Решение № 13176 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11487/2016 г.

Решение № 13176 от 30.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11487/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. П. срещу решение № 4981 от 13.07.2016 г. по адм. дело № 4520 по описа за 2016 г. на административен съд - София град (АССГ). С него е отхвърлена жалбата на лицето срещу решение № Ж-51/2015 от 28.03.2016 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго с отмяна на решението на КЗЛД. Ответната страна по касационната жалба - комисията за защита на личните данни оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт К. Първанова. Ответната страна по касационната жалба - министерство на правосъдието чрез процесуалния представител юрисконсулт В. Домузчиева оспорва същата лично, както и чрез депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - председателят на районен съд - Пловдив оспорва същата чрез депозирано становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Ответната страна по касационната жалба - Главна дирекция "Охрана"-София не ангажира становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Административният съд - София град е бил сезиран с жалба срещу решение № Ж-51/2015 от 28.03.2016 г. на Комисията за защита на личните данни, подписано с особено мнение на двама от членовете й. От фактическа страна по делото се установява, че Д. П. е сезирала Комисията за защита на личните данни, понеже нейни лични данни са обработвани незаконосъобразно от председателя на Районния съд - Пловдив чрез камерите за видеонаблюдение в сградите на РС и това е във връзка с налагането й на дисциплинарно наказание по реда на Кодекса на труда. Административният орган е счел, че е сезиран с допустима, но неоснователна жалба. Приел е, че нейният предмет е обработване, в хипотезата на събиране и употреба на лични данни, съдържащи се във видеозаписи от средства за видеонаблюдение по месторабота на лицето. За него е констатирано, че работи по трудово правоотношение с РС - Пловдив, като заема длъжността "чистач", осъществява трудовата си функция на общодостъпни места в съдебната сграда, на които има монтирани технически средства за видеонаблюдение, за което е извършено уведомяване чрез поставени табели. Това се налага от предназначението на сградата и търсената цел за обезпечаване на сигурността в нея. При анализа на приетото от административния орган, първоинстанционният съд изрично е посочил, че обработването на личните данни на физическото лице е законосъобразно, понеже то се явява необходимо за реализиране на законните интереси на администратора на лични данни, освен ако пред тези интереси преимущество имат интересите на лицето, за което се отнасят. Това е и основният спорен момент въведен в касационната жалба, а именно налице ли е незаконосъобразно обработване на личните данни на касационния жалбоподател когато той изпълнява задължението си по трудово правоотношение, и във връзка с него се осъществява това обработване, и дали е налице преимущество на интересите на физическото лице. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно постановено. Съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД, в която са изброени условията при които е допустимо обработването на лични данни, като е акцентирал, че прилагането на т. 2 и на т. 7 се явава взаимно изключващо се. Съдът е приел, че в случая обработването на лични данни е станало в съответствие с изискванията на чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД и при спазване на правилата за това, уредени в чл. 2, ал. 2 от ЗЗЛД. Конкретно това е хипотезата на събиране и употреба на личните данни на лицето, съдържащи се във видеозаписи от средства на видеонаблюдение поставени в сградата на Съдебната палата - гр. Пловдив, като лицето е в трудовоправни правоотношение с РС-Пловдив, който се помещава в същата. Правилно съдът е отграничил обработването на лични данни на физическо лице и предоставянето им, съгласно § 1, т. 1 и т. 5 от ДР на ЗЗЛД. Настоящият съдебен състав не възприема направения извод, че извършеното събиране и предоставяне на лични данни е законосъобразно, понеже се отнася до предоставяне на видеозапаси за нуждите на служебната дейност на съда, още повече, че и председателя на РС - Пловдив е администратор на лични данни. За точност на изложението следва да се посочи, че обработването на личните данни е в изпълнение на нормативно уредено задължение за администратора на личните данни и правилно съдът е акцентирал, че не се явява нарушена разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД. Административният орган обаче не се е позовал на същата. В случая преценката за законосъобразност на оспорения административен акт, е с оглед прилагането на чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД, на което основание е издаден оспореният акт. При извършването на тази преценка за баланса между упражняването на трудовата функция, гарантиране неприкосновеността на личния живот на лицето и интересът на работодателя, очевидно е, че следва да се анализира дали са спазени двете кумулативни изисквания по посочената разпоредба - обработването да е необходимо за целите на законните интереси на администратора и основните права и свободи на засегнатото физическо лице да нямат преимущество пред тези интереси. В конкретния спор целта, за която са използвани процесните видеозапаси от охранителните камери в сградата на РС - гр. Пловдив не отговаря на целта, за която те са поставени, което представлява и основният аргумент в особеното мнение на двама от членовете на КЗЛД. И това действително е така, поради обстоятелството, че видеозаснемането се налага с оглед спазване на обществения интерес, но не и тяхното предоставяне, като част от обработването на лични данни само и във връзка с трудовоправния спор между страните по трудовия договор, които са жалбоподателката и администратора на лични данни, равнопоставени субекти. Представената по делото декларация (стр. 56 от съд. досие), изготвена и подписана от жалбоподателката е само и във връзка с реализирането й на трудовите права и задължения. Следва да се посочи, че събраните данни трябва да бъдат за конкретни цели и да не се обработват по начин, който е несъвместим с тях. Както беше посочено по делото това е ставало във връзка с осъществяваната дейност в РС - гр. Пловдив и използването на същите за други цели е незаконосъобразно. Обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и се постанови друго, по съществото на спора. При този изход от спора на касационния жалбоподател не се дължат съдебни разноски, понеже не са поискани. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,