Решение № 14643 от 5.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3317/2014 г.

Решение № 14643 от 5.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3317/2014 г., III о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Стефан Петров Шопов от гр. София против решение № 8221/20.12.2013 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. д. № 3652/2013 г., с което е отхвърлен предявеният против Столична община иск с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Касаторът поддържа доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните оплаквания, които се поддържат и в устните състезания пред настоящата инстация са за неправилна квалификация на обстоятелствата, изложени в исковата молба като незаконосъобразни действия на органите при ответника по смисъла на чл. 250 от АПК, от които се претендира обезщетение. Касаторът твърди, че основанието, на което претендира обезщетение от Столична община е незаконосъобразният отказ за отмяна на отчуждаване, който е отменен по надлежния ред, а не твърденията, които са възприети от съда като незаконосъобразни действия по смисъла на чл. 250 от АПК, представляват твърдения за настъпилите имуществени вреди. Наред с горното в касационната жалба се твърди, че съдът е отхвърлил иска изцяло, без да обсъди исковата претенция за обезщетение на неимуществени вреди от незаконосъобразния административен акт. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявеният иск с правно основание да се уважи.

Ответникът - Столична община, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представена по делото писмена защита. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна по наведените в нея доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съображенията за това са следните:

Административният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявени от Стефан Петров Шопов против Столична община за заплащане на обезщетение от незаконосъобразен административен акт - отказ № РД-54-16/12.04.2005 г. на кмета на СО за отмяна на отчуждаване на недвижим имот, собственост на наследодател по завещание Любомир Стефанов Стефанов, който е отменен с решение № 147/08.03.2010 г. на СГС, постановено по адм. д. № 174/2008 г., влязло в сила на 05.05.2010 г. Ищецът е претендирал заплащане на обезщетение както следва:

• за имуществени вреди в размер на 5 183.75 евро или тяхната левова равностойност от 10 138.53 лева, представляваща стойността на 1/16 ид. ч. от имот пл. сн. № 10 от кв. 316а, м. Буката, ул. "Дукатска планина" № 16, целият с площ от 286 кв. м., с която Столична община се е разпоредила;

• за имуществени вреди в размер на 64 845.00 евро или тяхната левова равностойност от 126 825.80 лева, представляваща стойността за полагащата му се част от изградения в имота жилищен блок с РЗП 1 572 кв. м.;

• за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева.

Предявени са и акцесорни искове за заплащане на законната лихва върху всяка от претедираните суми на обезщетението за имуществени и неимуществени вреди в конкретно посочени размери. Претендирана е и законната лихва върху сумите на главниците от завеждането на исковата молба до окончателното им плащане.

В обжалваното решение, съдът е приел, че в конкретния случай не са налице предпоставките по чл. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Столична община. Приел е, че искът се основава на първо място на незаконосъобразен административен акт, отменен с влязло в сила съдебно решение и на следващо място на незаконосъобразни действия на СО, изразяващи се в разпореждане с целия недвижим имот преди приключване на преписката, образувана по искането за отмяна на отчуждаването - апортиране на имота в капитала на Софийски имоти АД с решение на Столичния общински съвет от 28.09.19398 г. и впоследствие прехвърлянето му на Артстрой ООД и на трето физическо лице; издаване на виза за проектиране от 27.10.1999 г. и разрешение за строеж на жилищен блок с РЗП от 1572 кв. м. без съгласието на ищеца, в следствие на заповед № РД-50-248/31.03.1995 г. за ЧКЗСП на кв. 316а, м. "Буката" т. е. върху УПИ, чието отчуждаване е отменено с влязло в сила съдебно решение, е построен жилищен блок, а ищецът е бил лишен от възможността да получи полагащата му се част от построеното, съответстваща на притежаваните от него 1/16 ид. ч. от имота.

Съдът е приел, че описаните действия по разпореждане с имота, не представляват фактически действия по смисъла на чл. 250 от АПК, а правни действия. На това основание е прието, че исковата претенция, основана на тези действия не поражда основание за ангажиране отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно незаконосъобразни действия извършени при или по повод осъществяване на административна дейност.

По отношение исковата претенция, произтичаща от незаконосъобразен отказ за отмяна на отчуждаването на недвижим имот № РД-54-16/12.04.2005 г. на кмета на СО, съдът е приел, че е неоснователна, доколкото по делото не е установено наличието на пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилия вредоносен резултат. Според съда лишаването на ищеца от право на собственост върху недвижим имот, чието отчуждаване е отменено по съдебен ред, е резултат не от незаконосъобразния административен акт, а от изваждане на имота от патримониума на Столична община, посредством актуването му като частна общинска собственост и апортирането му в капитала на Софийски имоти ЕАД.

С тези мотиви, съдът е отхвърлил предявения от Стефан Петров Шопов иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изцяло.

Решението е неправилно постановено.

Преди всичко съдът не е извършил дължимата проверка за редовност на исковата молба по чл. 129 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Видно от обстоятелствената част на исковата молба и от искането до съда, ищецът не е уточнил претенциите си за обезщетение по период - липсват твърдения и искане за периода, през който са претърпени твърдените неимуществени вреди, липсват твърдения и към кой момент се претендират имуществените вреди в размер на 5 183.75 евро и към кой момент се претендират имуществените вреди в размер на 64 845.00 евро. Така предявената искова молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. За редовността на исковата молба съдът следи служебно. В тази връзка следва да се посочи, че в хода на първоинстанционното производство са събирани доказателства - експертни заключения относно цената на притежаваните от ищеца 1/16 ид. ч. от правото на собственост върху имота към различни моменти: към 2005 г., когато е издаден незаконосъобразния административен акт, към м. 03.2010 г. когато е постановено съдебното решение за отмяна на този акт и към м. 05.2010 г., когато съдебното решение за отмяна на акта е влязло в сила. При липсата на твърдение в исковата молба относно момента, респективно периода, за който се претендира обезщетението за имуществени вреди, така събраните доказателства не могат да бъдат ценени като относими към релевантни за предмета на делото факти. Съдът е следвало да остави исковата молба без движение, на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и да даде указания и срок за отстраняване на нередовностите й по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК. В случая съдът се е произнесъл по основателността на исковете с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, които е отхвърлил изцяло, без да предприеме процесуалните действия по уточняване предмета на делото.

На второ място - съдът е дал неправилна квалификация на исковете, с които е сезиран. Преди всичко касае се за обективно съединени осъдителни искове, предявени от Стефан Шопов против Столична община за присъждане на имуществени и неимуществени вреди.

В мотивите на обжалваното решение, липсват каквито и да било фактически установявания, обсъждане на доказателства, в това число и събраните по делото гласни доказателства по иска за обезщетение на неимуществени вреди. Крайният извод за липса на предпоставките по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Столична община по отношение на този иск е формиран изцяло в нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, без да са изложени становищата на страните, установените по делото факти и правните изводи на съда.

Основателно е и оплакването в касационната жалба, че съдът е дал неправилна квалификация на изложените в исковата молба обстоятелства относно извършените разпоредителни действия от СО по отношение на имота и на твърденията на ищеца за изграждане на жилищен блок в имота без негово съгласие. От съдържанието на исковата молба е видно, че тези обстоятелства са релевирани като последица от незаконосъобразния отказ за отмяна на отчуждаването и по същество представляват твърдения за претърпените от ищеца имуществени вреди във връзка с лишаването му от право на собственост върху имота, което като субективно право от категорията на абсолютните включва правомощията за ползване, получаване на плодове и разпореждане с вещта.

В обжалваното решение съдът е приел, че по делото не е установено наличието на пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилия вредоносен резултат. Този извод се отнася до имуществените вреди, но е направен, както се посочи по-горе, без да е изяснен периода, за който се претендира обезщетението в размер на 5 183.75 евро и към кой момент се претендират имуществените вреди в размер на 64 845.00 евро. По отношение на неимуществените вреди в решението в решението липсват мотиви относно наличието на причинна връзка, като една от предпоставките за отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Констатираните нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като са довели до неизясняване предмета на делото, до липса на фактически установявания в решението относно претендираната обезвреда за неимуществени вреди и липса на установявания по претендираните имуществени вреди по вид - претърпяна загуба и пропусната ползва, както и до неправилна преценка за липсата на предпоставка по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, изразяваща се в незаконосъобразни действия, при и по повод административна дейност на СО по исковете за имуществени вреди. По аргумент от чл. 220 от АПК липсата на фактически установявания по релевантните за спора факти препятства преценката на касационната инстанция за правилното приложение на материалния закон. В конкретния случай допуснатите процесуални нарушения препятстват преценката относно наличието или липсата на предпоставките за ангажиране отговорността на Столична община на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от незаконосъобразен отказ за отмяна на отчуждаване № РД-54-16/12.04.2005 г. на кмета на Столична община, отменен с влязло в сила решение.

Изложеното обоснова извод за отмяна на решението на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото, съдът следва да остави исковата молба без движение на основание чл. 129, ал. 2 от ГПК и да даде указания и срок на ищеца да отстрани нередовностите й като уточни всеки от предявените искове по период, респективно към кой момент се претендират посочените имуществени вреди. В случай, че нередовностите на исковата молба бъдат отстранени в определения срок - съдът следва да прецени дали във връзка с новите твърдения на ищеца е необходимо събирането на доказателства и да даде указания на страните, съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса кои факти и обстоятелства от значение за делото се нуждаят от доказване съгласно чл. 171, ал. 4 от АПК. След това съдът следва да се произнесе по спора, като постанови решение, в което да изложи мотиви по всеки от предявените искове, след преценка на предпоставките за ангажиране на отговорността на общината по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,