Решение № 304 от 16.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3011/2016 г.

Решение № 304 от 16.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 3011/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Стоил Сотиров Производството е по чл. 307, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК. Образувано е по молба, вх. № 1039990/15.3.2016 г., подадена от М. М. М. и Е. Д. М., и двамата от [населено място], за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК, на -решение от 03.7.2014 г. по гр. д. № 17206/2013 г., на Софийския районен съд, 24 състав, в частта, в която е признато за установено, че М. М. М. и Е. Д. М., и двамата от [населено място], дължат солидарно на [фирма] - С. сумата 2844,16 лева - неплатена топлинна енергия за периода от 01.02.2009 г. - 30.4.2012 г., както и сумата 102 лева - дялово разпределение за същия период, както и законна лихва в размер на 555,24 лева върху сумата 2844,16 лева, и 20,45 лева - лихва върху сумата 102 лева, за същия период. Срещу влязлото в сила решение на първата инстанция в посочената част е подадена молба за отмяна по чл. 303 ГПК от горепосочените лица. В молбата се сочат основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК и се твърди, че първоинстанционният съд не взел предвид факта, че по кредитираната изцяло съдебно-техническа експертиза на вещото лице Т. К., същата не е съобразила, че методиката за разпределение на топлинна енергия за отопление е нарушена и разпределената та абоната топлинна енергия за процесния период е неточна и извършена от фирма "А. Б. ", ца която липсва издаден лиценз, съгласно решение № 263/20.3.2015 г. на ДАМТН. Твърди се, че макар да не е в тежест на ответниците по исковата молба да установят този факт, се твърди, че от ищеца не е представено от ДНСК документ, от който да е видно, че в регистъра на разрешенията за ползване има преписка по приемане и въвеждане в експлоатация на абонатната станция в блока. Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал СТЕ при констатирани нарушения на вещото лице, че не се представени документи от ТР за въвеждане на АС в експлоатация, а в действителност такова разрешение не е установено да е издавано, поради което не може да се направи извод, че при въвеждане на абонатната станция, същата е отговаряла на техническите изисквания, правещи последващите отчитания обективни. Моли се за отмяна на влязлото в сила решение на районния съд на основание чл. 303, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК, като постановено в нарушение на материалния закон и нарушаване на съществени процесуални правила.. Ответникът по молбата за отмяна - [фирма] - С., и третото лице - помагач - [фирма] - С., не заявяват становища в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., след като разгледа молбата за отмяна и с оглед правомощията си по глава ХХIV ГПК, намира за установено следното: Молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е подадена в срока по чл. 305, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна по следните съображения: Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна изчерпателно са изброени в правната норма на чл. 303 ГПК и се различават от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, тъй като то не е предмет на отменителното производство, а се произнася само и единствено при наличието на някой от фактическите състави визирани в разпоредбата на чл. 303, ал. 1 ГПК. В конкретния случай в молбата се сочи, че се подава на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, разпоредба която изисква страната да е твърдяла определени обстоятелства и/или да се позовавала на доказателства, но по независещи от нея причини да не е могла да се снабди с доказателства по тях, или пък страната да не е знаела за новите обстоятелства или новите писмени доказателства от съществено значение за делото при неговото решаване. Такова твърдение в молбата не е налице. Освен това от обстоятелствената част на молбата за отмяна е видно, че същата по естеството си съдържа изцяло касационни оплаквания, поради което твърдяното основание не е налице. Представеното с молбата решение № А-263/20.3.2015 г. следва влизането на първоинстанционното решение в сила и не се обхваща от хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е налице и основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, на която молителят се позовава, визира няколко фактически състава обединени от критерия, че порокът на решението, чиято отмяна се иска, е породен от престъпно деяние, установено по надлежен ред от съда, посредством влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл. 97, ал. 4 ГПК (отм.)- сега чл. 124, ал. 4 ГПК. Освен това законът изисква това престъпно деяние да е обосновало изводите на съда в атакуваното решение. В конкретния случай само искането за постановяване на решение за отмяна по посочения текст не е достатъчно, за да е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Водим от изложените съображения и на основание чл. 307 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,