Решение № 5115 от 9.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10074/2011 г.

Решение № 5115 от 9.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10074/2011 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ахмад Заркауи, гражданин на Сирия против Решение № 2902/14.06.2011 г., постановено по адм. дело № 3501/2011 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 2010000027/26.02.2010 г. на Директора на Дирекция "Миграция" относно налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "забрана за напускане на Република България", на основание чл. 43, ал. 1, т. 3 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, постановено при съществени нарушения на материалноправните разпоредби и съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което оспорената заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Миграция", редовно призован, чрез процесуалния си представител, ангажира становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Ахмад Заркауи, гражданин на Сирия срещу Заповед № 2010000027/26.02.2010 г. на Директора на Дирекция "Миграция" относно налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "забрана за напускане на Република България", на основание чл. 43, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че по отношение на Заркауи е налице хипотезата на чл. 43, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ - лицето е имало качеството управител на дружество, което има ликвидни и изискуеми задължения към държавата в размер над 5000,00 лева, възникнали в периода на осъществявано управление на дружеството - длъжник от жалбоподателя. Крайният извод на първоинстанционния съд е, че обжалваната заповед е издадена от надлежния административен орган, в предвидената форма, в съответствие с целта на закона. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са неправилни. Като правно основание за издаване на обжалваната заповед е посочена разпоредбата на чл. 43, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ, съгласно която, забрана за напускане на Република България се налага на чужденец, който има ликвидни и изискуеми задължения към държавата в размер над 5000 лева или е чл. на контролните или управителните органи на юридически лица, които имат ликвидни и изискуеми задължения към държавата в размер над 5000 лева, в случай че не е представено надлежно обезпечение. Целта на всички ПАМ е определена в чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) - за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. Безспорно е по делото, че жалбоподателят е бил едноличен собственик и управител на "Хами" ЕООД до 30.09.2009 г., когато е извършена пререгистрация на дружеството чрез смяна на управителя. Оспорената заповед е издадена на 26.02.2010 г., към който момент Заркауи не е имал качеството управител на юридическото лице, по отношение на което са налице ликвидни и изискуеми задължения към държавата в размер над 5000 лева. Удовлетворяването на надлежно установените публични задължения трябва преди всичко да се обезпечи чрез ефективно и бързо проведено изпълнително производство, насочено не към самоцелно санкциониране на трето лице, какъвто е настоящия случай, а към установяване и персонализиране на длъжника, неговите контролни и управителни органи и лица, към издирване на негово имущество и прехвърлянето му до размера на установеното парично вземане в патримониума на съответния кредитор. От друга страна, съгласно чл. 12 от Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП) и КЗПЧОС), всяко лице е свободно да напусне пределите на всяка страна, включително и своята. Упражняването на това право не подлежи на никакви ограничения, освен на тези, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната или обществената сигурност, за поддържане на обществения ред, за предотвратяване на престъпления, за защитата на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Съгласно чл. 35, ал. 1 от Конституцията на Република България всеки има право свободно да избира своето местожителство, да се придвижва по територията на страната и да напуска нейните предели. Това право може да се ограничава само със закон, за защита на националната сигурност, народното здраве и правата и свободите на други граждани. А по силата на чл. 26, ал. 2 от Конституцията чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права и задължения по тази Конституция с изключение на правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство. По изложените съображения и предвид непосочване в оспорената заповед на конкретни основания за налагане на обжалваната мярка, които да са свързани със съображения за обществен ред, обществена сигурност, обществено здраве или злоупотреба с права, налага се логичният извод, че в случая правото на излизане на жалбоподателя от държавата-членка Република България и в следствие на това правото му на свободно движение е ограничено на основание, извън предвидените в закона. С оглед на този извод и по изложените съображения, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, счита оспорената заповед за незаконосъобразна. Първоинстанционният съд неточно е приложил и тълкувал относимите правни норми и е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което Заповед № 2010000027/26.02.2010 г. на Директора на Дирекция "Миграция" бъде отменена. При този краен извод в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени направените пред двете инстанции разноски в размер на 1019.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение