Решение № 6655 от 29.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2347/2017 г.

Решение № 6655 от 29.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2347/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на Район "Надежда", Столична община, срещу решение № 270/13.01.2017 г., постановено по адм. дело № 4350/2016 г. по описа на Административен съд С. град. В касационната жалба се основава неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, Ж. В. Р., чрез пълномощника си по делото в писмен отговор и съдебно заседание взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорената пред Административен съд С. град заповед № РНД 16 -РД48-11 от 22.02.2016 г., издадена от кмета на Район "Надежда", Столична община, на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/, чл. 33, ал. 1, т. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /Наредбата/ и справка на служители от отдел "УОСЖФРКТД" е разпоредено прекратяване на наемното правоотношение с Ж. Р. и домакинството и, възникнало на основание настанителна заповед и сключен договор за наем на апартамент общинска собственост. С обжалваното решение административният съд е отменил като незаконосъобразна оспорената заповед. За да постанови този резултат е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, неправилно приложение на относимия материален закон и несъответен на целта му. Решението е валидно, допустимо и правилно. В решението си съдът въз основа на преценка на събраните по делото доказателства е извел правилният извод за незаконосъобразност на оспореният административен акт. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 1 ЗОбС наемните правоотношения се прекратяват поради неплащане на наемната цена или консумативите за повече от три месеца. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 1 от Наредбата, но срокът на неплащане е различен, повече от шест месеца. Наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед, като в заповедта се посочват основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който не може да бъде по-дълъг от един месец - чл. 46, ал. 2 от с. з. Правилен е и извода на съда, с оглед изложените пред него доводи, че в нарушение на изискването на чл. 26 и чл. 34 АПК адресатът на административния акт не е уведомен за започналото административно производство и изцяло е лишен от възможността да участва в него чрез вземане на становище и представяне на относими доказателства. Правата си е имал възможност да защити едва в съдебното производство. Съответно в нарушение на чл. 35 АПК е издаден оспореният акт без да са изяснени всички факти и обстоятелства относими към спорното материалноправно правоотношение. Това е довело до неправилно приложение на относимия материален закон, както правилно е прието в обжалваното решение, тъй като изводите на административния орган са оборени в развилото се съдебно производство. Неоснователно е възражението в касационната жалба, за необоснованост на съдебното решение. Съдът е установил фактите, относими към конкретния спор, извършил е и преценката им по приложението на относимите законови разпоредби. В решението е даден ясен отговор кои доказателства основават възприетата фактическа обстановка, обсъдени са доводите на страните, относими към нея. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка са направени единствено възможните изводи по приложението на закона, като несъгласието на жалбоподателя с тях не основава необоснованост на съдебното решение. Твърдяното в касационната жалба, че периода на неизпълнение на задължението на наемателя за заплащане на консумативни разноски, основал издаването на обжалваната заповед, е надлежно установен, не намира опора в събраните по делото доказателства. Заповедта се основава на справка, изготвена от служители на общината, в която не се съдържат данни за начина по който е установено задължение на наемателя по размер и период. Соченото в касационната жалба писмо от "Т. С." АД, с приложен списък на наематели със задължения не е представено по делото, а и оспорената заповед не се основава на него. Правилен е и извода на първоинстанционния съд, че заповедта е несъответна на целта на закона, тъй като защитимите с нея интереси са икономически, а преследваната от общината цел - да охрани своя икономическия интерес и събере вземането си в случая е постигната, макар и след издаването на оспорения административен акт. Прекратяването на наемното правоотношение в случая е неоправдано, тъй като не кореспондира с целта на закона и принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. По изложените съображения обжалваното решение на Административен съд С. град, като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски по делото е основателно за сума в размер на 500 лева - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение. Реалното плащане се установява от представена фактура и платежно нареждане. Искането до размера от 600 лева е неоснователно, тъй като е извършено плащане извън договореното с договора за правна защита и съдействие от 15.02.2017 г. възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение