Решение № 433 от 20.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1370/2012 г.

Решение № 433 от 20.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1370/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лиляна Методиева Производството по чл. 346, т. 4 НПК е образувано по касационна жалба на частните тъжители С. Д. Х., Х. Х. К. и С. Г. Г. против решение № 57 от 11.06.2012 г., постановено по ВНЧХ дело № 1369/2011 г. на Старозагорския окръжен съд. В жалбата се поддържа касационно основание по чл. 348, ал. 1т. 2 НПК, като се излагат съображения, че въззивният състав съществено е ограничил процесуалните им права, като е прекратил производството по делото и в гражданската му част. Иска се въззивното решение да бъде отменено в тази част и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание жалбоподателите и повереника им редовно призовани не се явяват. Подсъдимата изразява становище жалбата да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваната присъда, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 94 от 1.12.2010 г., постановено по НЧХ дело № 227/2009 г. Елховският районен съд е признал подсъдимата Ж. Ж. Й. за невиновна в това за времето от края на месец септември до средата на месец октомври 2008 г. в "Жалба на земеделски производители на територията на община Болярово обл. Я. "до Министъра на Земеделието и храните, с копия до Председателя на Асоциацията на земеделските производители в България, до Директора на ДФ "Земеделие", до Комисията по земеделие и гори при Народното събрание и до Областна дирекция "Земеделие и гори" - Ямбол да е приписала на С. Д. Х., Х. Х. К., С. Г. Г., В. М. Т. и В. Ж. Т. престъпления по чл. 209 във вр. с чл. 212, ал. 5, чл. 214 във вр. с чл. 213, ал. 3, т. 2, 3 и 6 и по чл. 248, ал. 2 НК, поради което на основание чл. 304 НПК я е оправдал по предявеното обвинение по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1 НК. С присъдата съдът е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените срещу подсъдимата от В. М. Т., С. Д. Х., В. Ж. Т., С. Г. Г. и Х. Х. К. граждански искове за заплащане сумите от по 1500 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като ги е осъдил да й заплатят по 200 лв направени по делото разноски. С въззивно решение № 57 от 11.06.2012 г. постановено по ВНЧХ дело № 1369/2011 г. Старозагорският окръжен съд е отменил изцяло постановената присъда и е прекратил производството по делото в наказателната и гражданската му части. Касационната жалба е основателна. Производството пред Старозагорския окръжен съд е образувано по жалба на частните тъжители против постановена от първата инстанция присъда, с която съдът се е произнесъл по наказателната и гражданската отговорност на подсъдимата. Изложени са конкретни съображения за допуснати нарушения при постановяване на присъдата в двете й части. Въззивният съдебен състав е приел, че към момента на постановяване на въззивното решение е изтекла абсолютната давност за погасяване на наказателното преследване, регламентирана в разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НПК и поради изрично заявеното желание на подсъдимата производството по делото да не продължава, го е прекратил на основание чл. 88, ал. 3 НПК. Изложил е съображения, че при прекратяване на съдебното производство не разполага с процесуална възможност да продължи разглеждането на делото и в гражданската му част, като се е позовал на разпоредбата на чл. 88, ал. 3 НПК, че когато съдебното производство се прекрати гражданският иск не се разглежда но може да бъде предявен пред граждански съд. Тези съображения са незаконосъобразни. Когато производството пред контролиращата инстанция се развива за проверка на правилността на присъдата и в нейната гражданската част, основанието за погасяване на наказателната отговорност поради изтичане на предвидената от закона давност за наказателно преследване не води автоматично и до прекратяване на производството по приетия за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански иск. Задължението на съда да се произнесе по гражданската отговорност на подсъдимата е обусловено не само от самостоятелността на гражданския иск в наказателния процес, но и поради реализираната от първоинстанционния съд доказателствена дейност. С първоинстанционната присъда съдът се е произнесъл по въпросите относно извършеното деяние и вината на подсъдимата, като не е ангажирал наказателната и гражданската й отговорност. Самостоятелността на гражданския иск в наказателния процес позволява проверка на присъдата и само в тази част. Въззивният състав е имал процесуална възможност и е бил длъжен да вземе становище по гражданската отговорност на подсъдимите и в случаите когато констатира, че наказателната отговорност е погасена по давност и производството подлежи на прекратяване в наказателната част. Доколкото основанието на гражданския иск в наказателния процес е деянието, а не престъплението, то дори съдът да не може да се произнесе по въпроса дали деянието е престъпление поради приложението на института на погасителната давност, остава задължението му да се произнесе дали не е деликт, от който произтича гражданска отговорност. Възприемането на обратната теза, че във всички случаи прекратяването на наказателното производство поради изтекла абсолютна давност има за последица прекратяването му и в гражданската част, ще доведе до обезсмисляне на цялата извършена от първата инстанция доказателствена дейност и до ненужни затруднения на жертвите от престъплението да получат своевременно удовлетворение на гражданската си претенция, поради необходимост да водят отделен граждански процес. Допуснатото нарушение е съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК, защото е довело до ограничаване процесуалните права на гражданските ищци да търсят защита в наказателния процес за увредените си интереси. То е основание за отмяна на въззивното решение на Старозагорския окръжен съд, с която е прекратено производството по делото само в частта, касаеща гражданската отговорност на подсъдимата. Нарушението е отстранимо при ново разглеждане на делото. При него съдът следва да обсъди доводите на страните и да се произнесе по същество по гражданската отговорност на подсъдимата. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,