Решение № 8672 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14511/2016 г.

Решение № 8672 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14511/2016 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на полицейски орган при Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" - МВР против решение № 6714 от 3.11.2016 г. по адм. дело № 4693/2016 г. на Административен съд - С.-град. В нея се правят оплаквания за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - П. П. М., чрез пълномощника си, е представила писмен отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - С.-град е отменил заповед за задържане на лице рег. № 1266зз-66/30.03.2016 г., издадена от полицейски орган при Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" - МВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи е задържана П. П. М.. Като фактическо основание за задържането в заповедта е посочено, че има данни за извършено престъпление от лицето по чл. 321, ал. 3 във вр. ал. 2 НК. Към заповедта са приложени протокол за личен обиск на лице, подписан от жалбоподателката и декларация за запознаване с правата й. На 31.05.2016 г. в 02,05 часа П. М. е освободена. Във връзка с фактическите и правни основания за издаване на оспорената заповед пред административния съд е представен като доказателство класифициран материал - утвърден план за провеждане на реализация на 30.03.2016 г. между Специализирана прокуратура, ДАНС и ГД "БОП" - МВР по пр. пр. № 528/2015 г. по описа на СпП, досъдебно производство № 61/2015 г. по описа на СО на СпП. В приложения план за провеждане на реализация не се съдържат фактически данни или индиции за някакво престъпно поведение на П. М.. При тези фактически обстоятелства, съдът правилно е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна. Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Според изискванията за съдържание на заповедите за задържане, предвидени в чл. 74, ал. 2 ЗМВР, органите са длъжни да посочат фактически и правни основания за предприемане на принудителната мярка. Фактическите основания за издаването на административния акт, в случая - за прилагане на принудителната административна мярка, могат да се съдържат и в съпровождащи административния акт документи. Съдът, след като е установил точно фактите по делото и се е позовал на тези относими към спора нормативни правила, обосновано е приел, че в оспорената заповед липсва посочване на фактически основания за задържане на лицето. Визирането на текстове от Наказателния кодекс, без да са обвързани с някакви фактически обстоятелства, които индицират на евентуално участие на задържаното лице в извършването на престъпление, не покрива критериите по чл. 74, ал. 2 вр. чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР за необходимото съдържание на оспорената заповед. Следва да се сподели също изводът на съда, че такива основания не се откриват и в представените по делото класифицирани материали. От съдържанието им не може да се направи обосновано заключение за съпричастност на П. М. към престъпна дейност, квалифицирана по чл. 321, ал. 3 вр. ал. 2 НК. Както правилно е отбелязал съдът, по делото не е доказано, че жалбоподателката, сега ответник по касация, която към момента на задържането й е държавен служител в Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" и е заемала длъжността главен експерт в отдел "Човешки ресурси" и главен експерт в отдел "Правен", под някаква неправомерна форма има отношение към инкриминирано поведение на други лица, в т. ч. служители от агенцията. При коректно разпределена доказателствена тежест между страните, съдът е извел обоснован извод, че административният орган не е доказал твърдените от него фактически обстоятелства, послужили за издаване на оспорения акт. От данните по административната преписка не се установява провеждане на някакви процесуални действия със задържаното лице, за които е било необходимо задържането й. Проведеното претърсване и изземване в служебните помещения на агенцията от полицейските служители не изисква налагането на оспорената принудителна административна мярка спрямо лицето, в качеството й на служител на агенцията, по аргумент от чл. 162 и 163 НПК, а извършеният личен обиск е последица, а не причина за задържането, съгласно чл. 80, ал. 1 ЗМВР. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от съда при разглеждане на делото поради това, че не са изискани материалите от досъдебното производство, релевантни към издаване на оспорената заповед. Видно от данните по делото, такива материали са искани както от съда, така и от ГД "БОП" - МВР, но поради различни обстоятелства - напр. изпращане на материалите по досъдебното производство в съда, не са представени, с изключение на цитирания по-горе план за реализация. За пълнота на изложението трябва да се отбележи, че писмени доказателства в този аспект не са приобщени по делото и към този момент, както и не е опровергано твърдението на П. М., че не е привлечена като обвиняема по досъдебното производство и по отношение на нея не са извършвани процесуално-следствени действия след освобождаването й. Поради това, съдът правилно е приложил материалния закон и обосновано е приел, че липсват данни, които да обосноват законосъобразност на издадената заповед и отменил същата. Предвид изложеното, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция, ГД "Борба с организираната престъпност" - МВР следва да заплати на П. П. М. направените разноски пред касационната инстанция в размер на 400 лв., като съдът не намира фактически и правни основания да редуцира същото, в какъвто смисъл е направеното възражение от процесуалния представител на касатора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,