Решение № 15405 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6009/2011 г.

Решение № 15405 от 4.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6009/2011 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII на АПК. Образувано е по жалба на "Визател" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, район Панчарево, "Кокалянски ханчета", ул. "Ведена" № 15А, представено от адв. Нина Седефова, срещу решение № 143/15.03.2011 г. на Административен съд София област по административно дело № 823/2010 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за установяване на публично общинско вземане за такса битови отпадъци № 85/3.06.2010 г. на кмета на Община Ботевград. Сочат се трите категории отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Като съществено процесуално нарушение се възприема пропускът на съда да извърши оценка на всички събрани по делото доказателства и така да формира фактическите си изводи. За неправилен е определен подходът на съда при съпоставката на начините за определяне на размера на ТБО по чл. 67, ал. 1 и 2 от ЗМДТ. Иска отмяната на решението и решаване на спора по същество с отмяна на административния акт. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация кметът на Община Ботевград отрича основателността на жалбата. Чрез процесуалния си представител възразява срещу допустимостта на производството зарази извършено междувременно разпореждане от касатора с имота, с който са свързани публичните общински вземания. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Обсъждайки доводите на страните и извършвайки проверка на оспореното решение в обхвата на чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспореният пред АС София - област акт за установяване на публично общинско вземане /АУПОВ/ № 85/3.06.2010 г. са установени в тежест на "Визател" ЕООД задължения за ТБО в общ размер 28 214.92 лева за периода 1.09.2008 г. до 31.03.2010 г.; за периода 1.04.2010 г. до 31.12.2010 г. - 10 640.02 лева или общо 38 854.94 лева и съответни лихви за забава. Задълженията са обвързани с притежаването от дружеството на недвижим имот с нежилищно предназначение с административен адрес гр. Ботевград, ул. "Прогрес" № 6, представляващ УПИ ХI, кв. 210, промишлена зона, гр. Ботевград. Недвижимият имот включва земя с отчетна стойност 66 444 лева и сграда с отчетна стойност 1 115 780 лева. Размерът на ТБО по периоди е определян при съобразяване на диференцирането му с решенията на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и наредбата по чл. 9 от ЗМДТ. С позоваване на чл. 16, ал. 2 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Ботевград таксата е определена пропорционално върху основа съизмерена с отчетната стойност на притежавания недвижим имот. Фактическите установявания на административния съд са за предоставяне от общинската администрация по отношение на притежавания от жалбоподателя имот на трите категории услуги по чл. 62 от ЗМДТ - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Съдът не е изследвал и обсъждал възможността размерът на таксата да се определя според количеството битови отпадъци по реда на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. Приел е, че такава проверка не е дължима, тъй като наредбата по чл. 9 от ЗМДТ действаща на територията на Община Ботевград не съдържа уредба на такава възможност, а само на определянето на размера на таксата в хипотезата на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ. Съдът е отрекъл наредбата да противоречи на ЗМДТ в частта относно определянето на размера на ТБО, което да прави дължимо прилагането на нормативният акт с по-висок ранг в съответствие с чл. 15, ал. 3 от ЗНА. В хода на съдебното дирене пред касационната съдебна инстанция е представен нотариален акт № 14, том I, рег. № 296, дело № 13/2006 г. на нотариус с рег. № 418 в регистъра на Нотариалната камара, който удостоверява договор от 06.02.2006 г. за продажбата на процесния недвижим имот от "Визател" ЕООД на "БА Кредитанщалт Булус" ЕООД. Ответникът по касация представя е корекционен протокол № 840/4.08.2011 г., изготвен от длъжностни лица от звеното за местни приходи на Община Ботевград. В протокола е отчетен факта на разпореждането с недвижимия имот и за периода по АУПОВ задълженията на касатора за ТБО са редуцирани до нула лева. Касационната жалба на "Визател" ЕООД е допустима. Допустим е и първоинстанционният съдебен акт. Търговецът е адресат на утежняващ административен акт, което при действието на чл. 147, ал. 1 от АПК го легитимира да го оспори. Корекцията на задълженията му с протокола от 4.08.2011 г. не дезинтересира жалбоподателя. Корекцията е извършена след образуването на съдебното производство по оспорването на административния акт. Преразглеждането на решения с него въпрос от администрацията е в противоречие с правилото на чл. 130, ал. 2 от АПК и последицата е нищожността му. Промяната на позицията на административния орган относно съществуването на задължението на адресата на постановения от него акт се реализира в съдебната фаза на производството с института на оттеглянето на акта по чл. 156 от АПК. Разгледана по същество жалбата на "Визател" ЕООД е основателна. Установи се, че касаторът не притежава недвижим имот разположен върху територия, за която общинската администрация на Община Ботевград предоставя услугите по чл. 62 от ЗМДТ. Търговецът отрича съществуването на задължение за плащане на такса за битови отпадъци за имота. Противопоставя се и на начина на определяне на таксата и на нейният размер. След разпореждането с процесния недвижим имот на 6.02.2006 г. дружеството не е в кръга на лицата по чл. 64 във вр. с чл. 11 от ЗМДТ, който са възможни субекти на задължението за плащане на такса за битови отпадъци. В основните хипотеза на чл. 11 от ЗМДТ /тези по ал. 1 и 3/ платци на таксата са собственика/ползвателя на недвижимия имот. За периода, в който се установява задължение с оспорения административен акт, "Визател" ЕООД не обладава никое от тези качества. С разпоредбите на чл. 67, ал. 1 и 2 от ЗМДТ се установяват два порядъка за индивидуализиране на размера на ТБО за конкретния недвижим имот, които са в отрицателна връзка на евентуалност. Принципът е правилото на ал. 1, определящ таксата като функция на количеството отпадъци. Изключение е редът по ал. 2. Той е приложим само когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци /в този смисъл вж. р. № 9328 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2607/2010 г., I о./. Преценката за избора на механизма за определяне на размера на таксата е в рамките на всяко конкретно материално административно правоотношение. При действието на чл. 170, ал. 1 от АПК тежестта да докаже предпоставките за прилагането на метода на чл. 67, ал. 1 или 2 от ЗМДТ е за администрацията. Недопустимо е с подзаконов административен акт, какъвто е наредбата по чл. 9 от ЗМДТ, да се ограничи редът за определяне на размера на ТБО само до този по чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ. Така априори администрацията е изключила възможността за прилагане на основния подход по чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ. Несподелимо е разбирането на първостепенния съд, че преценката за правомерността на въведеното с наредбата ограничение може да се установи единствено при оспорването на съответните нейни разпоредби. Тази теза е в противоречие с правилото на чл. 15, ал. 3 от ЗНА разрешаващ противоречието на нормативните източници с различен ранг със задължението за прилагане на актът от по-висока степен. Издателят на административния акт не твърди съществуването на пречки за определяне на размера на таксата по количеството на битовите отпадъци, поради което с арг. от чл. 8, ал. 2 от ГПК и чл. 154, ал. 1 от същия кодекс, респ. чл. 170, ал. 1 от АПК установяването им е извън предмета на доказване. Без да е изключен редът за определяне на размера на таксата по чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, изчисляването му по ал. 2 от същия текст е неправомерно. Обвързаност на администрацията е да определи коректно задължението на касатора. Възможностите за това съществуват, доколкото необходимите за индивидуализиране на задължението информационни източници са в администрацията. Ясна е стойността на дейностите с отпадъци, тъй като по реда на чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ са приети план-сметки за съответните години и е определен годишният размер на таксата от ОбС; издадени са заповеди от кмета на общината по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, с които са отграничени районите за извършване на услугите по чл. 62 от ЗМДТ и честотата на сметоизвозването. Опущенията на съда и издателя на оспорения административен акт са отстраними с отмяна на решението и на утежняващия акт. При този изход на спора на касатора се следват деловодни разноски в размер 530 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение,