Решение № 8938 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12888/2018 г.

Решение № 8938 от 12.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12888/2018 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултура (ИАРА), гр. Б., подадена чрез ст. юрк. И. П., срещу решение № 4482 от 03.07.2018 г., постановено по адм. дело № 3315/2018 г. по описа на Административен съд С. - град, с което ИАРА е осъдена да заплати на Н. В. обезщетение в размер на 800, 00 лева за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски - платени адвокатски хонорари по АНД № 1817/2017 г. по описа на Районен съд – П. и по КАНД № 1054/2017 г. по описа на Административен съд – П., както и разноски по делото в размер на 410, 00 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на съдебното решение. Сочените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 АПК – допуснато нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Прави се възражение за прекомерност на разноските на ответника по касация, направени за адвокатско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба – Н. В., чрез своя процесуален представител - адв. М. А., в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендират се разноски за касационната инстанция съгласно приложен Договор за правна защита и съдействие от 12.09.2018 г. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение като прецени, че касационната жалба е редовна от външна страна, подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, намира същата за допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Административният съд е сезиран с искова молба от Н. В., с която е предявен иск срещу ИАРА за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди на стойност 800 лева, настъпили вследствие на отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 15-035/14.06.2017 г., издадено от началник отдел "Рибарство и контрол - Централен Дунав" към Главна дирекция "Рибарство и контрол" при ИАРА, с което на Н. В. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 800 лева за нарушение на чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА). Поискано е и присъждане на направените по делото разноски в размер на 410 лева, от които 400 лева за адвокатско възнаграждение и 10 лева за държавна такса. От фактическа страна по делото е прието от административния съд, че с решение № 786/29.09.2017 г. по АНД № 1817/2017 г. по описа на Районен съд – П. е отменено Наказателно постановление № 15-035/14.06.2017 г., издадено от началник отдел "Рибарство и контрол - Централен Дунав" към Главна дирекция "Рибарство и контрол" при ИАРА. Съдът е установил, че жалбата била изготвена и подписана от адв. А. и е посочено, че към нея се прилагат пълномощно и договор за правна помощ. Установил е също, че в производството пред Районен съд - Плевен Н. В. бил представляван от адв. А. с пълномощно от 22.06.2017 г., в което било посочено, че адв. А. бил упълномощен да представлява Н. В. пред Районен съд - П. и Административен съд - П. до приключване на делото във всички инстанции. Първоинстанционният съд е констатирал, че решението на районния съд било оспорено от ИАРА, по повод на което било образувано КАНД № 1054/2017 г. по описа на Административен съд – П., който с решение № 101/19.02.2018 г. е оставил в сила решението на районния съд. Установено е, че адв. А. бил изготвил писмен отговор на касационната жалба, който бил приложен по КАНД № 1054/2017 г. Съдът е приел, че нито в производството пред Районен съд - П., нито в производството пред Административен съд - П. е бил представен договор за правна защита и съдействие. Съдът е приел, че в производството, което се развива пред него, са представени договор за правна защита и съдействие от 22.06.2017 г., според който адв. А. следвало да осъществи процесуално представителство на Вучков по делото му пред районния съд срещу НП № 15-035 от 14.06.2017 г. и договор за правна защита и съдействие от 13.11.2017 г., съгласно който адв. А. трябвало да изготви отговор на касационната жалба срещу решението на районния съд и да осъществи процесуално представителство на Вучков пред Административен съд - П.. Прието е, че и в двата договора било посочено, че е договорено възнаграждение в размер на по 400 лева, като в т. 3 и на двата договора било записано срещу начин и срок на плащане - в брой, авансово, а срещу платена сума било отбелязано 400 лева, от които в брой 400 лева. Съдът е приел, че двата договора са били подписани и от клиента, и от адвоката. Съобразявайки се с разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, според която когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, ЗОДОВ не се прилага, първоинстанционният съд е приел, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като в ЗАНН и в НПК, към които препращал закона, не била предвидена възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършване на административно нарушение направените от него разноски, включително и адвокатски хонорар във връзка със защитата му пред съда. Първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай е бил налице отменен с влязло в законна сила съдебно решение на 19.02.2018 г. административен акт - Наказателно постановление № 15-035/14.06.2017 г., издадено от началник отдел "Рибарство и контрол - Централен Дунав" към Главна дирекция "Рибарство и контрол" при ИАРА. Съдът е приел, че НП е отменено с помощта на адвокатската защита, за чието осъществяване Вучков е заплатил на адв. А. хонорари в размер на 800, 00 лева, представляващи имуществена вреда за ищеца, която била в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт. За да обоснове извода си, съдът е счел, че Вучков не би потърсил адвокатска помощ по АНД № 1817/2017 г. и по КАНД № 1054/2017 г., ако срещу него не е бил издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Позовавайки се на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОСС на ВАС, съдът е приел, че потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото НП, обжалването на което е законово регламентирано и единственият начин за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и неговите права са нарушени от административния орган. На следващо място първоинстанционният съд е приел за неоснователно твърдението на ответника, че ищецът не е представил доказателства за платения адвокатски хонорар. Съдът е счел за безспорно установено обстоятелството, че процесните договори от 22.06.2017 г. и от 13.11.2017 г. не са били приложени съответно по АНД № 1817/2017 г. и по КАНД № 1054/2017 г., но това не означавало, че Вучков не е заплатил предоставената му по двете дела адвокатска защита по причина, че в административно-наказателното производство липсвал законов ред за възмездяване на направените от страната разноски, а договорът за правна помощ бил необходим единствено за доказване на размера на платения хонорар като неговото представяне не било задължително. Съдът е счел, че при положение, че в договора за правна помощ следва да бъде указан видът на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път, то доколкото за конкретния случай липсва задължение за плащане по банков път, при заплащане на възнаграждението в брой - този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото, като в този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Административният съд е приел, че в конкретния случай плащането е в брой и това е отразено в двата договора. Съдът, след съпоставяне на съдържанието на договорите и пълномощното е установил наличието на връзка между двата договора и представеното по АНД № 1817/2017 г. по описа на Районен съд - П. пълномощно за процесуалното представителство, тъй като в договора за правна защита и съдействие от 22.06.2017 г. и в пълномощното от същата дата е посочено наказателното постановление, във връзка с обжалването на което са договорните отношения между Вучков и адв. А.. Съдът е приел, че към момента на изготвяне на жалбата и подаването ? номерът на делото, което ще се образува по нея, не е бил известен и не можело да бъде попълнен в договора за правна защита и съдействие, като същото се отнасяло и за договора за правна защита и съдействие от 13.11.2017 г. Предвид всичко изложено от съда, същият е счел за неоснователни аргументите на ответника за валидността на доказателствата. В заключение съдът е приел искът за основателен, тъй като били налице всички елементи от фактическия състав: незаконосъобразен административен акт, имуществена вреда и причинна връзка. Съдът е счел иска за основателен и по размер, тъй като видно от представените договори за правна защита и съдействие общият размер на заплатения адвокатски хонорар е 800, 00 лева. С оглед изхода на спора и липсата на възражение за прекомерност на разноските от ответника на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът е присъдил в полза на жалбоподателя да се заплатят съдебни разноски в общ размер на 410, 00 лева. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи, и длъжностни лица при или по повод изпълнението на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва да е налице отменен по надлежния ред административен акт, реално причинена вреда, както и да е налице пряка причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Видно от съдържанието на исковата молба е, че исковата претенция е за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 800 лева, изразяващи се в извършените от страна на Н. В. разходи за организиране на адвокатска защита по заведените дела. Неправилно АССГ е преценил предявения иск като основателен. За да възникне правото на обезщетяване на вреди от разноски за адвокатско възнаграждение при съдебно обжалване на НП за жалбоподателя, то той следва да е доказал в рамките на същото дело, че е договорил адвокатска услуга, че тя е осъществена и че адвокатското възнаграждение за нея е заплатено към момента на приключване на делото. Видно от доказателствата по делото, съдът необосновано и неправилно в конкретния случай е приел, че са осъществени всички, кумулативно изискуеми по закон предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Макар в случая да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, не е доказано реалното плащане на адвокатските възнаграждения в хода на съдебните производства по отмяна на НП и в този смисъл, наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между платени суми по договорите за правна защита и съдействие и отмененото НП. Приетото ТР № 1/15.03.2017 г. на ОС на съдиите от ВАС, постановено по т. д. № 2/2016 г., явяващо се задължително за всички държавни органи и съдилища по силата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, дава възможност по реда на ЗОДОВ да се претендират вреди вследствие на извършено плащане за ползвана адвокатска защита в производство по обжалване на НП, но производството не е безспорно, а исково, в което ищецът е длъжен да проведе пълно и главно доказване на основателността и размера на претенцията си. Диспозитивът на посоченото тълкувателно решение гласи следното: " При предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. " Видно от него еу че за да се обезщети вредата по реда на ЗОДОВ, адвокатските възнаграждения следва да са изплатени в производството по обжалването на НП, като доказването на това обстоятелство става чрез съдържанието на договор за правна защита и съдействие, който следва да е представен с това съдържание в производството по обжалване на НП. В конкретния случай, това не е така. Изводът за недоказаност на сторени разноски за адвокатски хонорари, не се променя от представените в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ договор за правна защита и съдействие от 22.06.2017 г. и договор за правна защита и съдействие от 13.11.2017 г. Представените документи не установяват извършено плащане в размер на исковата сума в хода на административно-наказателното производство по отмяна на процесното НП. Представянето на договор за правна защита извън рамките на производството, след приключването му, когато вече е постановено решение по спора, не обосновава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Във връзка с гореизложените съображения, настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява като неправилен изводът на съда, че е доказана настъпила имуществена вреда за ищеца от изплатени адвокатски хонорари, причинена от отмененото като незаконосъобразно НП. Като е стигнал до изводи, различни от направените в настоящото решение, първоинстанционният съд е постановил необосновано и неправилно решение, което следва да се отмени, а вместо това искът се отхвърли като неоснователен. Въпреки изхода на спора, направеното искане от Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултура за присъждане на юрисконсултско възнаграждение не следва да се уважава предвид разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, които се явяват специални по отношение на чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс и чл. 143 АПК, и в които законодателят не е предвидил изрично, че при отхвърляне изцяло или частично на предявените искове, на ответника се дължи заплащане на възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв или юрисконсултско възнаграждение, ако е бил защитаван от юрисконсулт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, трето отделение