Решение № 8917 от 6.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3450/2009 г.

Решение № 8917 от 6.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3450/2009 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Ангел Атанасов Ангелов, от гр. Пловдив, против решение № 1354 от 10.01.2009 г., постановено по адм. дело № 5769/2008 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли отмяната му. Ответникът - директорът на Главна дирекция "Охранителна полиция" - МВР чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд -София град е отхвърлил жалба против писмо рег. № ОВ-615/12.09.2008 г. на директора на Главна дирекция "Охранителна полиция", с която на касатора е отказано да бъде отменена наложената му принудителна административна мярка по чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС). По същество съдът е приел, че административният акт е законосъобразен, тъй като основанието по чл. 75, т. 5 от ЗБДС за отмяна на ограничителната мярка не е отпаднало. Същата била наложена на Ангелов, в качеството му на едноличен търговец, поради наличие на публични задължения в особено големи размери. Съдът е приел за правно ирелевантно обстоятелството, че производството по образуваното изпълнително дело за събиране на вземанията е прекратено. Направен е извод, че независимо от прекратяване на производството по принудително събиране на публичните вземания, то задължението е останало да съществува. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон. По безспорен начин по делото е установено, че касаторът, към момента на налагане на принудителната административна мярка е имал публични задължения в големи размери, като от органите на МВР съобразно разпоредбата на чл. 75, т. 5 вр. чл. 182, ал. 2, т. 2, б. "а" и чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" и "б" от ДОПК е направено писмено искане за налагане на ПАМ. По несъмнен начин по делото е установено, че към момента на постановяване на отказа да се отмени ограничителната мярка публичното задължение съществува и не е погасено, а изпълнителното дело е прекратено поради несъбираемост на вземането и липса на доходи и имущество на длъжника. По несъмнен начин по делото е установено, че по отношение на касатора са били налице всички посочени материалноправни предпоставки за издаване на оспореният административен акт. Обстоятелството, че изпълнителното дело е прекратено поради несъбираемост на вземането, правилно е счетено от съда за правно ирелевантно, тъй като това не означава, че дългът е погасен, същият продължава да съществува. Прекратяването на започналото изпълнително производство, не е равнозначно с погасяване на материалното право. Взискателят може, докато давността не е изтекла, да започне нов изпълнителен процес за същото вземане, защото прекратяването на изпълнителното производство, нито погасява вземането, нито обезсилва изпълнителното основание. Следователно доводите на касатора, че прекратяването на изпълнителното дело е основание за отмяна на ограничителната мярка са неоснователни. Фактът, че принудителната административна мярка е наложена на касатора като едноличен търговец, а не като физическо лице не води до незаконосъобразност на оспорения административен акт, тъй като в случая не се касае до различни субекти. Признаването на търговско качество на едно физическо лице разширява неговата правоспособност. С признаването му за търговец за него се открива възможността да бъде страна и по правоотношения в търговското право. Нов правен субект обаче не възниква. Ето защо доводите в касационната жалба за противното са неоснователни. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,