Решение № 10836 от 23.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5927/2009 г.

Решение № 10836 от 23.09.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5927/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ"-Варна против решение № 143 от 4.03.09 г. постановено по адм. д. № 12 по описа на Варненски окръжен съд по описа за 2007 г. в частта, в която е отменен РА № 493/04.09.06 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Шумен, потвърден с решение № 890/23.11.06 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Варна, а именно относно определения корпоративен данък за 2004 г. в размер на 10 112, 70 лв. и съответната лихва за забава. Решението се обжалва и в частта относно присъдените разноски на жалбоподателя в размер на 200 лв. В касационната жалба се твърди неправилност на решението като релевираните касационни основания са неправилно приложение на процесуалния и материалния закон - визирани в чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба-"Хермес Продакшън" ООД, гр. Шумен чрез процесуалния си представител адв. Стрелков оспорва жалбата по съображения, развити в писмено възражение, представено по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Съображенията на прокурора са, че съдът не е отчел обстоятелството, че ревизираният субект не е представил доказателства за осъществяване на транспортните услуги по фактурите във връзка с които е осчетоводил разходи и е незаконосъобразно е намалил финансовия си резултат за 2004 г. Върховният административен съд, първо отделение на първа колегия в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима и основателна. Предмет на контрол пред окръжния съд е бил РА № 493/04.09.06 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Шумен в частта, в която е увеличен финансовия резултат на дружеството за 2004 г. със сумата от 51 859, 99 лв. представляваща сбор от данъчните основи по 11 броя фактури, издадени от "Еврогруп" ЕООД, гр. В. Търново в резултат на което е определен данък върху печалбата в размер на 10 112,70 лв. и съответни лихви върху него. С обжалвания РА, финансовият резултат за 2004 г. е увеличен на осн. чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО (отм.) със сумата от 51 859, 99лв. представляваща сбор от стойностите по 11 броя фактури, издадени от "Еврогруп" ЕООД. Фактическите констатации в РА са, че на доставчика е извършена насрещна проверка за доказване реалността на извършените услуги, при която, той не е открит на адреса. Констатирано е също така, че на ревизирания субект са изискани товарителници, пътни листи, превозни билети, съпътстващи издадените фактури, но такива не са представени. Окръжният съд, за да отмени РА в тази част е приел, че констатациите на органите по приходите във връзка със спорния въпрос не са обосновани, поради което неправилен е и изводът в РА за липса на реално извършени услуги по фактурите. За да достигне до този извод, съдът е изходил от преценил поведението на директора на ДОУИ - Варна, който с решението си по жалбата срещу РА, го е отменил, в частта, в която по същите фактури е отказано признаване на право, на данъчен кредит, тъй като е прието, че е извършено процесуално нарушение при съставянето на протоколите за посещение на адрес при извършената насрещна проверка на "Еврогруп" ЕООД, изразяващи се в липса на подпис на свидетели, които да не са органи по приходите. Настоящият състав на касационната инстанция преценява решението на окръжния съд като неправилно. До обжалвания резултат, окръжният съд е достигнал поради неправилното прилагане на правилата за разпределение на доказателствената тежест относно релевантните за спора обстоятелства. Видно от фактурите, издадени от "Еврогруп" ЕООД със стойността по които е увеличен финансовия резултат на жалбоподателя за 2004 г. е, че касаят транспортни услуги на дърва за огрев. Освен фактурите, по делото се намират и разходни касови ордери към тях, които обаче не са подписани. Само тези документи (фактурите и неподписаните разходни касови ордери) не доказват реалното извършване на услугите, съответно реалността на направените разходи за заплащането им. След като твърденията на жалбоподателя са, че са направени действителни разходи по фактурите, в негова доказателствена тежест е било да ангажира по делото чрез допустими доказателствени средства в това число и съдебно-икономическа експертиза, че доставчикът по фактурите разполага с техническа, кадрова и материална обезпеченост за извършване на фактурираните услуги. Само обстоятелството, че протоколите за посещение на адреса на доставчика са преценени от директора на ДОУИ - Варна като изготвени при допуснати процедурни нарушения, не е достатъчно, за да се приеме, че ревизираният субект реално е извършил осчетоводените разходи по фактурите. По тези съображения, настоящата съдебна инстанция преценява решението на пръвоинстанционния съд като неправилно, поради което то следва да се отмени, а вместо това, жалбата срещу обжалваната част от РА се отхвърли като недоказана, а от там и като неоснователна. С оглед изхода на спора на директора на ДОУИ - Варна следва да се присъди юрисконсулско възнаграждение в размер на 250, 56 лв. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд