Решение № 12724 от 18.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4992/2023 г.
ВАСТрето отделение18.12.2023 г.докладчик Албена Радославова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 1366/02.03.2023 г., постановено по адм. дело 10830/2022 г. по описа на Административен съд София град.
ОСЪЖДА Електроразпределение СеверАД гр. Варна да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране сумата от 100 (сто) лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ МАРИО ДИМИТРОВ Членове: /п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ/п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА
Мотиви
Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от "Електроразпределение Север" АД гр. Варна, чрез адв. Агл. Тодорова, срещу Решение 1366/02.03.2023 г., постановено по адм. дело 10830/2022 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му против решение Ж-592 от 27.10.2022 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени като незаконосъобразно решението на КЕВР. Претендира разноски.
Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, "Електроразпределение Север" АД- гр. Варна, се представлява от адв. Кирилова, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в касационната жалба и устно в хода по същество.
Ответникът по касационната жалба, Комисията за енергийно и водно регулиране, редовно призован, се представлява от юриск. Ненков, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно правилност на атакувания с нея съдебен акт по съображения, развити устно в хода по същество и в писмени бележки, представени по делото. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът, БГ Скай Пауър ООД гр. Свищов, не изпраща представител и не депозира писмени бележки по същество.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.
Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК , поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от "Електроразпределение Север" АД срещу решение Ж-592 от 27.10.2022 г. на КЕВР, с което на жалбоподателя са дадени следните задължителни указания:
- В четиринадесетдневен срок от получаване на решението да продължи процедурата по присъединяване на обект за производство на електрическа енергия вятърна електрическа централа с обща мощност 4000 kw в [населено място], общ. Каварна, ПИ 72693 съгласно Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия П-Д10-3093-2008285 от 09.12.2010 г.;
- В седемдневен срок след приключване на дейностите по т. 1 да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им.
Въз основа на доказателствата по делото и установената фактическа обстановка съдът е направил извод за неоснователност на оспорването. Съдът е установил, а и не се спори между страните, че на 10.11.2008 г. е подписан Предварителен договор между Е.ОН България Мрежи АД ( с ново наименование Електроразпределение Север АД) и СД Зоната Нацкови и сие / след сключването му правото на строеж е продадено на БГ СКАЙ ПАУЪРЇ ООД / за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия. В последствие след издадено от Община Каварна Разрешение за строеж 91 от 10.06.2010 г., с което на БГ СКАЙ ПАУЪРЇ ООД е разрешено да извърши строително монтажни работи съобразно одобрения проект за обект Ветроенергиен парк в имот с идентификатор 72693.11.76 в землището на [населено място], общ. Каварна, на 14.12.2010 г., е подписан окончателен Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия П-Д10-3093-2008-285 от 09.12.2010 г. По силата на този договор Е.ОН България Мрежи АД се е задължило да присъедини към собствената си електроразпределителна мрежа електрическата централа, собственост на БГ СКАЙ ПАУЪР ООД. С писмо, изпратено от "Електроразпределение Север" АД до ЕСО ЕАД на 07.12.2016 г. електроразпределителното дружество е потвърдило наличието на окончателен договор за присъединяване на централата. Междувременно с писма от 27.05.2010 г., 22.07.2016 г. и 20.12.2016 г., изпратени във връзка с подадени искания за проучване на условията за присъединяване на обекти на разпределителните предприятия към преносната мрежа, ЕСО ЕАД е уведомявала "Електроразпределение Север" АД, че производителят попада в пръстена Албена Златни пясъци Балчик Каварна Шабла Генерал Тошево, чиято преносна способност е изчерпана и присъединяването на нови генериращи мощности в района ще бъде възможно след изграждане и въвеждане в експлоатация на новия двоен въздушен електропровод 110 kV от подстанция Каварна до подстанции Варна север/Варна запад. Едва с писмо от 18.12.2019 г. ЕСО ЕАД е уведомило БГ СКАЙ ПАУЪР ООД, че ФЕЦ на дружеството в [населено място] ще бъде присъединена към електропреносната мрежа, когато новият далекопровод Варна Каварна бъде изграден и въведен в експлоатация, което ще стане през месец септември 2022 г. и във връзка с това писмо БГ СКАЙ ПАУЪРЇ ООД е подало искане за присъединяване до "Електроразпределение Север" АД с вх. 60011412 от 06.01.2022 г., като повече от шест месеца не е получил отговор от страна на електроразпределителното дружество.
Във връзка с подадена жалба от БГ СКАЙ ПАУЪР ООД до КЕВР срещу непроизнасянето на ЕРП по искането му за присъединяване, "Електроразпределение Север" АД е изразило становище, че наличният договор за присъединяване на обект от независим производител на електрическа енергия от 14.1.2010 г. е сключен по реда на вече отменения Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогорива (ЗВАЕИБ, ДВ, бр,49 от 19.06.2007 г., отм., ДВ, 35 от 03.05.2011 г., в сила от 03.05.2011 г.). , без в него да е предвиден краен срок на действието му. Предвид отмяната на ЗВАЕИБ с приемане на Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) , изменен със ЗИД на ЗЕВИ (обн. ДВ, бр. 29 от 2012 г., в сила от 10.04.2012 г.), сключеният договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия попада под действието на § 19 от ЗИД на ЗЕВИ, съгласно който по отношение на договорите за присъединяване, сключени към датата на влизането в сила на този закон, се прилагат сроковете по чл. 29, ал. 6, действали до влизането в сила на този закон- т.е. договорът за присъединяване от 14.12.2010г. е прекратен на това основание с изтичането на 2 години от сключването му.
В обжалваното пред АССГ свое решение КЕВР е приел за неоснователни твърденията на електроразпределителното дружество за това, че договорът за присъединяване от 14.12.2010. е прекратен в хипотезата на §19 от ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ / ДВ бр.29 от 2012г./,развивайки съображения, че страните са уговорили изрично в договора начините и формите на прекратяването му и по делото липсват доказателства за извършването на действия от която и да е от страните за преустановяване на неговото действие съгласно тези уговорки. По горните съображения административният орган е заключил, че ЕРП Север следва да продължи процедурата по присъединяване на процесната ФЕЦ съгласно сключения договор за присъединяване от 14.12.2010г.
С касираното съдебно решение АССГ е отхвърлил жалбата на Електроразпределение Север АД срещу решението на КЕВР.
За да стигне до този правен резултат, АССГ е приел, че актът на КЕВР е постановен от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и реквизити, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, поради което не страда от нито един от пороците по чл.146 от АПК, водещи до неговата незаконосъобразност .
Съдът е посочил, че съгласно § 6, ал. 1, т. 1 от ПЗР на ЗЕВИ присъединяването на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, за които има сключени договори за присъединяване към съответната електрическа мрежа, се извършва по досегашния ред, ако производителят - страна по договора, към датата на влизане в сила на закона е платил цена за присъединяване или е поел задължението за изграждане на присъединителни и други съоръжения от мрежата съгласно Наредба 6 от 9.06.2004 г. В конкретния случай БГ СКАЙ ПАУЪР ООД е поело задължение за изграждане на присъединителни съоръжения, като в договора е предвидено, че производителят е уведомен за временното преустановяване на присъединяване, поради което същото следва да се счита за отложено във времето. Съдът е анализирал и разпоредбата на § 19 от ПР към ЗИД на ЗЕВИ /ДВ бр.29 от 2012г./ и е приел за неправилна тезата на електроразпределителното дружество за изтичане срока на сключения на 14.12.2010г. договор за присъединяване към електрическата мрежа на това основание, тъй като този извод от една страна противоречи на уговорените в договора условия, а от друга- на обстоятелството, че съгласно чл. 7, т. 2 от същия договор присъединяването на обекта ФЕЦ ще се извърши не на един, а на два етапа. Водим от горното и базирайки се на разпоредбата на чл. 29 от ЗЕВИ, АССГ е заключил, че сключеният договор може да се счита прекратен само в хипотезите на ал. 1 и ал.5 от чл.29/ЗЕВИ5, като не е предвидено прекратяване на процедурата при изтичане на двугодишния срок по ал. 6, тъй като съгласно ал. 7 последиците от просрочието следва да се уговарят между страните в подписания между тях договор. Посочил е още и че в договора страните са уговорили начина на прекратяването му и в производството не са ангажирани доказателства за предприемане на действия от някоя от страните за прекратяване на договора. С цел изчерпателност на изложението, съдът е обърнал внимание и на писмото от 18.12.2019 г. на ЕСО ЕАД, с което е уведомена заинтересованата страна, БГ СКАЙ ПАУЪР ООД, че централата му в [населено място] ще бъде присъединена към електропреносната мрежа, когато новият далекопровод Варна Каварна бъде изграден и въведен в експлоатация, което е предвидено да стане през месец септември 2022 г. АССГ е заключил, че към датата на издаване на обжалваното решение са били налице всички предпоставки за изпълнение на договора за присъединяване от 14.12.2010 г. и КЕВР е постановила законосъобразно решение.
Решението е валидно, допустимо и правилно, макар и по частично различни от изложените в него съображения, а именно :
Правилен е решаващият извод на АССГ за законосъобразност на обжалваното решение на КЕВР като постановено от компетентен административен орган в рамките на правомощията му по закон и при спазване на приложимите административнопроизводствени правила и материалноправни разпоредби. Неоснователни в тази връзка са развитите от касатора оплаквания за постановяване на административния акт извън правомощията на КЕВР и приложимата процедура по издаването му. В конкретния случай сключеният договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия попада под действието на § 6, ал. 1, т. 1 от ПЗР на ЗЕВИ, съгласно която разпоредба присъединяването на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, за които има сключени договори за присъединяване към съответната електрическа мрежа, се извършва по досегашния ред, ако производителят - страна по договора, към датата на влизането в сила на закона е платил цена за присъединяване или е поел задължението за изграждане на присъединителни и други съоръжения от мрежата съгласно наредбата по чл. 116, ал. 7 от Закона за енергетиката. Съгласно посочената законова разпоредба за заварените от закона материални договорни правоотношения по присъединяване на производители към електропреносни или електроразпределителни мрежи, присъединяването се извършва по договорените съгласно чл. 13, ал. 7 от Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогорива (ЗВАЕИБ, ДВ, бр,49 от 19.06.2007 г., отм., ДВ, 35 от 03.05.2011 г., в сила от 03.05.2011 г.) условия, т.е. по стария ред, ако производителите отговарят на едно от двете посочени в този параграф условия. В случая безспорно е установено, че БГ СКАЙ ПАУЪР ООД е сключил на 14.12.2010 г. окончателен Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия П-Д10-3093-2008-285 от 09.12.2010 г. с Е.ОН България Мрежи АД (с ново наименование Електроразпределение Север АД) по стария ред и е поело задължение за изграждане на присъединителни съоръжения, поради което договорът му за присъединяване е запазил своето действие .
Настоящата касационна инстанция не споделя развитите от АССГ доводи за приложимост или неприложимост на разпоредбата на §19 от ПР на ЗИД на ЗЕВИ /ДВ бр.29 от 2012г./, съответно ако тази разпоредба е приложима дали тя е императивна, дали, как и защо води или не води до прекратяване на договора за присъединяване. Предвид нееднозначността на разпоредбата на §19, както и с оглед обстоятелството, че административният съд в производства по АПК няма правомощията да ревизира и преценява изпълнението, неизпълнението или прекратяването на вече възникнали договорни отношения / за разлика от компетентността на общите съдилища по чл.17, ал.2 от ГПК/, както АССГ, така и ВАС в настоящото производство не следва да се произнасят по това прекратен ли е вече сключеният договор за присъединяване от 14.12.2010г. или не. АССГ е сезиран с жалба срещу отказа на електроразпределителното дружество да извърши присъединяване на ФЕЦ при наличието на сключен още през 2010г. договор за присъединяване. За да приеме, че този договор е преустановил действието си, пред административния съд следва да бъде представено влязло в сила съдебно решение по предявен пред общия съд отрицателен установителен иск за липса на валидно правоотношение поради преустановяване действието на сключения договор за присъединяване от 14.12.2010г./ вкл. и на основание § 19 от ПР на ЗИД на ЗЕВИ Дв.бр.29 от 2012г./
По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила.
Предвид изхода от спора касационният жалбоподател няма право на разноски. На ответника по касационна жалба, КЕВР, следва да бъдат присъдени съдебни разноски в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение