № 2201/2003 на Съвета от 23 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, в частност, разпоредбата на чл. 21, § 1, според която " решение, постановено в една държава - членка се признава в друга държава - членка без изискване за специални процесуални действия ". Едновременно с разпоредбата на чл. 21, § 1, следвало да се съобрази и разпоредбата на чл. 37 "Документи ", § 1 от Регламент (EO) № 2201/2003, която задължава страната, изискваща признаване, да представи копие от съдебното решение - предмет на молбата, отговарящо на условията за удостоверяване на неговата достоверност, и удостоверение по чл. 39 от Регламента. За да отговаря на условията за достоверност, копието от съдебното решение за развод в случая трябвало да е придружено от удостоверението, посочено в чл. 3 и 4 от Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове. Според мотивите на решението, спазването на това изискване било необходимо, доколкото всички държави - членки на Европейския съюз са страни по Конвенцията, а Регламентът не изключвал или освобождавал документите от легализация. Поради това съдът счел отказът на кмета на Район "Източен" - Община Пловдив за законосъобразен и отхвърлил жалбата. Решението съответства на материалния закон. Данните относно семейното положение на лицата, български граждани или пребиваващи на територията на страната подлежат на регистрация по реда на Закона за гражданската регистрация (ЗГР). Те се съдържат в електронния личен регистрационен картон и се актуализират от общинската администрация въз основа на съдебно решение или на други удостоверителни документи, касаещи гражданското състояние ( чл. 27 ЗГР ). В тази връзка касационната инстанция констатира, че извършвайки проверка на законосъобразността на административния акт, административният съд не е отбелязъл допуснатата неточност в разпореждането на кмета на Район "Източен", който е следвало да откаже регистрация на исканата промяна, вместо да се произнася за признаването на документа, представен от Азизе Кархаман. Независимо от това, нарушението на съда, както и на административния орган, не е съществено, тъй като не обосновава различен от постановения правен резултат. Както е посочил административният съд, представеният от Азизе Мустафа Кахраман документ подлежи на заверка с "апостил" съгласно Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове. Конвенцията се прилага за публичните актове, изготвени на територията на една от договарящите държави, които трябва да се представят на територията на друга договаряща държава. По смисъла на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове за документите, издавани издавани от орган или длъжностно лице, свързано с правораздавателната система на държавата, включително документите, издавани от прокурор, секретар на съд или призовкар, от вида на които е и представеният от Азизе Кахраман документ, представляват публични актове. Изискващата се според конвенцията формална процедура, която служи за удостоверяване истинността на подписа, на качеството, в което е действало лицето, подписало документа, и при необходимост, достоверността на печата или марката, поставени върху документа, е прилагането на описаното в чл. 4 удостоверение от компетентния за това орган на държавата, от която произхожда документът. Формалната процедура не може да се изисква в случаите, в които закон, правилник или утвърдилата се практика в държавата, в която се представя документът, или договореност между две или повече договарящи държави я изключват, опростяват или освобождават документа от легализация. При положение, че представеният от Азизе Кахраман документ изхожда от държава, ратифицирала конвенцията, и няма сключено двустранно споразумение между Република България и Великобритания, което да изключва нейното действие, не може да се направи извод, че административният съд не е приложил точно материалния закон, както поддържа касационният жалбоподател. Изследвайки задълбочено спорния въпрос, съдът е обосновал и необходимостта от представянето на съдебното решение, с което е бил разтрогнат брака между Азизе Кахраман и Абдуллах Кахраман, макар да не е бил задължен да го стори, при положение, че административният орган не е отказал да уважи искането на това основание. Що се отнася до изтъкнатите от органа съображения, не е следвало да се изисква заверка на подписа на преводача върху превода на документа, тъй като такава заверка се поставя само при преводи на легализирани документи от фирми, сключили договор с Министерството на външните работи (чл. 18 от Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа, утвърден с Постановление № 184 на Министерския съвет от 3 септември 1958 г.). При отсъствието на поддържаното касационно основание за отмяна решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото не се дължат разноски на касационния жалбоподател. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд