Решение № 4878 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9828/2009 г.

Решение № 4878 от 14.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9828/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Касаторът ДОУИ - Варна моли да бъде отменено решение № 400/4.06.2009 г. на Варненския окръжен съд по адм. д. № 297 по описа за 2007 г., с което по жалба на "Интер Агро Транс" ЕООД със седалище в гр. Варна, е отменен ревизионен акт /РА/ № 0303608/31.10.2006 г. на орган по приходите при ТД на НАП Варна в частта за непризнат данъчен кредит 15 600 лв. с начислени лихви за данъчен период м. 08.2005 г. по доставки на ЕТ "Сара Спектър - Ал. Александров" като неправилно. Поддържа, че са допуснати нарушения, обосноваващи касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба, "Интер Агро Транс" ЕООД не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок от легитимирана страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение окръжният съд е отменил РА в посочената му по-горе част. В мотивите си съдът е приел, че ревизионният акт в обжалваната му част е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила, но в нарушение на материалния закон и в нарушение на целта на закона. С РА не е признат данъчен кредит по две фактури на посочения пряк доставчик за доставка на зърно на основание чл. 64, ал. 1, т. 3 ЗДДС (отм.) и чл. 6 ЗДДС (отм.), тъй като доставчикът не е регистриран по чл. 23, ал. 1 от Закона за съхранение и търговия със зърно и на основание чл. 23, ал. 2 от същия закон няма право да извършва сделки за търговия със зърно, поради което сделките по фактурите са нищожни и не е налице доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС (отм.). Съдът е приел, че липсата на регистрация на доставчиците по чл. 23, ал. 1 ЗСТЗ не води до нищожност на сделките по доставката на зърнените култури. Съдът е приел, че по делото не е спорна размяната на насрещни престации по фактурите между страните по доставките, както и изпълнението на останалите предпоставки по чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.) за признаване на правото на данъчен кредит. С факта на издаване на данъчните фактури е обективирано наличието на сключена между страните сделка, за продажба на родово определени вещи не е необходима писмена форма за действителност и доказване на сделката. Обявяването на сделките за нищожни не може да се извърши от данъчните органи. Приел е също, че за целите на данъчното облагане е от значение размяната на насрещни престации между страните по сделката, липсата на регистрация по чл. 23, ал. 1 ЗСТЗ не е основание да не се признае данъчния кредит, след като са изпълнени останалите изисквания на чл. 64, ал. 1 ЗДДС (отм.). Изводът на съда, че в производство пред него не е имало спор по осъществяване на доставките е правилен. Правилно съдът е приел, че липсата на регистрация по чл. 23, ал. 1 ЗСТЗ не води до нищожност и липса на доставки по спорните фактури, ако са извършени насрещни престации по тях. Едва в касационната жалба се оспорва осъществяването на доставките, без да е посочено касационно основание нарушение на процесуалните правила, поради което този довод не следва да се обсъжда. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, първо отделение,