Решение № 1079 от 27.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10328/2020 г.

Решение № 1079 от 27.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10328/2020 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Стойнева, чрез процесуален представител, срещу решение № 1115 от 22.07.2020 г., постановено по административно дело № 269/2020 г. на Административен съд Благоевград /АС-Благоевград/, с което е отхвърлена жалба на Стойнева против заповед № 79-ЧР-Д/26.02.2020 г. на кмета на [община]. С посочената заповед на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл вр. с утвърдено от кмета на [община] длъжностно разписание на общинска администрация Благоевград- дофинансирана с местни приходи, в сила от 26.02.2020 г., е прекратено служебното правоотношение на касатора на длъжност "Началник-отдел Култура" с ранг III-ти младши, считано от 27.02.2020 г. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба и в писмени бележки. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба– кмета на [община], чрез процесуален представител оспорва същата. Съображения излага в писмен отговор и становище. Моли съда да остави касационната жалба без уважение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение административен съд Благоевград е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен по см. на чл. 44, ал. 1, т. 3 ЗМСМА и чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл орган, при отсъствие на формални основания за отмяна на заповедта по чл. 146, т. 2 и т. 3 АПК, и в съответствие с материалния закон- чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК, към решението си съдът следва да изложи мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Обжалваното решение е издадено в нарушение на това изискване, защото в неговите мотиви не се съдържат фактически и правни изводи относно направените пред първостепенния съд възражения за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила от административния орган при издаване на оспорената заповед, изразено в неспазване процедурата по чл. 14 от Наредба за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията /Обн. ДВ. бр. 49 от 29 юни 2012 г. /, и за противоречие на оспорената с заповед с целта на закона, в т. ч. превратно упражняване на власт от страна на административния орган. АС-Благоевград е изложил пространни мотиви за съответствието на оспорения акт с материалния закон, но в противоречие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК не е обсъдил всички основания за отмяна на акта, изложени от жалбоподателя. Поради това направеният в решението краен извод за законосъобразност на административния акт се явява необоснован, а съдържанието на обжалваното решение не отговаря на изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК. След като съдът не е разгледал наведените в жалбата основания за оспорване по чл. 146, т. 3 и т. 6 АПК, касационната инстанция не може за първи път да излага доводи в тази насока, с оглед на забраната на чл. 220 АПК. Процесуалните правила относно съдържанието на съдебния акт са съществени, а нарушаването им го опорочава - чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК. Отхвърлянето на жалбата на В. Василева Стойнева против процесния административен акт, при липса на обосновани правни изводи на съда относно доводите за нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с целта на закона препятства възможността на съда да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, съответно би ги лишило от същинска касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния административен акт. Това налага съдебното решение да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд с оглед спазване императивното изискване на чл. 168, ал. 1 от АПК и принципа за двуинстанционност на съдебния административен контрол. При новото разглеждане на делото съдът следва да изложи мотиви по всички правнорелевантни факти и конкретни съображения относно законосъобразността на оспорения пред него административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, в съответствие с изискването на чл. 172а, ал. 2 АПК, включително налице ли са посочените от жалбоподателя нарушения на административнопроизводствените правила, и при установени такива дали са категорията на съществените. Съдът следва да се произнесе относно съответствието на оспорения акт с целта на закона, в т. ч: При издаване на оспорения акт спазени ли са принципите по чл. 4 и чл. 6 АПК; Процесната заповед № 79-ЧР-Д/26.02.2020 г. издадена ли е при упражняване правомощията на кмета на [община] по неразумен и недобросъвестен начин; Засяга ли тази заповед права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която би следвало да се издава акта по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл; Упражнена ли е властта на органа превратно и има ли за цел в процесния казус освобождаването от длъжност на служителката по-добро функциониране на съответната обществена служба, т. е. на целта, заложена от законодателя, или целта е друга, съобразно установените по делото факти. При действието на чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение